Скандалните избори от септември 1887 год.

На 27.IX.1887 год. в Горна Оряховица се провеждат оспорвани избори за V ОНС. Тъй като вотът се осъществява след заемането на българския престол от княз Фердинанд на 2.VIII. и след утвърждаването на Стамболов за премиер на 20.VIII. е съвсем логично да се очаква той да бъде спечелен от управляващата коалиция на народните либерали и патриотите-консерватори на Константин Стоилов.

            Така и става, но резултатът е постигнат с много насилия, стълкновения и жестокости. Най-скандално преминава изборния ден в Горна Оряховица. На 27.IX. в 7,30 часа сутринта опозицията се събира в огромно количество /1500 души/ на мегдана и избира бюрото си.

            Предишният ден кметът Христо Рибарев оставя масите с урните под един покрив на старото полицейско здание. Правителственият кандидат-депутат Стефан Цвикю иска те да се сложат на открито място, на другия край на площада – само като повод за скандали. Той е сигурен в победата, тъй като войската е с него. Не случайно на същия 26.IX. в кафенето казва самодоволно, сочейки офицерите: “Догде тия са с нас, изборите ще бъдат наши”.

            Опозиционерите държат масите да си останат там където ги е оставил кметът. Това именно е поводът за сблъскването. Либералите нападат с камъни и бастуни опозиционното болшинство и успяват да измъкнат едната от масите и да я занесат на другия край на площада. Тишината се въдворява повторно и болшинството започва избора. Член-надзирателят открива събранието и инициира избора на бюрото. За председател е избран Георги Бошняков, разумен човек, посъветвал избирателите за търпение, за да не се касират изборите.

            В този момент на площада се появява рота под командването на капитан Диамандиев, към която се присламчват около 40 правителствени партизани, начело със Сава Ерменчов и учителите Теодоси поп Георгиев и Стати Шаранков.

            Войската пристига от околийското управление, без да е викана от никого. Появата й се използва от либералите, които подкрепяни от кап.Диамандиев започват спречкванията.

            При началото на избора на сцената се появява и околийския началник Кисевски. Той иска преместването на масите с урните, но избирателите не се съгласяват. Тогава либералното малцинство, скрито зад ротата, захваща да бие опозицията с камъни. Мнозинството отговаря по същия начин. Нито един войник не пострадва. Въпреки това кап.Диамандиев заповядва стрелба – два пъти с празни куршуми и след  като опозицията не се разотива – с остри патрони. Убити са 6 души на място и петима са ранени.

            От малцинството също гърмят с пушки и револвери – Стефан Цвикю, Теодоси поп Георгиев, Стати Шаранков, Сава Ерменчов. Подозира се, че стреля и Дона Момчилова. От болшинството никой не използва огнестрелно оръжие. При престрелката е убит член на бюрото, а други двама избягват. Веднага е извършена подмяна и изборът продължава.

            Пристига и майор Фудулаки, командир на 6-ти търновски полк. С идването си командва: “Рота огън!”, при което избирателите се разбягват. Без никакви церемонии той арестува членовете на бюрото и 50-те първи граждани, като заповядва масите да се пренесат там, където либералите искат. Тъй като завалява дъжд многострадалните урни са занесени отново под покрива на сайванта, където са оставени и по-преди.

            Според съдебния заседател при Търновския окръжен съд Списаревски Фудулаки е повикан телеграфически от околийския началник Кисевски под предлог, че след стрелбата гражданите започват да се въоръжават за да нападнат войската, което обаче се оказва лъжа.

            Следствието е завършено с обвинение срещу Диамандиев, Фудулаки и Кисевски и решение те да се дадат под съд.

            Така властта злоупотребява с положението си, повлиявайки пряко на изборния резултат.

            Цяло чудо е, че при тази ненормална обстановка гласоподаването продължава до 17 часа. Но от 12062 избиратели по списък, гласуват само 1798  души. Избрани са правителствените кандидати Марин Статев, Стефан Делинешев, Христо Велизаров, Христо Янчев, Стефан Цвикю и Пенчо Рачов. Съставен е дори дневник по избора, подписан от новото бюро на събранието и от избирателите.

            Въпреки произволът на управниците на 19.Х.1887 год. в парламента се получава телеграма от някой си Стойков, който съобщава, че “пратил протест по пощата за касиране на избора и да се отложи проверката по провеждането му”.

            Комисията по законността на изборите в състав от 25 души ловко излиза от ситуацията на 21.Х.Нейният докладчик известният стамболовист Захари Градинаров, приема, че законно избрано е това бюро, което е утвърдено след въвеждането на тишината от кмета, защото “първото не е било окончателно съставено”, че ако “протестиращите са имали законно основание да негодуват, е трябвало да внесат протеста още на същия ден или поне на другия” и като констатира, че “изборът е извършен законно, признат и от член – надзирателя”, предлага на събранието да го утвърди.

            Без никакви дебати легитимността на избраните депутати е потвърдена на същия ден – 21.Х.1887 год.

Борислав  Гърдев