СКАНДАЛЕН АБСУРД: ОТ ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ НА ВАС, ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ И СЪДИЙКА СА С ОСОБЕНО МНЕНИЕ, НО РЕШЕНИЕТО Е ВАЛИДНО В ПОЛЗА НА… ЯНКО ИВАНОВ
Безпрецедентен правен абсурд разкри АФЕРА в решение на петчленен съдебен състав на Върховния административен съд по времето на Константин Пенчев, с което бивш шеф в Корпоративна търговска банка и човекът, от когото тръгна компромата срещу съдия Венета Марковска – Янко Иванов печели. Какъв ли жесток натиск е имало върху състава, след като от пет съдии, председателят заедно с една от съдийките подписват с особено мнение?!
АФЕРА предлага на вниманието на читателите си, както и на заинтересованите институции куриозно решение на петчленен състав на Върховния административен съд. Решението е взето по времето, в което председател на Върховния администратитев съд е Константин Пенчев, по-късно станал омбудсман на Републиката.
Решението е в полза на Янко Иванов, бивш шеф в Корпоративна банка, свързан с фирма „Дивисима” ООД, през която минават куп сделки със съдебни имоти по времето правния министър в царското правителство М. Тачева.
Както вече писа АФЕРА именно от лицето Янко Иванов стартира компромата срещу съдия Венета Марковска. Иванов е близък и до експремиера Иван Костов.
Решението касае скандален спор за имот на пъпа на столицата, известен като бившата царска конюшна, на бул. Васил Левски, община Оборище.
От една страна царското правителство дава имота на фирма „Дивисима” ООД, свързана с Янко Иванов, от друга страна областният управител на София прехвърля собствеността на „Интерстройпроект 90″ ООД.
Пред петчленния състав на Върховния администратитен съд „Дивисима” ООД на Янко Иванов атакува решение №2203/18.02.2010 година, постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм.дело № 5419/2009 г., което очевидно не е в негова полза.
Как фирма „Дивисима” ООД на Янко Иванов е толерирана от властта е описано от в. Сега така:
„На 12 август 2005 година – точно 4 дни преди избирането на новото правителство, Сакскобургготски парафира една от най-големите заменки, правени от кабинета след 1998 г.
Без да подозира, че теренът на „Дондуков“ вече е даден, Сакскобургготски решава да замени части от него срещу построена на бул. „Драган Цанков“ сграда.
Според взетото в последния момент решение държавата трябва да получи от частната фирма „Дивисима“ 3 етажа на бул. „Драган Цанков“, а срещу тях да предостави няколко единични постройки в рамките на имота на „Дондуков“. Идеята е сградата на „Драган Цанков“ да приюти Комисията за защита от дискриминацията, омбудсмана и Комисията за установяване на престъпно имущество. Държавната собственост е оценена на 1 785 300 лв. без включено ДДС срещу 1 893 313 лв. за сградата на „Дивисима“, като доплащане на разликата не е предвидено. Правен министър е М. Тачева.
Наред с очевидния парадокс да заменяш терени, които вече са прехвърлени на частна фирма, сделката с „Дивисима“ поражда и други въпроси. Най-необяснимото тук е платеното от фирма „Дивисима“ ДДС върху стойността на получения от държавата имот. При оценка на терена от 1 785 300 лв. „Дивисима“ би следвало да е платила 357 060 лв. ДДС или 20% върху цената. В същото време от сключения договор за замяна на имотите става ясно, че платеното ДДС е 147 588 лв. Срещу сумата изрично е уточнено, че това представлява пълният размер на дължимия данък. В същото време за получения частен имот на „Драган Цанков“ областният управител е броил 378 662 лв. ДДС – точно 20% върху цената.
Тази грешка по изчисляване на ДДС е трудно обяснима.
Ако дължимият данък наистина бе 147 588 лв., то цената на имота би следвало да е 737 940 лв. Не е ясно дали в рамките на процедурата е имало такава предварителна оценка на лицензирания оценител, която впоследствие да е била завишена на 1 758 300 лв.
Сбъркан в договора е и размерът на дължимата сума за режийни разноски, както и размерът на местния данък. Според договора „Дивисима“ е платила 37 866 лв. за режийни разноски, което представлява 2% от стойността на прехвърления от страна на държавата имот. Елементарната сметка показва, че 2% от цената на държавния имот – 1 758 300 лв., се равнява на 35 166 лв. Същата грешка е допусната и при местния данък – отново 2% от цената на имота.
Едно от обясненията за тези аритметични абсурди може да е бързането на институциите да приключат сделката. Решението на кабинета за замяната е от 12 август, петък, а тогавашният регионален министър Валентин Церовски издава заповедта светкавично още в понеделник, 15 август. Между 16 и 18 август са платени данъците по сделката, а самият договор е сключен на 1 септември между новия регионален министър Асен Гагаузов и фирмата. Любопитна тук е и друга подробност. Още на 29 юни управата на фирма „Дивисима“ решава, че няма да претендира за малката разлика между цените на двата имота. Това означава, че тя е знаела за оценките още тогава. Самите сметки пък явно са били подготвени преди издаването на удостоверенията за данъчната оценка на заменените терени. Това се е случило на 30 юни и на 1 юли. Данъчната оценка на държавния имот е впечатляващо ниска – 508 739 лв. при пазарна цена от 1.76 млн. лв.
И в тази сделка харесаният от правителството частник не е случаен. Управител и съсобственик във фирма „Дивисима“ е Янко Иванов – до януари 2005 г. изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка. Останалите собственици също не са безизвестни лица. Интересно е, че самата Корпоративна търговска банка също успява да се отчете със заменка в последния момент. На 1 юни 2005 г. КТБ получава с благословията на държавата сграда в идеалния център – на ул. „Граф Игнатиев“, срещу етажи от сграда на „Цариградско шосе“, 7-и километър. Одит на Сметната палата за извършваните замени от 1998 до 2005 г. показва, че за този период има само 5 заменки на стойност над 500 000 лв., 2 от тях са сделките на КТБ и „Дивисима“.”
След като „Дивисима” ООД не е удоволетворена от решение на тричленка на Върховния администратитен съд във връзка имота на бившата „царска конюшна”, фирмата на Янко Иванов обжалва пред ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ НА ВАС. И тук лъсва скандалния абсурд. От петчленния състав, председателят на състава и една от съдийките – се подписват с особено мнение. Въпреки това обаче решението е … валидно!
АФЕРА публикува цялото решение, както и особеното мнение на двете съдийки по него:
РЕШЕНИЕ
№ 12804
София, 01.11.10 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
при секретар Мария Попинска и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията МАРИНА МИХАЙЛОВА
по адм. дело № 7846/2010.
Производство по делото е образувано на основание чл. 239, т. 1 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по молба на „Дивисима“ ООД, град София, с направено искане да се допусне отмяна на влязлото в сила решение №2203/18.02.2010 година, постановено по адм. дело №5419/2009 година на Върховния административен съд, трето отделение.
В молбата за отмяна се поддържа, че решението противоречи на решение №9117/05.08.2008 година, постановено по адм.дело №4890/2008 г.на Върховния административен съд, трето отделение, поради идентичност на страните по двете дела и идентичност на искането, което засяга едно и също административно правоотношение. Иска се отмяна на решение № 2203/18.02.2010 година, постановено по адм. дело №5419/2009 година по описа на ВАС, което молителят счита за неправилно.
Ответникът – Областен управител на област София, не е взел становище по молбата за отмяна.
Ответникът – „Интерстройпроект 90“ ЕООД град София, чрез пълномощника си адв. Лазарова оспорва молбата за отмяна и поддържа становище за нейната неоснователност.
Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта и основателността на искането за отмяна намира, че е направено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК е допустима, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. На отмяна в такъв случай според чл. 244, ал. 2, изр. 2 подлежат неправилните решения.
С атакуваното решение №2203/18.02.2010 година, постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм.дело № 5419/2009 г. е обезсилено като недопустимо решение № 1 от 09.02.2008Г., постановено по административно дело № 3361 по описа за2008 г. на Административен съд София – град, 37-ми състав, като вместо него е постановено друго, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Дивисима“ ООД със седалище гр. София, представлявано от управителя си Янко Димитров Иванов, вписано в регистъра на СГС по ф.д. № 8354/2006г., с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № ДИ – 03 – 052 от 25.09.2003г. на Областния управител на област София – град, с която е наредено да се прехвърли в собственост на „Интерстройпроект 90″ ООД със седалище гр. София, при условията на даване вместо изпълнение (чл. 65 ал. 2 от ЗЗД) следният недвижим имот – частна държавна собственост, а именно: УПИ – земя, без построените в него сгради, находящ се в гр. София, община „Оборище“, бул. „Васил Левски“ № 108, целият с площ 1250 кв.м., съставляващ съгласно мотивирано предложение имот пл. № 396, попадащ в парцел I от кв. 532 по плана на гр. София, м. Център, ГГЦ – зона А, като е прекратено производството по адм. дело № 3361 по описа за2008 г. на Административен съд София- град. Съображенията в мотивите на решението са за липса на правен интерес от страна на „Дивисима“ ООД да оспорва административния акт пред АССГ, предвид на факта, че не са налице засегнати негови права или интереси от оспорения административен акт и поради това жалбата е подадена от неправосубектна страна.
С решение по адм. дело № 9117/05.08.2008 година, постановено по адм. дело №4890/2008 година на ВАС, трето отделение е оставено в сила решение от 21.01.2008 година по адм. дело №578/2007 година на АССГ, с което е прогласена за нищожна заповед № ДИ-03-082/18.11.2003 година, издадена от областния управител на Област София. С посочената заповед е наредено да се прехвърли в собственост на „Интерстройпроект 90″ ЕООД със седалище гр. София, при условията на даване вместо изпълнение (чл. 65 ал. 2 от ЗЗД) следният недвижим имот – частна държавна собственост, а именно: УПИ – земя, без построените в него сгради, находящ се в гр. София, община „Оборище“, бул. „Васил Левски“ № 108, с площ 1910 кв.м., представляващ част от недвижим иомт с площ от 8250 кв.м., съставляващ съгласно мотивирано предложение имот пл. № 396, попадащ в парцел I от кв. 532 по плана на гр. София, м. Център, ГГЦ – зона А.
В искането, предмет на настоящото съдебно производство, молителят се позовава на разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК. По силата на тази норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай страните по двете цитирани дела са идентични: жалбоподател пред първоинстанционния съд и по двете дела е било търговското дружество „Дивисима“ ООД София, ответник е бил областния управител на област София, а заинтересована страна – „Интерстройпроект 90“ ЕООД. Същите страни, само че в друго процесуално качество са участвали в производството пред Върховния административен съд.
С влязло в сила определение №8582/20.09.2007 година, постановено по адм.дело № 7742/2007 година тричленен състав на ВАС, трето отделение се е произнесъл по допустимостта на жалбата на „Дивисима“ ООД София срещу заповед №ДИ- 03-082/18.11.2003 година, издадена от областния управител на Област София, като правния интерес на дружеството е обоснован с правото му на собственост, което е застрашено с издаването на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуване и прилагане на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. С оглед на това дадените задължителни указания на ВАС относно конституирането на страните по делото са задължителни и са относими и към страните по адм. дело №5419/2009 година на ВАС, с което е обезсилено решението по адм.дело 3361/2008 година на АССГ.
На второ място, двете оспорени заповеди на областния управител на област София, предмет на двете касационни производства /по адм.дело №5419/2009 г. и по адм. дело №4890/2008 година на ВАС/ касаят един и същи държавен имот – урегулиран поземлен имот, целият с площ от 8250 кв.м.,съгласно действащия регулационен план на град София, парцел VII от кв.532, находящ се на бул.“В.Левски“ №108 , община Оборище. Двете заповеди са издадени са части от този имот.
На трето място, налице е едно и също правно основание, въз основа на което са издадени административните актове от областния управител на област София – разпоредбите на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 31, ал.1, т.З от ЗА, чл.18 от ЗДС и чл. 65, ал. 2 от ЗЗД. Касае се за единно административно производство, развиващо се по реда на ЗДС и ЗЗД, в което административният орган изкуствено е разделил имота, издавайки отделни заповеди за части от него. Практически с атакуваното решение е обезсилено влязло в сила решение на АС, което е в несъответствие с противопоставимото решение №9117/05.08.2008 година по адм.дело №4890/2009 година на ВАС, трето отделение, по което спорът е решен по същество в касационно производство между същите страни и по същото искане. Ето защо се налага отмяна на атакуваното решение като неправилно и противоречащо на влязлото в сила съдебно решение №9117/05.08.2008 година по адм. дело №4890/2009 година на ВАС, трето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане и постановяване на касационно решение от друг тричленен състав на Върховния административен съд.
Разноски от молителя не са претендирани, поради което не се присъждат.
Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на основание чл. 244, ал. 2, изр. второ от АПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2203/18.02.2010 година, постановено по адм. дело №5419/2009 година на Върховния административен съд, трето отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:0, М
ЧЛЕНОВЕ
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Диана Добрева и Виолета Главинова
Не споделяме становището на мнозинството на петчленния състав, че в случая съществуват законови предпоставки за отмяна на съдебното решение.
Настоящото производство е образувано по искане за отмяна с конкретно посочено правно основание – разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК. По силата на тази норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Правомощието на съда, надлежно сезиран с такова искане, е да констатира дали изчерпателно изброените в закона предпоставки са налице и да отмени неправилното решение, като изложи мотиви за това след преценка на релевантните за спора факти.
В решението на петчленния състав конкретни съображения в тази насока липсват. Определящо за несъгласието ни с резултата е обаче, че твърдяната от молителя неправилност на атакуваното касационно съдебно решение може да се обсъжда само при установена изискуема от закона идентичност между делата – това, по което то е постановено и другото, приключило с противопоставимото касационно решение. Безспорно е, че страните по делата са едни и същи („Дивисима“ООД, „Интерстройпроект 90″ ООД и областния управител), участвали в различно процесуално качество в двете съдебни инстанции, разглеждащи спора по същество, както и че оспорените заповеди на областния управител се отнасят за различни части от един имот и са издадени на еднакво правно основание. Решенията обаче имат за предмет различни административни актове (заповед № ДИ-03-052 от 25.09.2003 г. и заповед № ДИ-03-082 от 18.11.2003 г.). Това налага извода, че в случая не съществува субективен и обективен идентитет (тъждество на страни и спорен предмет) по двете съдебни производства, по които е постановен противоречив правен резултат, обективиран чрез влезлите в сила решения. Недопустимо е разширително тълкуване на процесуалната норма на чл. 239, т. 4 от АПК, чиято хипотеза дава възможност чрез извънинстанционния способ на отмяната да се извърши промяна в стабилитета на съдебния акт.
Поради изложените съображения считаме, че с искането на „Дивисима“ ООД не се обосновава отменителното основание по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК и подадената молба следва да отхвърли като неоснователна.
съдия Диана Добрева:
съдия Виолета Главинова:
Ето какво гласи чл.236(3) от ГПК – „Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.“
Така на практика въпросното решение си остава нищожно, защото никой не е отбелязал защо има отказ да се подпише решението. Това решение има същата сила, както и ако съдиите бяха малцинство.
А отказ има, според брилянтни източници на АФЕРА, заради скандалния натиск на К.Пенчев.
afera.bg