Симбиозата между ченгета и мафия може да бъде разбита само от човек, който не участва в нея!

Това интервю бе взето от в. „Шоу” и непубликувано впоследствие. Случи се след приемиерата на книгата „Бандитска Варна” в столицата. За премиерата на книгата на нито един от присъстващите журналисти не му позволиха да напише ред. В нито една „голяма телевизия” не може да се каже и дума за „Бандитска Варна”. Забранено е!

Тъжно и странно бе да наблюдаваш как някои от журналистите на „Уикенд” бяха пуснати на разузнаване и след това докладваха на собственика си „какво точно се случва”. Печално бе да видиш как някои журналисти закъсняваха абсолютно умишлено и идваха на премиерата тогава, когато никой от „конкуренцията” няма да ги види, че контактуват с Веселина Томова.

„Ако те видя да контактуваш с Томова, няма да те назнача в „Галерия”, съскала обзета от сатанински чувства небеизвестна директорка.

И всички те си мислеха, че наказват по този начин „дивата селянка”.

Те обаче не подозираха, че за мен е чест, че нямам нищо общо с тези хлъзгави, гнусни и нечистоплътни „жълти павета”.

Тези, които ме познават и знаят какво е да си с мене, са наясно, че нямам никаква подобна суета и май най-истински прозвучаха думите на Маргарита Михнева, която ме предупреди първо да се пазя от ударите на „колегите” – журналисти и чак след това от тези на мафията.

Публикувам това интервю единствено, защото не понасям журналистическите материали, на когото и да е било, да бъдат спрени.

Що се отнася до коментарите, че с премиерата си на книгата ми „Бандитска Варна” „съм правела пир по време на чума”, ще кажа само това: премиерата беше платена с лични мои пари. Получени от хонорара за книгата.

Казват, че съм луда?

Сигурно.

„Тези дни в София бе премиерата на книгата на Веселина Томова “Бандитска Варна”, в която се оглежда не само животът в черноморския град, но цялостната характеристика на българския политически живот. Както е известно, култовият сайт afera.bg също е нейно дело. Репортер на “ШОУ” пожела да разбере повече за авторката и жената, която дръзна да се изправи срещу мафията у нас.

– Да започнем с това как дойде идеята за afera.bg. Как ти стига времето за всичко – да правиш разкрития, да купонясваш, да пишеш…

– Истинският подтик на направя свой собствен сайт дойде от Иван Иванов – Дядо. Тогава никой не искаше да ме вземе на работа и пишех в един варненски сайт като ме редактираше едно лице, което е ужасяващо далеч от журналистиката. Иван ми каза: “Ти луда ли си?! Направи си свой сайт и ще ги разбиеш.” Както съм решителна в професията си, така в личните си неща съм много смотана, но този път го послушах. Наистина нямам идея как сайтът се превърна в събитие. Още повече, че го правех сама вкъщи – без никакви редакции, ресурси и екипи. Иначе времето ми стига. Благодаря на Господ за енергията, която ми е дал. Аз никога не се взимам насериозно и не се вкопчвам болезнено в това, което правя. Вероятно това, че се забавлявам с нещата, които върша, ми помага да успявам.

– На пресконференцията ти каза, че медиите също имат вина за все по-“самодрогиращото” се его на Бойко Борисов…

– Аз съм много критична към Бойко Борисов и особено сега, когато той вече е премиер. Мисля, че това е задължително за журналистиката – да е опозиция на всяка власт, а не търчи да му носи цветя и баници. Борисов е болезнено ревнив към себе си. И егото, и суетата му достигат такива вселенски размери, че ме обзема печалното чувство, че който се мери по влияние с Господ, не стига далече. Борисов се е взрял в собствения си пъп и му препоръчвам да отиде в Израел, където на десет метра от Божи гроб е пъпа на света. Там човек си слага ръката върху него и си пожелава нещо. Ако Бойко си пожелае да обича хората повече от себе си, може и да успее.

– Малко преди премиерата на книгата ти “Бандитска Варна” в пресата излезе публикация “Кметът на Варна гледа чуждо дете”, подписана с “Веска Томова”. Очевидно някой искаше да те скара с Кирил Йорданов. На пресконференцията си в София ти потвърди, че гнусната интрига е спретната от Кристина Патрашкова. Беше голяма изненада за гилдията…

– Кристина Патрашкова и нейният покровител, който стои зад нея, унищожиха иначе добрия проект за в. „Галерия” и го превърнаха в една отвратителна клоака. Патрашкова се упражни върху името ми, намеси варненския кмет в гнусен скандал с това, че не е баща на сина си, изля кофи с помия и срещу други имена в българската журналистика. Нямам представа защо го прави. Не познавам тази жена и никога не бих искала да я познавам. Тя си позволи да се изгаври с името ми, а това не е журналистика, а някакво уродливо задоволяване на комплексарски неизживени амбиции. Войнстващото бездарие е нещо страшно! То е готово на всичко, само и само да успее с лакти и на колене, да накара хората да го забележат. И не си дава сметка, че когато това се случи – лъсва истинското лице – лицето на поръчковия ритуален убиец. По-лошото е обаче това, че журналистиката мълчи гробовно за подобни гадости. Всички мълчат и се свиват, и аз се питам – “барековци” и “патрашковци” ли ще са лицата на българската журналистика. Ако това ще е така, по-добре да обявим четвъртата власт за мъртва.

– Както обяви на пресконференцията си, не си любовница на Алексей Петров, но го познаваш. Какъв човек е той? Хиена, мутра, шпионин, хамелеон, саламандър?

– За разлика от всички онези, които сатанатизираха Алексей Петров без дори да са му виждали очите, аз познавам Алексей и съм открехнала завесата около него в книгата „Бандитска Варна”. И тъй като го познавам, и съдбата ме потопи в едни общи пътеки с него в ДАНС, ще ти кажа, че Алексей Петров е уникална фигура. Алексей е бил години наред агент под прикритие и така добре е вършил това, което трябва да свърши, че днес няма как да се отърве от митовете и легендите около себе си – че е убиец, мутра и зловещ герой. Алексей Петров знаково стана мишена два пъти. Първият път, когато трябваше да стане шеф на НСБОП, и това не можаха да го преглътнат кръговете около Бойко Борисов като главен секретар на МВР. Тогава стреляха по Алексей. Вторият път бе, когато влезе в ДАНС след „случайното” му осветяване от Румен Петков и тогава той беше таранът, който трябваше да разчисти „къщичката” на спецслужбите от предателите на националните интереси и хората, които бяха превърнали службите в частпром. Това не му го простиха и създадоха сайта „Опасните”. Информацията към „Опасните” идваше директно от хора от ДАНС, чиито имена и действия са документирани и за това има информация в спецслужбите. Алексей Петров трябваше да бъде съсипан още в началото на създаването на ДАНС, за да не успее да попречи на олигархично-мафиотските кръгове, окопали се с високопоставено влияние и чадър от спецслужбите. Така възникна битката между кръга „Драшков” и хората на Алексей в ДАНС. А истината за тези, които се върнаха на бял кон в ДАНС, след идването на власт на Бойко Борисов, е страховита. Те са свързани с амфетаминовата мафия и служат на чужди специални служби срещу финансово облагодетелстване. Алексей е боец и каквото и да се говори за него, той винаги е служил на интересите на държавата и националната сигурност. Ще го направи и сега, и ще води битката докрай. Той знае изключително много и точно тези престъпни олигархични-политически кръгове го правят изключително рискова мишена. Алексей наистина е в опасност и аз истински му стискам палци. Той е честен човек. Бойко Борисов има само един избор – да се довери на него, а не на кръга около иначе обявеният за „дясна ръка” Цветан Цветанов. Ако Борисов не го направи, скоро ще разбере, че неговите „довереници” го лъжат и го вкарват в страховит капан. Знам много неща и надявам се да му дойде времето да ги опиша във втората си книга. Иначе за любовниците… Хахаха! Сега ще ти издам една „новина” – Патрашкова посмъртно няма шанс да стане любовница на Алексей Петров. Даже и защото Алексей просто е добър човек.

– Трябва ли да има ДАНС – вярваш ли в смисъла на нейното съществуване?

– ДАНС бе създадена с идеята да бори корупцията по висшите етажи на властта. И започна да го прави. Всички забравят, че ДАНС не е ГДБОП – да вдига пушилки, а тиха специална служба. Още в началото обаче корумпираните кръгове там правеха всичко възможно да смажат тази идея и така се стигна до забуксуването на ДАНС. Сега вече начело с Цветанов, Костов и Борисов – ДАНС бе окончателно убита и се върна във времето на Командира, когато специалните служби бяха превърнати в политическа пачавра. Днес за ДАНС отговаря лидерът на една партия – ГЕРБ – Цветан Цветанов. Жена му работи в отдела „Анализи” на един от хората, които е подавал информация за сайта „Опасните” – Веселин Марков. Човек, който трябва да бъде разследван защо е подписал документ за 200 000 евро и за какво е взел тези пари. ДАНС става инструмент за натиск срещу неудобните за властта.

– В книгата си пишеш: “Весо /Данов/ непрекъснато някой го спасяваше”. Ти защо го спасяваше?

– Тези, които прочетат книгата „Бандитска Варна” ще разберат, че всички легенди как сайта afera.bg е бил на Данов, как той е бил едва ли не покровителят ми, са пълна измислица и лъжа. Данов е описан от мен такъв, какъвто е и съм сигурна, че това изобщо не му харесва. Весо е бил мой приятел, но той е виновен сам за това, което сътвори. А „спасителите” му са описани в книгата. С него не подържам никаква връзка. Аз харесвам и залагам на храбри мъже.

– Ще те попитам за страха да говориш публично опасни истини…Имало ли е случай, в който наистина те е хванало шубето, че в крайна сметка си една жена, която се бори сама със злото?

– В работата си нямам никакво чувство за самосъхранение, но пък имам някаква вродена интуция, която ме пази. Иначе умирам от страх от всичко, което касае много близките ми и приятелите ми. Даже на моменти съм паникьорка. Разбира се, че ме е страх, но гледам да не мисля за това. Поддадеш ли се на страха, си загубен. Имаше една сериозна заплаха към мен, че ще ме залеят с киселина и тя впрочем дойде от мутри, подтиквани от антимафиот във Варна. Тогава, като ходех по улиците и като видех някой с чаша кафе или по-подозрителен по моя преценка, моментално и скорострелно сменях посоката. Това сигурно изглежда смешно, но е така. Знам от подземния свят, че няма как да се опазиш, ако те нацелят истински, но си струва, човек да е предпазлив. Ако Господ е решил, ще ме опази.

– В книгата си разказваш как Кирчев легализира ТИМ като охранителна фирма. Бързо обаче стана ясно за какво става реч. Продължава ли, според теб групировката ТИМ да бъде “борческа”, макар и завоалирана под маскировката на “широкоформатен” бизнес?

– Не. ТИМ днес няма нищо с т.нар. борчески групировки. Времената отдавна са други. Всъщност ТИМ никога не е била типично улична мутренска групировка. Може би затова оцеля – защото военната дисциплина там е на почит. ТИМ имат изключително интересен генезис, но днес са един от най-мощните холдинги.

– В книгата ти личи огромното ти разочарование от полицията…

– В „Бандитска Варна” е описана пълната схема на симбиоза между висши полицаи, антимафиоти и бандити. Това не е частен случай, а схема, по която се работи в МВР. Знаят го и в ДАНС, знае го и главният прокурор Борис Велчев, но няма никаква воля, възелът да бъде разсечен. Цветан Цветанов развява някакви уволнения на катаджии, полицаи от средно и дребно ниво, но нарича онези, които са за белезници „достойни офицери”. Тази симбиоза между ченгета и мафия може да бъде разбита само от човек, който не участва в нея!

– От разказа ти личи, че понеже си освен умна, и много красива жена, ти си била желан компаньон в смесената среда от полицаи, мутри и “дипломатически куфарчета” на едно място…

– Имаше години, в които на една маса седяха мутри, ченгета и политици, и изобщо не им пукаше кой какво ще си помисли. Била съм на такива места и е удивителен синхрона между различните касти. Сега не е по-различно, но се прави далеч по-конфиденциално, а и мутрите вече са „юпита” и „бизнесмени”. Най-ярките „смесени” купони се правеха в Шведския хотел във Варна. Ако там стените можеха да говорят, направо си става отвсякъде филм на Тарантино.

– Илия Павлов не можа да те хвърли “в морето”, защото той самият потъна в заблудите си, според мен. Има нещо дълбоко трагично в тези хора. Може би затова Карамански ти е бил симпатичен. Какво, според теб, предизвиква гибелта им – себелюбието, алчността, безпардонността?….

– Повечето бяха избити заради междуособиците помежду им, които обаче умело бяха подклаждани и инициирани от режисьорите с „белите якички”. Някои от убийствата са с глуповати мотиви, но има такива, които са свързани и с изключително знакови фигури, които и днес са на власт. В ъндърграунда всичко това се знае. Там няма скрито покрито. Много от тези момчета са далеч от образите, които им приписаха хора, които описваха живота им, без дори да ги познават и да са изпили едно кафе с тях. Кукловодите си поиграха с тях, оставиха ги за малко да се наживеят и им теглиха куршума.

– След като Илия Павлов умря, в “Шведския” продължиха да се подвизават негови бивши приближени като Нели Сандалска – хора, свикнали да се големеят в държавното, но без качества да правят сериозен бизнес днес…

– Искам да ти кажа, че “Гранд-хотел Варна”, или “Шведският” хотел, както популярно го наричаме, след смъртта на Илия Павлов бе окепазен до неузнаваемост. Нямам представа кой ремонтира хотела и кой го направи така да изглежда като леден мавзолей-аквариум, но Шведския вече няма нищо общо с онова, което беше. Винаги съм се чудела как хората с големите пари никога не могат да намерят най-точния професионалист да им движи нещата и залагат на хора, които вървят срещу имиджа им.

– В момента чувам, че Кирил Йорданов е дал повече права на един от заместниците си и стои в сянка при скандал. Имам предвид напр. скандала с една детска градина в центъра на града. Да седи в сянка, похват ли е в работата на Йорданов?

– В „Бандитска Варна” има цяла глава за кмета Кирил Йорданов, в която може да бъде прочетен истинския образ на кмета. Той е повратлив, много лукав и умее да се задържа на вълната вече много години при различните и политически цветове. Факт е, че напоследък Кирил Йорданов не е толкова активен в публичното пространство.

– Кажи нещо повече за кръга Славчо Христов – Костов – Добрин Митев…

– Цяла глава има посветена на подвизите на Костов, любимото му чедо във Варна Добрин Митев и приватизацията на „Златни пясъци”, за Славчо Христов и ролята на Костовите спецслужби тогава. Това е един от най-злокобните периоди, който съм преживяла в журналистиката, а “Златни пясъци” бяха превърнати в грозно гето. Във Варна помнят всичко и никога няма да простят на Командира. Впрочем точно от Варна тръгна неговият политически крах и така е на всички избори. Днес обаче той се залепи за Борисов и отново е на предна линия. А на “Златни пясъци” продължава „да коли и беси” неговият авер Славчо Христов.

– Може ли да назовеш журналисти, които както се изразяваш – “вадят брадва само срещу онзи, който падне от власт”?

– О, няма да ни стигне мястото. Всички знаят имената на тези журналисти и медии. Най-лесното е да биеш по умряло куче. Като падне някой от власт и хукват с настървение да го ритат, а докато е бил на власт, крал, злоупотребявал с държавата, същите са ходили с него да обядват и вечерят и да пишат опуси колко е добър и възвишен. Същото правят сега и с Бойко Борисов. И утре, когато падне от власт, същите те – ще го оплюят. Има един сутрешен телевизионен водещ, който затъква като един бюрек всяка заран ужаса на българина да види в ефир как журналистиката в България се е превърнала в долнопробна проститутка, обслужваща властта.

– Приятелки ли сте с Маргарита Михнева. Кажи нещо за нея…

– Маргарита ми е давала трибуна тогава, когато нито една медия не искаше да отласи разследванията, които правя, за което и благодаря. Маргарита проправи пъртината на онази тежка журналистика, с която много малко колеги искат да се занимават. Това е много тъжна и самотна работа, и Маргарита е храбра жена, която продължава да я върши. Май в България жените излязоха по-куражлии от мъжете.

– Защо не написа материала, който ти поръча Душана Здравкова? Т.е. формулирай кратко причините, поради които банкерката Петя Славова инвестира не във Варна, а в Бургас?

– В „Бандитска Варна” е описана една много злокобна история, свързана с опита Петя Славова да бъде изритана от Варна, благодарение на усилията и на Душана Здравкова. И то само защото Петя Славова и Миглена Тачева имаха добри отношения. Без да искам и аз влязох във вихъра на тези събития, и Душана Здравкова ме накара да напиша един поръчков материал срещу Петя Славова и „Феста холдинг”. Не го направих. Тогава изобщо не познавах Петя Славова, но никога не съм си падала по келнерските поръчки в журналистиката. Който прочете книгата, ще разбере какво точно се случи тогава.

– Разкажи за себе си. Мъжете не се ли страхуват от жена като теб?

– Мъжете ме харесват, но се страхуват от мен. Така и никога не можах да разбера от какво ги е шубе. Аз в личните си отношения нямам нищо общо с това, което съм в професията си. Нямам късмет с мъжете, може би защото съм силна и не понасям слабохарактерни мъже, които хленчат и никога не знаят какво точно да направят. Разследващата журналистика е обсебваща и изнурителна работа. В тази работа няма как да обясняваш на човека до теб къде точно отиваш, с кого и за какво. И ако той не те приеме такава, каквато си, и не ти повярва безпрекословно, всичко се скапва. Давам си сметка, че смазвам мъжете около себе си и това никак, ама никак не е хубаво. Но както се казва, продължавам да чакам рицаря с белия кон, който да ме опитоми. Все си мисля, че има един брадясал хаиз някъде отреден за мен. И който вече пътува за да ме открадне.”

Едно интервю на Еми Мариянска

Непубликувано във в. Шоу