Сигурност или права? Такъв избор няма!
В петък президентът Георги Първанов обяви, че ще прати Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) на ревизия в Конституционния съд. Вероятно става дума за спорните текстове, на които наложи вето, което мнозинството в парламента отхвърли. От Брюксел вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че решението на Първанов било "съпротивление на реалната борба с корупцията и организираната престъпност и желание за запазване на статуквото". Напомни също, че зад наказателните промени стои "цялата(!?) дипломатическа общност на ЕС". А това значело, че се "движим в правилната посока".
Правилната посока е въпрос на гледна точка. Ако за г-н Цветанов борбата с престъпността е приоритет, то президентът е длъжен да държи сметка за баланса между репресията и човешките права. И ако това не се случва, гражданите трябва много да се безпокоят от пасивността на държавния си глава.
Обидно е някак български вицепремиер да зачита мнението на чуждите посланици и видимо да пренебрегва тревогите на доста български граждани, които не без основание се безпокоят от някои промени в НПК. Защото законът правилно коригира прашасали норми. Но е факт, че близо половин година, откакто промените видяха бял свят – две позиции останаха непримирими.
Управляващите не отстъпиха отрезервния защитник ( без съгласие на обвиняемия), присъдите по "тайни доказателства", както ги наричат юристите, и обвиненията "доживот" (след отпадналото правило, че обвиняемият може да иска делото му да влезе в съда). Опозицията, а при последното гласуване и значителна част от СДС, предупредиха, че тези промени водят до полицейщина.
Азбучно правило е, че единствената защита на опозицията срещу мнозинството е Конституционният съд. И е много интересно как президентът спъва битката с престъпността, като се обръща за арбитраж към 12-те съдии на един орган, чиято работа е да преценяват дали законите нарушават конституцията? Така се прави по цял свят. Питайте дипломатическата общност, тя ще потвърди това.
Факт е, че министър Цветанов обяви реална, а не виртуална, война на престъпността. Затуй доста промени в полза на обвинението и МВР минаха без обструкции. Малко ли е, че за първи път НПК допуска да се зачитат данните, събрани със спецразузнавателни средства (СРС) по оперативни разработки, преди да е образувано дело?
Вместо да отиват в коша!
Но светнаха и червени лампички. По повод ареста на задържаните съдия, бивш военен министър и финансист за предлагане на подкуп на следовател Софийският градски съд обяви, че "има данни за провокация към подкуп" от страна на следователя!
"Това определено "хваща" в непозволени действия службите, които са работили по разкриването на подкупа, и ги вкарва в нова игра извън правилата – да спасяват свидетеля си, вместо да доказват подкупа", писа в. "Дневник".
Издънката припомни не само че спецслужбите работят на тъмно, но и че независимото Бюро за контрол над спецсредствата бе ликвидирано. Една подкомисия в НС следи дейността им, но тя не е независим орган според Страсбург, който ни осъди за липсата на контрол над спецсредствата. Не случайно пловдивският адвокат Михаил Екимджиев прати нова жалба срещу псевдоконтрола на СРС.
Случаят с "подкупа" обаче ни върна към критиките в парламента и ( и не само) за опасността да се фабрикуват обвинения по некоректни данни на службите. А в комбинация с анонимните свидетели – да се сипят осъдителни присъди.
В закона няма гаранции, че агентът – под прикритие, до когото съдът има достъп, ако МВР разреши, няма да е и в ролята на анонимен свидетел?
Формално обвинението може да е имитация на два източника. А реално ще е едно и също лице.
Колкото и показно лидерът на ДСБ Иван Костов да обяви, че се отказва от човешките права заради сигурността, това не върши работа. Истинските държавници знаят, че такъв избор няма.
Инак – от телевизора през съда за параф на вече произнесената присъда и …в затвора! А заседанието – секретно, щото борбата с мафията е класифицирана информация!
Как тоя шлагер да не се чуе и в Конституционния съд!?
В. Труд