Сензационно, вербувани агенти на Тбилиси проговарят: “50 000 долара плащаха за “език” на ФСБ!”
Сензационни подробности за разобличени агенти на Тблиси. 50 000 долара за “език” на ФСБ – толкова грузинското разузнаване обещавало да плати на бойците.
След задържането на агентите на грузинските спецслужби стана съвършено ясно – в Тбилиси отдавна и сериозно са се готвели за война. И от самото начало е било ясно, че ще се воюва с Русия.
Находка за шпионина
Разобличението на Заза Херкеладзе през юни тази година е може би най-големия успех на контраразузнаването. На разпит, записан на видео, този 33-годишен изплашен и разтреперан човек, отговаря обаче пестеливо.
– Вие кадрови разузнавач ли сте?
– Да, аз съм заместник –началник на оперативното управление. Старши лейтенант.
В Русия Херкеладзе живее нелегално. Година по-рано той си е купил руски паспорт и открил по Владикавказ кафене. За това началството му е отделило 6 хиляди долара. В кефенето са се провеждали срещи с агентите, тяхната вербовка, а между другото е имало и банкети, на които подпийналите гости, повечето, от които високопоставени, в пълно неведение давали ценна информация
на резидента. Дори и в епохата на интернета запивката си е находка за шпионите.
– Бях длъжен да събирам военно-политическа информация и да се запознавам с хора от правоохранителните и управленските структури – казва Херкеладзе.
Особено резидентът се е интересувал от сведения за военните части в Северен Кавказ, а така също и за данни за ръководството на Южна Осетия и неговото близко обкръжение. Една от най-главните задачи е била вербовка на агенти от гражданските и военни среди – излезли от Грузия. При това на Херкеладзе му е набивано в главата строго – в случай на провал да не признава, че той се явява кадрови разузнавач. Но тази заповед той не изпълнил.
Такси с емблема “Инвалид”
Още един успех на руските контраразузнавачи е задържането на осетинският танкист Александър Хачиров пак през юни тази година. По поръчка на клиенти той често пътувал из Владикавказ чрез Рокский тунел в Южна Осетия и на грузинска територия. Когато последния прът се опитал да пътува в Русия, в багажника на неговата “петорка” с емблема “инвалид” се намирала мина, промишлено изготвена и с всичко необходимо за взривяването и. При това мината била диверсионна и с помощта на магнит можела да се прилепи към влак, автобус или друго превозно средство.
Задържаният шофьор на таксито бързо признал, че е взел бомбата по указание на грузинското разузнаване. Изяснило се, че той е завербован още през 2004 година и изпълнявал различни задачи. В последно врече, по думите на Хачиров, шефовете му се интересували от Рокския тунел – единственият път от Северна за Южна Осетия. В автомобила му били монтирани три скрити камери – в радиатора, в огледалото за задно виждане и в задната лява врата. Всеки път, пътувайки през тунела, той бил длъжен да включва на видеозапис. Завербовалите Хачиров грузински спецслужби, се интересували от системата на охрана, вентилация, електроснабдяването на тунела и неговата пропусквателна способност. Когато касетата в автомобила свършвала, той отивал в Гори, където кадровият разузнавач Зураб Отиашвили му давал нова.
Подполковник за $500
Подполковникът от Руската армия Хвичу Имердишвили бил завербован още през 2006 година, когато той гостувал на роднини в Грузия. По-късно, както той признава на разпита, от давал на Тбилиси информация от военен характер, а така също подбирал кандидатурите за вербовка в средите на военните. За две години повече от 10 пъти пътувал до Грузия, където предавал събраните сведения. И за всяка порция данни получавал възнаграждение от 500 долара. По думите на контраразузнавача, при вербовката сътрудниците на грузинската СВР действали агресивно, нагло, като използвали и шантаж. Отначало те се опитвали да убедят потенциалният агент – брат, трябва да помогнеш на Грузия. Но ако човек не влизал в контакт, вербовчиците задействали жестоки механизми. Така се е случило с друг руски подполковник – Кушубадзе. Той също бил на гости при свои роднини в Грузия, когато му предложили да работи против Русия. Той отказал и служителите на грузинските спецслужби направили всичко за да стъжнят както неговия, така и живота на неговите роднини. Него не пускали да отпътува от Грузия, заплашвали роднините му. Направо му заявили – или ще работиш за нас, или ще те арестуваме за незаконно преминаване на границата, като преди това му откраднали паспорта. На подполковника все пак му се отдала възможност да премине границата и той се отправил веднага към ФСБ. По думите на контраразузнавача, по този начин се постъпвало с повечето от тези, които грузинските спецслужби се опитвали да вербоват.
Сега подполковник Кушубадзе е свидетел по делото, а подполковник Имердишвили го грозят до 15 години за измяна на родината.
Привет от Панкисския район
Последното обостряне на ситуацията в Ингушетия и другите севернокавказки републики също е дело на грузинските спецслужби и на тези отвъд океана. Руснаците задържат още един техен агент – Рамзан Туркошвили, когото завербовали чрез един от главатарите на банда, криеща се в Панкисския район. Туркошвили бил длъжен да търси близки до екстремизма хора в Ингушетия и да ги включва в своята банда. Отделна задача пред тях поставил и грузинският сътрудник Зураб Отиашвили – да отвличат на руска територия хора, владеещи информация. За всеки разприказвал се агент е била обещана сумата от 5000 долара. За похитен сътрудник на МВД – 30 000 долара. А за сътрудник на ФСБ – сумата се качвала до 50 000 долара.
Жителят на Ингушетия Зураб Алханашвили не разполагал със секретни сведения, но грузинците го завербовали. Зураб правел мониторинг на обществено-политическата ситуация в Ингушетия и Чечня, а после, по време на срещите с работодателите си в Грузия и Азърбейджан, докладвал за събраните резултати. На разпита, той си признава, че подсилвал пред грузинците нищо незначещи слухове или преразказвал дописки от местните вестници. Правел всичко това за пари и за всичко свършено от него му платили 2000 долара.
Историята с грузинската разузнавателна дейност води до важен извод –
още от самото начало в Тбилиси са събирали сведения за да воюват не с Южна Осетия, а с Русия. Точно затова интерес е проявяван именно към руската армия и нейните обекти. Особено важен за тях бил Рокския тунел като очевидно се е търсел вариант той да бъде взривен. Ако това се е случило и 58 –армия не е могла да стигне в Цхинвали, то градът би бил обречен.
Още не е ясно по чия инициатива и с чии средства са се плащали сумите на завербуваните. Руснаците предполагат, че не е изключено зад тази дейност да стоят задокеанските партньори на Саакашвили. След реконструирането на всички спецслужби в Грузия там действали американци.
Владимир Демченко
www.topnews.ru