Сингапурци. Жега за този-онзи

„О, колко сингапурци имало наоколо!“ – ще си каже човек, ако е попаднал на поредното разследване на „Жега“ (ТV7, 24 юни). След което вече окончателно ще е убеден, че един от девизите на Прехода трябва да бъде: „Прави пари, триейки гръб в зида на затвора!“ Тази прочута фраза на героя на един американски автор намира всеки ден потвърждение у нас. Защото мнозина от новите ни „първенци“, от тръбачите на новите „ценности“, изглеждат донейде прилично – само докато не успееш да ги видиш откъм гърба, когато веднага ще забележиш онова позорно петно от протриване.

Разбира се, това не ги смущава особено, а и никак не им пречи да бъдат някакви важни шефове на нещо си, да разговарят също тъй важно-важно с министри, които иначе сигурно презират, особено ако и техните гърбове са протрити в някаква степен пак в онзи затворнически зид.

Някакъв сингапурец – а вие можете да си мислите за мастития бизнесмен и доскоро медиен собственик Иво Прокопиев – бе показан в „Жега“ как си маже тлъсто с масло филията в едно от безкрайните си начинания: продавал почти два пъти по-скъпо варовик от дружеството си „Каолин“ на тецовете в „Марица-изток“, а пък държавата покорно ръкопляскала на остроумния сингапурец, докато той преобръщал джобовете ви.

А пък един друг сингапурец внесъл в Министерския съвет за одобрение опаковката на въпросната далавера – и той зает с джобовете ви.

Този сингапурец е особено симпатичен, защото пътьом е бил и министър на икономиката – българското му име е Трайчо Трайков.

От репортажа на „Жега“ може да се направи скромното умозаключение, че държавата отдавна е извън пределите на нормалността. Ако вляза в подробностите на измамата, всички ще се почувствате неловко – толкова дебелашко-нахални са те, а също и унизителни дори за най-скромната мярка за обществено приличие. Мярка, която отдавна, разбира се, е препикана от сингапурците.

Въпросните двама джентълмени не са единствените противни герои на „Жега“. Имаше и трети, още по-противен, макар че той се мярна мимолетно: някакъв мишок, обаче кмет на Меричлери, който без никакъв свян размаха дребната си душица пред публиката. Заради дивашката експлоатация на кариерата на „Каолин“ за една година от левкемия са се разболели 12 души от селището.

„Това не е особено фрапантно!“ – обаче каза мишокът, когото, само заради тези му думи, трябва да го наливат денонощно с меричлерска вода, докато осъзнае варварството си.

Макар че това ще бъде невъзможно – е, да, така е, какво друго да каже въпросният мишок, когато вижда как безчинстват сингапурците. Докато е свидетел на техния грабеж, сърцето му със сигурност се е превърнало в парче варовик.

Всъщност точно това е най-позорната последица от игрите на сингапурците: от две десетилетия те нахално доставят на „простолюдието“ край тях безкрайни примери за ненаказуем грабеж.

Изстъпленията им, породени от неукротима алчност, фатално повредиха манталитета на обикновените хора – и нито една власт досега пет пари не дава за тази смъртоносна развала, която е единственият принос на Самозванците с протрити гърбове.

Някой трябва да чуе безнадеждните хора от Меричлери, нахално грабени и като награда поразявани от смъртоносни болести – и тогава да ми говори за политика.

Нека ги чуе Кунева, примерно – понеже именно те са умните хора на България, а умността вирее или поне би трябвало да вирее в обикновените честни хора – и тогава да си играе на граждански движенийца, партийки и пр. залъгалки.

Но сякаш страхът от тези хора става все по-голям в някои от измислените ни политици.

Сякаш и те са пили от някакъв отровен извор като меричлерския, който ги е направил безразлични към истински важното.

Ние всичко разбираме със закъснение, това е ясно. Вечно и с двата крака сме все във вчерашния ден, само езиците на политиците са в днешния – колкото да лъготят и лъготят.

Единият сингапурец е ясен, аферите му с „Каолин“ са известни повече от десетилетие. Другият сингапурец обаче – Трайчо – доскоро се плезеше умно край Бойко. И сега какво – пак изглежда не са ни казали истинската причина за вълчия билет, който набързо му връчиха след онова комично посещение в Катар. За никакви волности на тамошния плаж, изглежда, не е ставало дума. А за облизване на сингапурския плаж: от „Жега“ стана ясно, че горкият Трайчо бил акционер в „Каолин“ – тъкмо там, в дружеството, което любезно е било обгрижвано от правителството.

Кога е научил за това Бойко – това е въпросът. Ако го е научил от „Жега“, ще е лошо. Ако пък е знаел от по-рано, но не го е съобщил навреме на публиката, какъвто е досегашният му стил – още по-лошо.

Но министър да е и акционер, и то в частно дружество със свръхскандална репутация, което при това е облагодетелствано с решение на Министерския съвет – е, това вече е прекалено дори за арогантно-артистичните практики на сингапурците.

Не е нужно да ви придърпам към калното тресавище с останалите подробности на аферата. Само да ви припомня, че Главният Сингапурец, който понякога се казва и Иво Прокопиев, извън движенията с гърба си много обичаше и да кадрува – публична тайна бяха пазарлъците на доскорошния кръг „Капитал“ за налагането на определени хора в кабинета на Бойко.

Сега става ясен и механизмът, по който се е действало: купуваш си акции от „Каолин“, сетне ставаш министър и по съвместителство пазвантин/ангел-хранител на „Каолин“, а още по-сетне – беж от „Жега“ в Сингапур.

Сингапурците примират да се правят на важни и значими, това е неизбежно заради комплексите, които ги разяждат – комплекси от миналото на бащите им, комплекси от собствената им незначителност и пр. Това ги принуждава все да се тикат напред, да ни навират в лицето самодоволните си физиономии, да се правят на пазители на американските ценности, примерно, и пр. Ако знаеше нещичко дори само за аферата в „Каолин“, никой американец не би доверил дори за малко кучето си на въпросните „пазители“.

Главният Сингапурец даже отишъл да се изучи – за три месеца! – в Харвард за български премиер – представяте ли си колко трябва да е западнала клетата ни държава, за да опре до хора като него. Същият, който бе подсъдим по няколко афери – включително и за приватизацията на въпросния „Каолин“, не по-малко шумна бе аферата и за приватизацията на винзавода „Дамяница“.

И когато в неделя гледах жалостивите и направо безнадеждни разкази на измамените и насилвани хора от Меричлери, неизбежно беше да си спомня абсолютно същите вопли на други обикновени българи – в онзи случай от Дамяница, представени на телевизионната публика точно преди 10 години във „Всяка неделя“ от публициста Илия Илиев.

И как нищо не се променя, по дяволите – търкаш гръб, търкаш го, начесваш се здраво – и накрая започваш да сънуваш, че би могъл да станеш премиер.

И защо не – когато си станал „шеф“ на Конфедерацията на работодателите, седял си важно-важно до самия Сергейчо Станишев, който пък, зареян в небесния социализъм, изобщо не се е сещал да погледне колко протрит ти е гърбът…

А после – беж в Сингапур.

Рубриката „Жега“ ме подсети за знаменития филм „Жега“ с Ал Пачино и Робърт де Ниро. Най-важната реплика в него гласеше: „Не се обвързвай с нищо, от което не можеш да се отървеш за 30 секунди, след като усетиш жегата зад ъгъла…“.

Какво е онова, от което се е отървал нашият сингапурец, преди да свърне зад ъгъла и да отпраши за Сингапур?

Това така и не стана съвсем ясно, макар да са известни вече доста нелицеприятни факти – сегашната срамна афера в „Каолин“, така както бе представена в „Жега“, е само една досадна подробност в бурната история на Сингапуреца.

Но има нещо, което в никаква степен не би могло да бъде причина за бягството към Сингапур – и това е наличието на някакво дори незначително притеснение от обикновените хора, с които отново си се подиграл. Сингапурците сякаш още преди раждането си са ампутирани от подобни чувства. Дори да са имали някакъв свян, в което дълбоко се съмнявам, той отдавна и най-напред е изтрит при онова упражнение със зида.

Тези хора никога не са се притеснявали, Прехода сякаш отвори някакъв специален магазин, откъдето те си пазаруваха и продължават да си пазаруват дебела кожа.

Както и големи лачени обувки за малките си иначе нозе.

В разследването на ТV7 питаха единия сингапурец – Трайчо – за акциите му в „Каолин“, но той изломоти нещо, сякаш на катарски.

Другият пък надменно рече от Сингапур, че не знае за подобно нещо – и затвори телефона. Този Сингапурец доста време редеше пасианси с медиите си и раздаваше правосъдие. Сега обаче се скри като сингапурска мишка. Ако има мъничко храброст, би трябвало да съди „Жега“ – но никога няма да го направи.

Те никога не правят така. Те си траят: ироничното „Трай, коньо, за зелена трева“ при тях означава друго, те винаги са си на яслата, жегата никога не ги е засягала особено.

Това също има особено развращаваш ефект върху публиката. Минаваш за човек на „новите“ добродетели, вестниците ти са съдници от последна ръка – а ти мълчиш и мълчиш, когато те хванат по бели сингапурски гащи.

Когато решиш да бягаш от поредната жега, първият, на когото ще довериш причините за това, ще е американският посланик – тъй както правоверните комуняги тичаха най-напред в съветското посолство, то беше техният храм „Ал. Невски“. И какво ли знае клетият посланик за теб – освен че всички останали са мерзавци, а пък тия аборигени от Меричлери изобщо не струват и петаче.

Не е лошо обаче следващия път г-н американският посланик да приеме г-н Сингапуреца в кръчмата в Меричлери, в присъствието на местните диваци – там, при техните страхове и омерзение. Ще му бъде много забавно.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт