СКАНДАЛ! ЗАРАДИ АБСУРДНО НАРЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ПЪТНА ПОЛИЦИЯ НЕ СЕ СПАЗВАТ РАЗПОРЕДБИ ОТ НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО!

КАТ стимулира несключване на Задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Абсурдно нареждане от 9 месеца на Националната пътна полиция да не се спазват разпоредби от националното законодателство.
Има ли случай ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ само да управлява МПС ?

Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и Кодекса за застраховането (КЗ) се четат в отдел „Пътна полиция” при Главна Дирекция „Охранителна полиция” като дявол Евангелието.

С разпореждане рег. № 11937р-5480 от 01.10.2014 г. на ГДОП се задължават всички служителите от пътната полиция в цялата страна да не съставят актове на собствениците на МПС (подлежащи на застраховка) за липса на сключена или валидна задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (ЗЗ”ГО”А), когато са предоставили управлението на своите МПС на други лица.

ПО ТОЗИ НАЧИН НАЦИОНАЛНАТА „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ” – ГДОП ОСВОБОЖДАВА ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЕ И ОТГОВОРНОСТ ВСИЧКИ ТЕЗИ ЛИЦА ДА СКЛЮЧВАТ ЗЗ”ГО”А И ГАРАНТИРА, ЧЕ КЪМ ТЯХ НЯМА ДА СЕ НАЛАГА НОРМАТИВНО ПРЕДВИДЕНАТА САНКЦИЯ. В ПЪЛНА СТЕПЕН ТОВА ВАЖИ ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА !?!

Самите указания игнорират действащото законодателство в страната (ЗАНН и КЗ) и вместо това, се задължават служителите на Пътна полиция от СДВР и ОДМВР да не изпълняват разпоредбите от нормативни актове приети от Народното събрание.
ИЗИСКВАНЕТО В УКАЗАНИЯТА ЗА СЪСТАВЯНЕ НА АУАН ПО САНКЦИОННАТА НОРМА НА ЧЛ. 315, АЛ. 1 ОТ КЗ /а не по нарушените разпоредби от Кодекса за застраховането/ ПОКАЗВА НЕПОЗНАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ.
Фрапантен пропуск в АИС-КАТ-АНД води до незавеждане на актове по КЗ.

Следват въпросите:

1. Защо националната Пътна полиция разпорежда да не се изпълняват разпоредби от действащи нормативни актове приетите от Народното събрание и Обнародвани в Държавен вестник ? Кое има значение за КАТ /окръжно или закон/ ?
2. От какво значение за „Пътна полиция” – ГДОП е съдебната практика /Постановления на ВС, Решения на Върховния административен съд и другите съдилища/ – с пожелателен характер и меродавни ли са за тях ?
3. Чии интереси се обслужват !? Съществува ли потъпкване на действащата нормативна уредба или явно незнание кое лице е задължено да сключи ЗЗ”ГО”А?
4. Ще бъдат ли обезсилени /анулирани/ неправомерно съставените след 01.10.2014 г. АУАН по чл. 315, ал. 1 от КЗ спрямо водачите – несобственици на управляваните от тях МПС и издадените НП въз основа на съставените актова. Ще бъде ли взето отношение към самите собственици на МПС – физически лица ?
5. За установените досега случаи на МПС без ЗЗ”ГО”А (особено при ПТП) собственост на юридически лица, ще бъдат ли съставени АУАН, издадени НП съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и наложена имуществената санкция по чл. 315, ал. 1, т. 2 от КЗ от 2000 до 5000 лв., както и за повторност в размер на 10000 /десет хиляди/ лв.
6. Кой печели и кой губи ? Има ли държавата и институциите пропуснати ползи от неосъществяваната административно-наказателна дейност. Приложим ли е чл. 34, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН с регламентираният двугодишния преклузивен срок ?

Приложение: 1. Указания рег. № 11937р-5480 от 01.10.2014 г. на ГДОП;
2. Коментар по указанията на ГДОП;
3. Приложими по случая разпоредби от ЗАНН, КЗ, съдебни решения.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Рег. № 11937р-5480/01.10.2014 г.
ДО
ДИРЕКТОРИТЕ НА
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И
ОБЛАСТНИТЕ ДИРЕКЦИИ НА МВР

КОПИЕ: ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МВР
Г-Н СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
По повод зачестили запитвания относно прилагането от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на разпоредбата на чл. 315, ал. 1, предл. I и II от Кодекса за застраховането (КЗ) отнасяща се до административнонаказателна отговорност на собствениците на моторни превозни средства (МПС), които са регистрирани на територията на Република България и не са били спрени от движение, от една страна, и на водачите на такива МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (ЗЗГОА), от друга страна, ГДОП намира за целесъобразно следното:
При съпоставка на изчерпателно изброените в чл. 165, ал. 2 от ЗДвП правомощия, които имат длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП с правомощията им съгласно чл. 320, ал. 1 от КЗ е видно, че единствено правомощието по чл. 165, ал. 2 т. 1 – да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното ПС, следва извода, че могат да осъществяват контрол по чл. 253, ал. 3 от КЗ като установяват извършването на административно нарушение единствено по втората хипотеза на чл. 315, ал. 1 от КЗ, за което се налага и съответното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, а по отношение на издаваното в последствие наказателно постановление също задължителен реквизит по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, поради което съставянето на АУАН и издаването на НП на собственик на МПС, по първата хипотеза на чл. 315, ал. 1 от КЗ, за които не могат да бъдат установени по категоричен начин датата и мястото, където е извършено нарушението биха довели до постановяване на съдебни решения за отмяна на такъв вид НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в невъзможност от страна на наказаните лица да упражнят правото си на защита.
На основание горното и с оглед законосъобразността на съставените АУАН и на издадените НП по прилагане на чл. 315, ал. 1 от КЗ разпоредете да бъде създадена организация за изпълнение на следното:
1. При осъществяване на контрол на пътното движение, в случаите на управление на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение и във връзка с чиито притежаване и използване няма сключен и действащ договор за ЗЗГОА, да се съставя АУАН по чл. 315, ал. 1 предл. II от КЗ на водача, в качеството му на лице, което управлява МПС, което не е негова собственост;
2. При осъществяване на контрол на пътното движение, в случаите на управление на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение и във връзка с чиито притежаване и използване няма сключен и действащ договор за ЗЗГОА, да се съставя АУАН по чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ, в случаите когато водачът е собственик на МПС. Наказанието „глоба” да се налага по чл. 315, ал. 1, предл. I от КЗ.
3. В случаите по точка 1, на собственика, който не е управлявал МПС да не се образува административно наказателно производство по чл. 259, ал. , от КЗ.
4. Прилагането на разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от КЗ да бъде съобразена с указаното в т. 1, 2 и 3.

Изготвили:
Стойчо Константинов …………………..
Тихомир Тодоров …………………………. ДИРЕКТОР:
Ст.юрк. Тома Найденчовски ………….
25.09.2014 г. /п/
Съгласувано:
Началник Бойко Рановски
Зам.-директор Антон Антонов
Зам.-директор Станислав Теофилов

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

В какво се изразява абсурдността на указанията и защо се игнорира и интерпретира прилагането на закони.

1. Самите указания се основават на предположения („биха довели”, „поради допуснати съществени процесуални нарушения”), които не са аргументирани и нямат правно покритие.
Допуснати съществени процесуални нарушения може да има само когато някои от задължителните реквизити по чл. 42 (при съставянето на акта) и чл. 57 (при издаване на НП) от ЗАНН, които са от категорията на абсолютните липсва, а липсата на всеки един от тях (при съставянето на акта) е самостоятелно основание за отмяна на НП. Изпълнението на задълженията на актосъставител, визирани в чл. 42 (отразяване на всички реквизити) и чл. 43 от ЗАНН гарантира упражняване правото на защита от страна на нарушителя в пълен обем. Нарушението, на което й да е от тях е съществено и би се отразило върху валидността на съставения АУАН.
В т. 3 на чл. 42 ЗАНН е регламентирано изискването за посочване датата и мястото на извършеното нарушение, а в т. 4 на същата разпоредба – описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Несъстоятелно и неиздържано звучи твърдението в указанията, че немогат да бъдат установени по категоричен начин датата и мястото на нарушението и това е пречка за съставяне на АУАН по Кодекса за застраховането на собственика на МПС /когато той не го управлява/, което е без сключена или валидна ЗЗ”ГО”А. А това е така, тъй като при установяване на всяко друго нарушение, така и при посетено и разследвано ПТП от органите на пътната полиция, съществува място на извършването му, дата и час на настъпването му, водач и МПС /свидетелство за регистрация, в което са отразени данните за собственика му/, наличие на изискуемите документи и т.н, което се отразява в АУАН.
2. Според Пътна полиция правомощията им са единствено по втората хипотеза на чл. 315, ал. 1 от КЗ – спрямо лице, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за ЗЗ”ГО”А.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби ИМАТ ПРАВО ДА СПИРАТ пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз.
Случайно или не в указанията текста „ИМАТ ПРАВО ДА СПИРАТ” липсва. В същото време се твърди, че установяването на нарушението е само тогава, когато се управлява МПС. Т.е. когато МПС не се управлява от собственика – няма санкция.

МОЖЕ ЛИ ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ САМО ДА УПРАВЛЯВА МПС ?!?

По смисъла на § 1 т. 35 от Допълнителни разпоредби на КЗ „Автомобилист“ е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Когато нарушението е установено по безспорен начин – липса на сключена или валидна ЗЗ”ГО”А, се взема отношение спрямо задълженото лице /задължените лица/ за това, съгласно първата хипотеза на чл. 315, ал. 1 от КЗ без да управлява МПС.
3. Разпореденото с т. 1 за съставяне на АУАН на водачите по санкционната норма чл. 315, ал. 1 /а не по нарушените разпоредби от КЗ/ е в пълно противоречие на изискванията за осъществяване на административното правораздаване и водещо до извода за непознаване на същото. Защо в АИС-КАТ-АНД няма чл. 264, ал. 3 КЗ.
Правилото на закона /чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН/ е категорично – в НП се посочва законовата разпоредба, която е нарушена. Посочването трябва да е конкретно и да не буди съмнение, недопустимо е използването на съкращения. Нарушената законова разпоредба не може да бъде извличана по пътя на формалната или правната логика. В този смисъл са без значение индициите, че наказаното лице вероятно е разбрало коя е законовата разпоредба, за която е обвинено, че е нарушило. Правоприлагането особено в частта му на налагане на административни наказания не може да почива на предположения.
В АУАН и НП трябва да съществува единство, както между посочените като нарушени правни норми, така между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен нормативен акт /КЗ/. Непосочването на конкретната законова разпоредба, която е нарушена /в случая чл. 259, ал. 1, т. 1 – за собственик на МПС или чл. 264, ал. 3, вр. чл. 249, т. 1 от КЗ – за водач на МПС/ внася неяснота и неточност и води до ограничаване правото на защита на лицето – нарушител.
Това означава, че с т. 1 е разпоредено от ръководството на КАТ в акта, нарушението да се квалифицира по напълно погрешен начин.
За несключване на ЗЗ”ГО”А вярната материално-правна норма, която се нарушава е именно чл. 249 /,а не чл. 315, ал. 1 от КЗ/, защото тя регламентира кои са задължителните застраховки и те са изчерпателно изброени в текста на разпоредбата.
От своя страна нормата на чл. 315, ал. 1 КЗ е административно-наказателна разпоредба, която има функцията на единствено основание за налагане на глобата спрямо на лицата, които не са изпълнили задължението си по чл. 249, т. 1 КЗ да сключат ЗЗ“ГО“А или управляват автомобил, без да има сключена такава застраховка. Текста на чл. 315, ал. 1, винаги следва да е обвързан с повелителната норма на чл. 249, т. 1 от КЗ.
Пример: а/ При управление на ППС под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества се съставя АУАН по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и се издава НП по чл. 174 от ЗДвП, ако не съставлява деяние по смисъла на чл. 343б от НК.
б/ При превишаване стойностите на скоростта за движение от водач на ППС се съставя АУАН по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а НП се издава по съответните алинеи и точки на чл. 182 от ЗДвП и т.н.
Правната норма на чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ еднозначно и императивно задължава всички правни субекти притежаващи МПС, да сключват договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Задължено лице по застраховката е не само собственикът на автомобила, но и лицето, което го ползва, такъв е смисълът на разпоредбите на КЗ. При тълкуване на конкретната правна норма, посочена като нарушена следва да се имат предвид и останалите разпоредби на кодекса, които ясно разкриват кои са задължените лица. Двете разпоредби на чл. 249 и чл. 259 се намират в систематична връзка и взаимно не си противоречат.
Явно не се знае, че конкретно разпореденото поведение на автомобилистите в областта на обществените отношения, регулирани с Кодекса за застраховането се съдържа в чл. 259, ал. 1, т. 1, който предписва, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение и в чл. 264, ал. 3, който предписва, че не се допуска движение на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс.
Това са правните норми, които еднозначно и императивно задължават всички правни субекти притежаващи или управляващи МПС да сключват договор за ЗЗГОА. Без значение е дали реално ги ползват, респективно управляват по пътищата отворени за обществено ползване или не.
Когато не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, налице са основания за отмяна на издаденото наказателното постановление, а това от своя страна показва, че всички съставени след 01.10.2014 г. АУАН по чл. 315, ал. 1 от КЗ са неправомерни и незаконосъобразни.

Налице е противоречие между словесното описание и цифровото изписване на нарушението. Такова противоречие в описанието на нарушението и правната квалификация на същото е недопустима, т. к. се нарушава правото на привлечения към административна отговорност да разбере в какво се обвинява.

Не може да има разлика, както в съдържанието, така и в правната квалификация между двата акта – АУАН и НП, т. к. по този начин нарушенията са неясно и неточно формулирани и нарушителят не може да организира адекватно защитата си, като е нарушено правото на привлечения към административно-наказателна отговорност да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил. Описаните недостатъци не могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Именно правилното изписване на констатираното и санкционираното административно нарушение / липсата на допуснато противоречие между тях/ – наличие на пълен синхрон между фактически описаното нарушение и субсумирането на фактите под приложимата правна норма води до законосъобразност и валидност на всяко издаване на наказателно постановление.

4. Безумно е нареждането в т. 3 на указанията да не се съставят АУАН по КЗ на собствениците на МПС, когато не ги управляват. В това най-облагодетелствани са юридическите лица.

С Решение № 4845 от 14.04.2010 г. на ВАС изрично е отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането (КЗ) застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Разпоредбата на чл. 315, ал. 1 от КЗ разграничава две хипотези на извършване на административното нарушение съобразно неговия субект. В единия случай, това е лицето, задължено да сключи застраховката по чл. 249, т. 1 или 2 от КЗ, и това е собственикът на МПС, съгласно първата точка, а втората хипотеза предвижда административно-наказателна отговорност да носи лицето, което управлява МПС, когато то е без сключена и валидна застраховка. При всички случаи собственикът на МПС ще носи административно-наказателна отговорност по първата хипотеза, независимо дали управлява моторното превозно средство или не.
С разпореденото се игнорира не само т. 1 на разпоредбата чл. 315, ал. 1 от КЗ касаеща налагане на санкция на физическо лице, но и т. 2 касаеща налагане на санкция на юридическо лице.

ПО ТОЗИ НАЧИН „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ” – ГДОП ОСВОБОЖДАВА ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЕ И ОТГОВОРНОСТ ВСИЧКИ ЛИЦА (собственици на МПС) ДА СКЛЮЧВАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ И ГАРАНТИРА, ЧЕ КЪМ ТЯХ НЯМА ДА СЕ НАЛАГА НОРМАТИВНО ПРЕДВИДЕНАТА САНКЦИЯ, ОСОБЕНО КЪМ ФИРМИТЕ.

И ако към физическото лице глобата по т. 1 е от 400 до 600 лв., то за юридическо лице имуществената санкция е от 2000 до 5000 лв. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, при повторно нарушение наказанието е 2000 лв. за физическо лице и 10 000 лв. за юридическо лице. Кой печели и кой губи ?
С Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС се посочва, че когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическа личност, отговарят ръководителите или работниците, които са го осъществили. Ръководителят, който е издал нареждане за извършване на административно нарушение или е допуснал извършването му, отговаря наред с извършителя. Последният /извършителят/ може да се освободи от отговорност само ако нареждането не съдържа очевидно нарушение. На юридически лица може да се налагат само имуществени санкции съгласно чл. 83, ал. II ЗАНН. В тази посока е и Решение № 7135 от 5.07.2007 г. на ВАС.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

Какво регламентират разпоредбите на:

А) Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
чл. 42. Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:
3. датата и мястото на извършване на нарушението;
4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;
5. законните разпоредби, които са нарушени;
Чл. 57. (1) Наказателното постановление трябва да съдържа:
5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;
6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;
7. вида и размера на наказанието;
Б) Кодекса за застраховането (КЗ):
Чл. 249. Задължителни застраховки са:
1. „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по раздел II, буква „А“, т. 10.1 от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“;
Чл. 259. (1) Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение;
Чл. 264. (3) Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс.
Чл. 315. (1) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва със:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) глоба от 400 до 600 лв. – за физическо лице;
2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. – за юридическо лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) При повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е 2000 лв., а по ал. 1, т. 2 – 10 000 лв.

Използвана съдебната практика: Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС, Решение № 4845 от 14.04.2010 г. на ВАС, Решение № 7135 от 5.07.2007 г. на ВАС, Решение от 10.11.2008 г. на АдмС – София, Решение от 31.10.2012 г. на АдмС – Пловдив, Решение № 20 от 5.03.2009 г. на АдмС – Ямбол, Решение № 77 от 27.03.2008 г. на АдмС – Видин, Решение № 169 от 29.02.2012 г. на АдмС – София, Решение № 189 от 5.10.2012 г. на АдмС – Габрово, Решение от 13.06.2008 г. на АдмС – Ловеч, Решение № 63 от 28.09.2009 г. на АдмС – Силистра, Решение от 6.11.2008 г. на АдмС – Пловдив, Решение № 450 от 9.07.2012 г. на АдмС – Плевен, Решение № 17 от 11.02.2010 г. на АдмС – Габрово, Решение от 22.07.2008 г. на АдмС – Ловеч, Решение № 121 от 20.06.2008 г. на АдмС – Видин, Решение № 1556 от 4.03.2013 г. на СГС, Решение от 5.11.2003 г. на СРС, Решение от 17.10.2000 г. на РС – Берковица, Решение от 24.10.2007 г. на РС – Дупница, Решение № 402 от 29.10.2012 г. на РС – Враца, Решение от 18.02.2011 г. на РС – Елхово, Решение от 21.11.2012 г. на РС – Трън, Решение № 3259 от 27.12.2012 г. на РС – Пловдив, Решение от 18.02.2011 г. на РС – Елхово и др.

Марин Раковски