СИГУРНОСТ С НЕДОСЕГАЕМИТЕ

На циганската Нова година един циганин каза по телевизията, че Банго Васили /Куцият Васил/ бил българин – не изглеждаше много сигурен, но все пак го каза. Значи, въпреки всичките им кусури, българите не са толкова калпави, поне един от тях е почитан.
Приех това признание като специален знак – щом Банго Васили е българин, може би нестихващата война на циганите срещу несретните българи ще мине в някаква по-хуманна фаза.

Недосегаемите – циганин, от гръцки асингани, всъщност означава „недосегаем“ – може би ще се смирят донякъде.
А това ще бъде неоценима услуга за нашите политици, защото те изобщо не проумяват, как да се държат с тях. Те си въобразяват, че е достатъчно да ги прекръстят куртоазно „роми“, което е напълно неправилно според науката – и могат да забравят проблема. Но и „ромите“ си остават все толкова недосегаеми, колкото и циганите, и това е безспорен факт.
А Кунева, пак тия дни, каза, че България била „сигурна държава“, понеже формулата на сигурността й минавала през Европейския съюз и НАТО.

Всъщност, България изобщо не е сигурна държава, ако питате стотиците насилвани и ограбвани хора. Пак на Банго Васили един старец/българин/ досегаем, разказа по телевизията, че е ограбван 17 пъти. Ясно е, че това е човек, напълно изоставен от държавата си. Но Кунева въпреки това смята, че България е остров на сигурността – но за кого?

Или може би си мисли, че НАТО ще осигурява сигурността на онези наши клетници, които са абсолютно безпомощни пред недосегаемите. Хайде, нека се опита да го уреди.
Ясно е, че днешната българска политика е невъзможно да се освободи от празнословието.
В дните тъкмо след парижките атентати да твърдиш, че България е „сигурна“ държава, е нахално-предизвикателно.

И затова Бурята няма да ни отмине – нищо, че слагаме букетчета пред френското консулство или за една нощ всички се направиха на „шарлита“ – фалшиво-папагалски.

Или може би трябва да вярваме, че сме „сигурна“ държава, щом сме задържали по някаква стара европейска заповед французина Фриц Жоли Жоашен, който сега безпричинно ще бъде представян като съучастник в парижките атентати. А той е бил издирван заради жалба на съпругата си, че се е опитал да отмъкне детето им.

По тази логика и нашият Петко Сертов като нищо може да го набъркат в атентатите, понеже и той беше издирван от жена си.

Бурлеската около Сертов също е косвено доказателство, че системата ни за сигурност работи по някакви странни разбирания. Възможно ли е изобщо, една сериозно/сигурна държава да не контролира по никакъв начин бивш шеф на националната си агенция за сигурност? Това е човек, претоварен с информация, а един месец никой не знае къде е – и защо се крие. Оставям настрани изобилието от нелепици, които се разпространяваха за Сертов от вакханките на сплетнята. Но и неговото поведение беше направо осъдително.
И, в крайна сметка, ние бившият шеф на ДАНС не можем да опазим, та ще сме сигурна държава.
А някой наясно ли е все още, колко „сигурна“ държава е България в областта на енергетиката? След ритника на Путин по „Южен поток“ ни удавиха с думи – само това последва, и нищо повече.
В парламентарния блиц контрол в сряда Мартин Димитров от Реформаторския блок попита премиера, наясно ли е той, поне в някаква степен, за руската позиция около енергийните ни бъркотии. Това предизвика усмивките на Цачева и на заместниците й – сякаш въпросът се отнасяше до нещо забавно. Между другото, реакциите на парламентарното председателство са много благодатни за „Господари на ефира“ – там непрекъснато се подсмихват и дори хилят, и човек се пита,

дали прекалено често не посещават бюфета.

Всички въпроси им изглеждат като някакъв майтап – някой пита за кризата в земеделието, а ония си се подсмихват. А въпросът на Мартин Димитров беше много коварен – но поне стана ясно, че пътищата ни към Кремъл са напълно отрязани. Въпросът – докога, никой не си задава. Сигурна държава.
В сряда не чухме нито една дума за атентатите в Париж. Може би смятаме, че със задържането на онзи Фриц Жоли сме си свършили работата.

А истината е, че неусетно се превръщаме в гара-разпределителна за всякакъв човешки материал. Пускаме в страната пет хиляди бежанци, а сетне Европа ни връща повече от половината. Следователно филтърът ни е силно замърсен – сигурна държава ли е това? А докато охраняваме границата, трепем собствените си полицаи по нелеп начин.

Обаче се смята за неприлично да се говори за опасностите, които ни дебнат отвсякъде. Неприлично беше – и е! – да се говори по същество за ислямистите от Пазарджик, правим го с половин уста. Всяка булка-беглец, включително и Сертов, е многократно по-интересна. Отгоре на всичко, не чуваме както трябва дори и някои гласове от собствените си телевизии. В една новинарска емисия интервюираха съседи на Сертов, и една дама каза презрително:

„О, блудният син се завърнал, красавецът той“.

Видя ми се много агресивно и неприлично. Обаче ако тази реплика се беше чула преди месец, цялата афера щеше да стане ясна още тогава. Сега все питат, кой ще плати разходите по нелепото му издирване. Как кой – който го е обявил за изчезнал, жена му. А Сертов да го пратят при психиатрите, идеолози на мъченията в лагерите в Гуантанамо – те да разберат, дали е прокапал информация по някакъв начин.
Заети сме все да изразяваме някому съчувствие, това е неотменна част от папагалската ни същност – но не и да мислим за собствената си сигурност. А когато сме загубили вътрешните си битки – например с недосегаемите, ние изобщо не можем да бъдем сигурни в никакво отношение. Без никакви усуквания трябва да се разчопли докрай пазарджишката завера.
И да се запитаме, в каква степен недосегаемите могат да се превърнат в хранителна среда на Джихада. Време е за този въпрос. Той е съдбовен.
Изведнъж –докато гледах мини парламентарния контрол – почувствах остро липсата на Плевнелиев.
А той можеше да дойде в Парламента и да произнесе пламенна реч – съвсем в неговия си приповдигнат стил, с която да обяви война на Джихада. И той – нашето Шарли речовито – да подръпне за брадата Пророка. Но не го направи.
Жалко – поне щяхме да се посмеем малко.

Кеворк Кеворкян

В. Уикенд