Синдикати и стачки по български

В цял свят, пък дори и човек само да гледа филми вижда, че синдикатите са едни от най-могъщите и крупни организации. Синдикатите в Америка през 20-те и 40-те години на миналия век управляват икономиката на цялата държава. В държавите от Европейския съюз синдикатите също едно мощно оръжие за защита интересите на работниците.

Който управлява синдиката, той управлява и властта – такова е неписаното правило. Синдикатите винаги са оказвали изключително въздействие и по време на изборите, той като огромна организирана маса може да бъде контролирана в дадена политическа насока.

Нека погледнем какво се случва в България. У нас, мисля, че последната стачка, която е оказала каквото и да е влияние върху политическото положение в страната ни, е била голямата транспортна стачка в началото на миналия век, която води до сваляне на правителството.

Оттам нататък комунистите показаха, че са по-силни от синдикатите – стачки нямаше, всички бяха доволни, цяла България ръкопляскаше на думите на генералния секрекар на партията, всички гласуваха за БКП и една малка част за БЗНС, и 99% излизаха и гласуваха доволни от управлението на държавата. Така беше и със синдикатите.

Очевидно комунистите са разбирали добре не само от управление на държава, но и от управление на синдикатите.

Какво става днес?

Днес виждаме едно разбито синдикално движение, което е управлявано от всеки друг, но не и от работниците и от служителите, чиито интереси би трябвало да защитава. Родните синдикати са управлявани от няколко души, които са рожба на съответните правителства. Това се отнася и за КНСБ и за “Подкрепа”, и за някои новосъздадени синдикати, които търсят своето място под слънцето.

Естествено е политическата класа да се опитва да завладее синдикатите, предвид оръжието, което те държат в ръцете си. Миналата година излязоха на стачка обаче учителите и никой друг не излезе да ги подкрепи. Даже се случи така, че учителите бяха елегатнно оплюти, че не заслужават това, което искат. Малко по-късно излязоха да стачкуват медицинските сестри и лекарите в “Пирогов” – в резултат нито един учител и никой не ги подкрепи в исканията им.

Сега тръгнаха да протестират млекопроизводителите и млекопреработватели. Едните обаче не се разбират с другите, те пък се дистанцират от първите. Целта е една – всяка една стачка да не доведе до никакъв полезен резултат. Видяхме и напразните опити на Волен Сидеров, който с двайсетина души реши, че с крясъци за сексуалната ориентираност на премиера, може да свали правителството. Което от друга страна си е пълна тъпотия, защото сексуалната ориентация на един човек няма нищо общо с професионалните му качества.

ГЕРБ също се усети, че трябва да се подмаже на синдикатите и веднага бе произведена “новина”, че съсловните организации тръгвали на щурм заедно с партията на Бойко Борисов, СДС и ДСБ да свалят правителството.

Тези съсловни организации обаче са най-малко управляеми от ГЕРБ, защото те са зависими от правителството и така или иначе правителството ще изтъргува макар и мълчаливата им подкрепа.

Бате Бойко и другите стари лисици от СДС и ДСБ си мислят, че те могат да влязат в играта със синдикатите. Мисля си обаче, че излъганият на финала пак ще бъде работникът и служителя, който има правото на една добра вечера и обяд и достатъчно средства за да може да си плати тока за месеца.

Какво ще стане?

Ако ГЕРБ влезе в следващото управление, всички онези синдикати, които днес са на негова страна, ще застанат утре зад правителството и ще почнат да успокояват хората, че всичко ще се оправи.

Крайно време е българите да се осъзнаят и да се обединят в наистина независими синдикати, а не в такива, които са подлоги на властта. Идеята на синдиката е хората да се обединяват в името на интересите си, а не да се подчиняват на управляващите и партийните централи.

Минаха годините, в които едните скачаха под призива “кой не скача е червен”, а другите “ сините са боклуци”. Партиите се размиха.

И има нещо, което е константа – има гладни и бедни българи. Ако тези гладни и бедни българи искат да имат организация, която да ги защитава, нека се обединят, но не партиен принцип, а зад каузата за защита на собстветните им интереси. И когато видят, че партиите се подиграват с тях, нека да излязат всички единни, заедно, на улицата. И когато стачкуват учителите заедно с тях в синдикална подкрепа да стачкуват миньорите, транспортните работници, млекопроизводителите.

Ако всички заедно, единни, тръгнат зад своята кауза, победата е стопроцентова.

Веселин Данов

В. “Народно дело”