СИДЕРОВ ИГРАЕ ИГРАТА СИ ДОБРЕ И ДНЕС НЕ Е ПО-РАЗЛИЧЕН ОТ ВЧЕРА

Волен Сидеров се превърна в черната овца на българската политика, а журналистите, които го вкараха в парламента, днес се надпреварват да го клеймят и да се възмущават от постъпките му. Разбира се, че поведението на Сидеров, когато буйства, не може да бъде оправдано по никакъв начин. Не може да бъде оправдан обаче и лицемерният вой на всички онези, които в продължение на осем години си затваряха очите за неговите изцепки. Волен днес не е по-различен от Волен вчера.

Той, за разлика от другите, е последователен в поведението си, като много умело редува спокойните си и разумни периоди с очевидно добре изиграните изблици на агресия и „лудост“.

Пиша „лудост“ в кавички, защото мисля, че Волен е играч, който играе играта си добре. Не казвам, че играта му е добра, а че я играе добре. Това, което предизвика възмущението ми днес, не е неговото поведение, а

внезапния изблик на гняв у журналисти и политици,

които сега откриха, че Волен е това, което е. Само преди четири месеца всички големи телевизии се надпреварваха да го канят в сутрешните, обедни и вечерни предавания. Новините започваха и свършваха с неговите размисли по повод на февруарските протести. Нещо повече. Тогава ролята на Волен бе да овладее и канализира уличния гняв на медийно равнище, за да не се стигне до ексцесии. Той се справи със задачата си много добре, а мнозина от протестиращите видяха в негово лице техен говорител. Неслучайно той постигна изключителен резултат на изборите, особено ако вземем предивид факта, че в началото на тази година нямаше никакъв шанс да прескочи четирипроцентовата бариера.

Тогава протестиращите и Волен говориха на един език, а така наречената олигархия, нейните медии и политици от всички цветове си отдъхнаха, защото

Волен Сидеров буквално ги спаси от народния гняв.

Все пак, тогава се бунтуваше цялата страна, а не 20 хил. разглезени софиянци. Преди четири години Волен Сидеров гласува за правителството на Бойко Борисов и ГЕРБ, но тогава това не възмути никого и никой не обвини Борисов, че се ползва от услугите на крайните националисти.

Повтарям: Волен Сидеров и „Атака“ гласуваха за кабинета Борисов и в продължение на две години бяха най-яростните му публични защитници и говорители. Днес все по-чести стават внушенията, че правителството на Орешарски е правителство на тройната коалиция между ДПС, БСП и „Атака“, въпреки че хората на Сидеров не подкрепиха правителството и не гласуваха за него. Вярно е, че осигуриха кворум за избирането му, но това е доста по-различно от активна подкрепа и пряко участие във властта.

И тук позицията на Волен Сидеров е пределно ясна – той не иска предсрочни избори, защото не вижда смисъл и изгода от тях. Независимо дали е прав или не в очите на другите. Покрай скандалните му изцепки обаче

остава незабелязан друг скандал,

който според мен e доста по-голям от театъра на Волен Сидеров. Правителството стана заложник на него, защото парламентарната група на ГЕРБ отказва да влезе в парламента, за да гарантира нормалната му работа. Независимо, че Бойко Борисов е в опозиция, политическото му поведение в случая няма никакво извинение. Още повече, че той беше заявил, че ако трябва ще гласува за правителството на Орешарски, ако му трябва неговият глас. Патетичните слова в началото се оказаха поредната лъжа на бившия премиер, който сигурно намира работата на народен представител за твърде скучна. ГЕРБ нямат нито един аргумент с който да защитят поведението си. На практика това Народно събрание едва беше започнало работа, когато те го напуснаха, да не говорим за правителството, на което не бяха дадени не сто дни, а сто часа.

Всъщност Борисов винаги е играел срещу правилата, но никой досега не му се разсърди, камо ли да му потърси отговорност за това. Всяка опозиция има право да напусне пленарната зала в знак на протест, но

при ГЕРБ става дума за директен саботаж на работата на Народното събрание.

А ето и ползите, които щяха да бъдат за всички, а не само за Борисов, ако ГЕРБ бяха останали в пленарна зала:

– Ако ГЕРБ бяха останали в парламента и гласуваха срещу кандидатурата на Пеевски, заедно с гласовете на „Атака“ щяха да я спрат. Пеевски беше избран за прадседател на ДАНС със 116 гласа, след като Георги Кадиев и Младен Червеняков напуснаха пленарна зала, а ГЕРБ и „Атака“ имат общо 120 гласа.

– Волен Сидеров оглавява парламентарната комисия по корупция и етика, защото ГЕРБ ги няма в парламента. Правило в парламента е комисията по корупция да се оглавява от представител на опозицията, но ГЕРБ твърдо отказаха да поемат комисии. При отсъствието на ГЕРБ и при четири партии в парламента, няма как тя да отиде другаде, освен в „Атака“.

– Ако ГЕРБ бяха оглавили комисията за борба с корупцията можеха ефективно да разследват злоупотреби на управляващите и да ги обявяват публично.

– Ако ГЕРБ бяха в парламента можеха чрез депутатите си да внасят всички искания на протестиращите в деловодството и да искат бързи гласувания по тях.

– От парламентарната трибуна можеха да дават по-голяма гласност на исканията на протестиращите.

– Можеха да гласуват срещу всяко предложение на БСП и ДПС и по този начин да принуждават „Атака“ всеки път по един или друг начин да подкрепя двете партии. Така на БСП, ДПС и Атака щеше да им бъде далеч по-трудно.

– Ако ГЕРБ е единствената парламентарна опозиция, отсъствието на групата прави парламентарния контрол безсмислен. БСП, ДПС и „Атака“ могат да правят каквото си поискат, без да има кой да ги контролира.

– В законодателството могат да бъдат вкарани редица сложни лобистки текстове без за тях да се разбере. Ако има опозиция, тя би могла поне да разгласи за определени злоупотреби. В предишния парламент това се случваше често.

А ето и няколко предположения за

истинските причини, поради които ГЕРБ не са в парламента:

– Защото нямат говорители и достатъчно грамотни парламентаристи. В първите дни на парламента те само губеха от участието си в парламентарните дебати.

– Борисов се страхува от ясно политическо действие и заемане на позиция по различните въпроси. Пред медиите той само повтаря, че е против правителството, но отказва да коментира конкретни казуси. Включително и по казуса „Пеевски“ Борисов беше достатъчно предпазлив и обяви, че Доган, а не Пеевски е проблемът.

– Като не изказва мнение по конретните казуси, Борисов си оставя отворена врата за бъдеща коалиция с БСП.

Той се обявява само срещу Станишев, но не и срещу социалистическата партия

и водените от нея политики. След време винаги може да оправдае коалирането си с БСП с това, че е имал проблем само с лидера й.

– В пленарна зала Борисов е безпомощен и трябва да търпи обиди от трибуната. Нещо, което досега не му се налагаше.

– Най-вероятно го мързи да ходи на работа и за да не изглежда като Доган, принуждава цялата си група да не влиза в парламента. В този смисъл поведението на Доган от предишните парламенти беше по-приемливо, защото отсъстваше само той, а не цялата му група.

Кой губи от отсъствието на ГЕРБ?

– Най-вече губят избирателите на партията, които на практика са непредставени в Народното събрание, въпреки че са дали гласа си за Борисов.

– Губят журналистите и тяхната публика, които ще трябва да се доверяват само на един източник, участващ в работата на парламента.

– Губят данъкоплатците, които плащат по 12 млн. лева на година субсидия на ГЕРБ, за да могат да развиват политическата си дейност. Най-важната политическа дейност на една парламентарна партия е работата в Народното събрание.

Явор Дачков

В. Галерия