Симеон и Якудзата. Любовници на трупове

Същото се случи, когато Цв. спомена и някои вече учебникарски примери на криминалната приватизация. Новото синьо другарче на Доган и Станишев махна великодушно с ръка и отказа да отговаря. “Това са отдавна затворени страници. Те нямат отношение към днешния ден” – рече то.

Така се разговаря в българската политика, така се пише и българската история. Всяка заран – наново. Предишните листа се откъсват и изхвърлят.

Хайде, оставете въпросния чук, с който започнах в началото, той е просто един образ. Но интервюто се изковава търпеливо и с постоянство. Водещият не бива да си позволява да е нетърпелив, нервен или възторжен. Той трябва да работи като златар – с малкото чукче, докато постигне желания резултат. Стига да знае какво иска да постигне.

Цв., която е толкова досадна понякога, се уплаши или пожали своето Божество, та не му зададе сто пъти някои въпроси – а те ще си останат безсмъртни, понеже все още не са получили отговор. И махна с ръка. А можеха заедно с госта й да се освежат в летните жеги с малко пресмятания – например около

продадения от Костов за 1 долар комбинат “Кремиковци”, който досега е препродаден за близо един милиард лева.

И това ли няма отношение към днешния ден? Е, да, така е, вече дори държавата да бъде препродавана и накрая затворена, някои пак ще заровят глави в собствените си митологии.

Костов не пропусна възможността да придаде някаква свежест и на отдавна разложения труп на Държавна сигурност. Когато стане дума за Трупа, той е по-грижовен дори от почетните гвардейци пред мавзолея на Ленин.

Направих една бърза сметка и се оказа, че към днешна дата, що се отнася до ДС, той е главният некрофил. Главният и почти единствен любовник на този труп, като изключим някои кресливи продажници без никакво значение за обществото.

Вижте, господа – казвам го на привържениците на Костов, не е възможно един политик със сериозни претенции да няма смислено обяснение за метаморфозите, които самият той преживява напоследък. Костов имаше своите качества, това е вън от съмнение, но не може да се занимава вече толкова години единствено с балсамиране.

Тезата за криминалната приватизация бе развита от бившия главен прокурор Никола Филчев, той знаеше всичко за мръсните й тайни. Тя беше тема и на всички значими политици след Костов. Очевидните факти на българския погром са цяла грамада.

Няма нормален български гражданин, който също да не е наясно с това бесуване, което може би коренно промени съдбата на страната.

Тогава мислимо ли е един сериозен политик с претенции да обяснява случилото се като “политическа митология, създадена с езика на клеветата на Държавна сигурност”. Това най-малкото не е сериозно.

Не бива по този начин Костов да огрубява и дори да оглупява собствената си биография. Казвам това със съжаление.

Днес, разбира се, той отново няма време за въпросите на миналото, понеже е облякъл екипа на новите си другарчета Станишев и Доган и покорно се е свил до тях. Може би дори е навлякъл някоя от съветските военни гимнастьорки

които е изучавал Станишев в Москва, де да знам. Важното е, че през всичките години на прехода никога не е имало подобен тип колаборация, която най-вероятно ще сложи край на тъй нареченото дясно – нещо, което бе създадено от лявото, и то с две леви ръце.

Това би трябвало да се обяснява и обговаря, Костов може да го направи – той има сили за това, ако не човърка из трупове. Но другото очевидно му харесва повече.

Възможни са хиляда обяснения за избора му на гимнастьорката. Обаче те имат някакъв смисъл, ако вотът имаше дори минимални шансове. А той няма, няма и да има скоро. Следователно е израз само на рутинна демонстрация, която приляга на опозицията преди лятната ваканция. Обаче поставя Костов в драматично положение – за първи път от 1990 г. насам значим български политик изрязва и сваля кожата на лицето си, и то на живо и без упойка.

Дано поне някой се сети да го съхрани в буркан с формалдехид за бъдещия Музей на притворния български антикомунизъм.

Винаги съм смятал, че в пределно примитивната политика на прехода най-много е липсвало промисленото въздържание. В нея обвързаностите винаги са били прекалено повърхностни. Флиртовете, влюбванията и нашепванията – елементарно-провинциални.

Но сега изборът на Костов надмина всичко.

Веднъж, веднага след поражението си през 2001 г., Костов се разсърди на народа и за дълго се скри в мълчанието си. Дава ли си сметка, че някога и народът (неговият) може да му се разсърди, или в собствената му легенда подобно нещо няма място.

Наясно съм какви баталии ще се развихрят в сайта на вестника след тази дописка. Нямам нищо против, но нека бъдем милостиви към фактите – нещо, което, за жалост, винаги е липсвало на полемиките в Мрежата.

Ако пък привържениците на Костов имат удобно обяснение и за това негово решение, нека да си пуснат “Интернационала”, той може да ги отрезви.

И още нещо. Във въпросния разговор Костов не беше и достатъчно съсредоточен, може да се е дължало на вътрешни терзания. А може да е резултат и на прогресивно оглушаване. Каквато и да е причината, той спомена неща, които би трябвало да крие под юргана. Навремето отказал на Бойко партията му да поеме Министерството на здравеопазването, понеже там трябвало да се извършат “тежки реформи”! Той, Реформаторът, който непрекъснато настоява да се извършват фундаментални промени, е избягал от възможността сам да ги извърши! Но пък си взема парчета от сладката торта – заместник-министерски постове в Екологията и Външните работи.

Вие разчетете този отказ както намерите за добре.

А Мрежата/“Фейсбук” претърпя ново позорно поражение. Изглежда, това наистина ще се окаже територия единствено на фриволното безнаказано дърдорене, раят на безпардонното фъфлене. Никой не беше излязъл на протеста срещу високите цени на горивата, въпреки че във “Фейсбук” 32 000 храбреци бяха развели знамената. Репортерите на Би Ти Ви и БНТ успяха с общи усилия да преброят само 2-ма души от Пловдив. Книжните тигри претърпяха фиаско.

Все пак, промъкна се за миг и нещо любопитно, но не бе разчоплено както трябва – темата за бензиностанциите от евтин тип и на самообслужване. Наистина, защо ги няма – и на Богомил Грозев, изглежда, му е било горещо, та прибра тази тема в джоба си. Да се надяваме, че друг път ще намери време за нея.

Медиите сякаш са прихванали от трайното оглушаване на политиците.

Ако по телевизията се яви някаква дебилна мутра и каже нещо за вътрешния министър, ще го повтарят до второ пришествие. Ако обаче проф. М. Константинов им сервира някакъв прелюбопитен факт, те ще се правят, че не са го чули. А може вече и наистина да не чуват истински значимото, понеже то не им върши работа в нагона за търсене на лъжескандалното.

Ако Станишев или някой друг от новата компания на Костов каже, че не е редно вътрешен министър да прави изборната кампания на своята партия – ехе, това е много сладка тема. Но когато Константинов съобщава, че във Франция изборите се организират от министъра на вътрешните работи, който при това е политическо лице – това не прави впечатление никому. Слухът на медиите е нечувствителен към подобни неща.

В “Панорама” бяха коментирани, и то тъкмо от Константинов, данните от преброяването на българското население. Данните са това, което са. Обаче само един тънък анализ може да открие онова, което се намира под тях. И това се случи.

Все пак да не забравяме, че нашите цигани са си големи актьори. Не изключвам мнозина от тях да са се писали българи – на инат, на майтап или понеже е трябвало да изпълнят дневната си норма от лъжи. Но тъй или иначе, трудно е да се сподели щастието, че българите в момента били 17 пъти повече от циганите. Картината наоколо ни убеждава в обратното.

Доста сладък оптимизъм лъхаше от този разговор, дори по някое време г-н Василев – нека да наричаме така водещия за разлика от другия Бойко – се усъмни, да не би той и гостът му да са единствените двама оптимисти в страната. Оптимизъм, по-розов дори от този на другия Бойко, вече наистина си е прекалено. Професорът дори каза следното: “България е прекалено хубаво място за живеене и е глупаво с песимизма си да твърдим, че е ужасно.”

Не го търсете да му се карате – той имаше предвид това в сравнителен порядък.

Мислете си за сомалийците примерно, или за убитите котки и ще ви стане много хубаво.

Г-н Василев пък по някое време се стресна от някакво чудовище. “Не е ли доста притеснително, ако ние сме едно чудовище с огромна глава, която е София, и много крехко тяло (България)?”

Но набързо бе успокоен и нещата приключиха кротко и щастливо с извода, че нищо не ни липсва освен визия за бъдещето.

Само час по-рано обаче ние вече бяхме видели истинското “чудовище” в “БНТ Такси” (Спас Кьосев). Това предаване продължава по великолепен начин да изследва общия ни живот.

Спас представи един изключително опасен човек, доведен вече до ръба на оцеляването. Но опасен заради друго. Заради следните думи: “Имам основно образование. Обаче имам ПАМЕТ!”

Тъкмо заради това този човек е извънредно опасен, той е истинско “чудовище” за ония, които се гаврят с миналото.Едва оцелява от дивашките превратности на прехода, но е много по-човечен и достоен от екземплярите от политическия супермаркет. И е и по-достоверен, вън от съмнение. И докато политиците – дори най-големите нарциси измежду тях – си играят на поредната жмичка, този човек и подобните на него гледат живота с широко отворени очи. Бих искал политиците да не си губят времето повече и да разговарят с подобни хора, за да схванат каква пропаст има между тяхната “митология” и жаждата за истина на обикновените българи.

А циганите и 107 пъти да са по-малко от българите, сред тях цъкат бомби. Открай време харесвам истории като тия на Спас Кьосев – те пишат “малкия” летопис на България, която обаче е много по-честна от всичко останало. Летопис, който ни изпълва с жал и дори отчаяние. Новините на Би Ти Ви (21 юли с чудесния репортаж на Вяра Дамянова) също изписаха една страничка от него – отблъскваща, но и много важна. Ромският бард Якудзата не е прочел нито една книга през живота си, съветва ни да не го правим и ние, кръстил се е на японската мафия, а отгоре на всички смята, че българите са с грешен чип. Добър ден, Ваше Величество – вижте къде чак поникват глупостите, които ръсите!

Грешният чип на българите бил причината те да се дистанцират от циганите. А пък той не бил Бог, за да оправи двете раси.

“От малък ме ритат, а боли ли – не ме питат./ Майка ми е циганка, баща ми е ром./ Затворът, братче, е моят роден дом.”

Е, да, проблемът е, че таткото на Якудзата е ром. Ако и той беше все още циганин, всичко щеше да е наред.

Така, така.

И какво си мислите за страна, в която кучетата безнаказано ръфат деца, а пък мъжете се осмеляват да стрелят единствено по котки? (Друга история от Новините на Би Ти Ви.)

Пак Якудзата ли трябва да ни го каже?

Тези малки истории само доказват, че сме една щастлива страна.

Кeворк Кеворкян

В. Труд