Скръц – скръц. Песъчинки в устата

Той е автор на някои от най-блестящите определения изобщо на прехода. Например “дегустатора на трупове”. Или “усмихнатия крадец”. Или “драгалевския маниак”.

Лесно ще се досетите за кого се отнасят, тъй че да не започвам с услуги още от заранта.

Сега ми се сърди за нещо си. Поради което и аз му се сърдя (за нещо си). Тогава да разкажа някои неща.

“Изкуплението Шоушенк” (например) ни извисява до състояние, за което не сме подозирали по-рано, че можем да постигнем. Американски филм. Онази вечер обаче гледах по телевизията друг американски филм, от могъщия днешен ширпотреб, героят на който си търсеше за пердах само булдозери, нищо друго, а пък някакъв негов нафукан началник рече: “Те, руснаците, не могат да открият дори собствения си сняг.” Тия бози са нетърпими – в тях руснаците са пълни идиоти, в каквато форма бяха по-рано американците в съветските филми. Ходещи зеленчуци мислят за световната съдба. Сякаш цели пълчища от невидими стелтове летят непрекъснато над нас и пръскат със специални пестициди останките от паметта ни, вече 20 години несметни количества специален “Райд” са хвърлени над бедните ни глави.

Веднъж се почувствах като градския безумец, не е много неприятно. Дегустаторът бе хвърлил в ареста за 72 часа моя бивш приятел, та по призива на вестник “Монитор” се довлякох до площада пред президентството – същото, в което по-късно му връчиха орден “Стара планина”, но тогава само надничаха иззад пердетата. Нямаше хора, като изключим роднините на моя бивш приятел.

Прислужниците от телевизията на драгалевския маниак показваха няколко пъти как се тътря по онзи площад – много обичам да се гледам отстрани.

Глупакът, който отишъл на защитава “побойника”. По-късно тази телевизия до насита се лигавеше с моя бивш приятел. Но и три телевизии да имаш, фразата “драгалевския маниак” блести все повече и не може да събере прах.

На другата заран Филчев само погледна към полицейския участък и моят бивш приятел бе пуснат – той не бе и виновен. Като изключи дреболията, че в най-силните години на маниака бе един от най-острите му критици. Сега пък същият маниак ще гласува за негода става министър.

Сетне се видяхме с дегустатора, в ресторант “Чардаш”. Той подари пистолет на моя бивш приятел, дори изрече някакво извинение – в състояние е да го направи, което си е направо една рядкост за нашата джунгла. След време, на нечий рожден ден, моят бивш приятел започна да се хвали с онзи пистолет, вади го наляво-надясно, та накрая го взех и хвърлих в тревата. Беше доста обидно, обаче той не се разсърди, понеже не беше още кандидат-министър.

Животът е нещо странно, нали. Истинско удоволствие е да го наблюдаваш как се клати насам-натам.

А онази вечер в “Сеизмограф” Вежди рече, че няма лидер, че той сам си е лидер.

Може да му се вярва. Обаче извън това имаше доста песъчинки в устата на участниците в предаването. Светла Петрова пак не можа да овладее разговорите, което направо не е за вярване. Трябва да се видя с това момиче.

И въпреки всичко се случиха поне две важни неща.

По едно време се чу някакъв шум – все едно, че нечия глава падна на земята.

Тъкмо тогава Меглена Плугчиева говореше за Бойко – показа и едно писмо от канцеларията на шефа на ОЛАФ Брюнер, че двамата с Бойко изобщо не са разговаряли за парите от САПАРД. Тогава се чу онова глухо кънтене – туп. Светла предпочете да се измъкне, за да не настъпи и тя онази глава – въпреки че Плугчиева я подкани да пита Б. Б. за писмото.

Как се казваше онази детска игра – очертаваш тебеширен кръг, който оцелява до първия дъжд, и на куц крак трябва да го преминеш, като безгрижно ръсиш каквото ти дойде наум. Свидетели сме на убийствено безметежно говорене по телевизиите. Отдавна вече фактите нямат никакво значение. Например Вежди лежерно рече, че спрените пари по САПАРД са 800 милиона. Не 800, а 76 – също лежерно го коригира Плугчиева. Някакъв странен тип се опита да защити възродителния процес. Толкова невнятен беше, та човек се пита дали не е нужен и един по-особен възродителен процес над някои нашенци. Песъчинки в устата. Фантазни твърдения, измислени факти, някакво словесно цунами ни залива от екрана, няма спасение отникъде. Пасивността на водещите е привидно много удобна за гостите им. Но това е измамно. И много опасно за тях. В общото политическо циврене думите губят смисъла си бързо.

След изборите всички се чудят – едни защо са ги пренебрегнали, други – защо са ги подкрепили, те дори се чудят много повече. Обикновеният човек няма истинска представа за случващото се. Едните му казват, че сме катастрофирали, другите – че всичко е наред. Какво да прави човечецът?

Протяга ръка от ямата, да се вкопчи в нещо, и хоп – хваща се за рапъра,

другия маниак, аве, някой май се ебава. Между другото, решението на Б. Б. да го извади от парламента е доста възторжено, но може би се опасява, че неговият маниак може да се отцепи и да направи мощна група с някои други маниаци, от софийските предградия примерно. Но ако го изпрати в Агенцията за младежта и спорта, песничките на Маниака няма да се променят, те ще си останат същите – аве, някой май се ебава… Защо в парламента ще изглеждат по-скверни, а в агенцията – не толкова?

Няма обяснение – пък Цветанка не си и направи труда да го попита. Всъщност всичко, което има поне някакво относително значение, минава покрай водещите – на касапски ченгели да ги окачат за ушите им, все тая, не чуват. Б. Б. например може да си мисли, че това е изгодно за него – но, уви, не е. Незададените въпроси не остават за сметка само на водещия, в никакъв случай.

Да се върнем при Светла – разговорът за “етническата карта” бе в жанра “мрън – мрън”. Д-р Желев е много специален събеседник – обаче винаги артикулира прекалено бавно и водещият трябва да е наясно с това, за да не го остави на половин дума, както се и случи. Но сред цялото мрънкотене изведнъж избухна неутронна бомба. Светла има заслугата, че бе открила един великолепен свидетел – прелестната Шенгюл от едно разградско село. С три примера тя остави със зяпнала уста опонентите си, те започнаха да изглеждат като зомбирани от тезите си, а не от това прелестно момиче.

Ето какво каза то. 1. Ще ви бъде ли приятно, ако учителят ви, понеже не си прави труда да запомни името ви – Ш- Е-Н-Г-Ю-Л – ви нарича с номер? 2. Защо религията ни се поставя като проблем пред интегрирането ни с вас? 3. Аз не съм ходила в джамия, за да се убедя в способностите на Доган!

ДПС е пример за успех за мнозина като това весело цвете – имайте го предвид, когато си правите сметките. Неприятната миризма на страха – от асимилация! – се усети зад думите на Шенгюл. Това вече никак не е за подценяване.

Росен Петров се беше заплеснал по Янето, сякаш виждаше пред себе си Шенгюл

(“Нека говорят”, Би Ти Ви,10 юли), и също пропусна нещо извънредно важно. Нашият оловен войник рече, че никакви отстъпки няма да прави на Б. Б. по отношение на царските имоти. Да ви го преведа, налага се да правя и тези услуги в дописките си: Ако Б. Б. не вземе обратно имотите на царя, Янето няма да го подкрепи. В никакъв случай. И е прав – иначе трябва да се задоволи само с дегустиране на имоти.

В този момент аз бих задал 20 въпроса. И още след третия щяха да ме пратят да пиша дописки. Значи нищо не губя.

И друго скръц-скръц се чу.

В “На 4 уши” един от гостите каза, че НДСВ се е стопило, понеже Кунева е излъгала избирателите си. “Как?” – чак в “Бояна” чух възгласите на публиката от “Стрелбище”, обаче водещата не ги чу, понеже беше прекалено емоционирана от предстоящото гостуване на Б. Б. – разбирам я, това е нетърпимо преживяване за нея, човек трябва да има поне две сърца.

Туптят ти и двете сърца, почти като барабаните на Стунджи. И не чуваш, когато Б. Б. казва, че няма да прави тройна коалиция (поне така каза в онзи момент). Значи или оловният войник, или драгалевският маниак отпада. “Кой точно и защо?” – се чу този път чак от Халите.

Удобните бъбрици – това е голямата уловка днес пред политиците. Те чуват само туптящите им сърца, но не схващат, че всеки път си излизат от поредното студио с цяла торба неизречени отговори. А пък вече се и съмнявам, че Б. Б. има черен колан по не знам какво си. Ако не го е загубил в някоя метростанция, следващия път, когато някой сравни Маниака от Бургас с президента Рейгън, нека не стои със скръстени ръце. Рейгън също бил треторазряден актьор, досущ като Маниака, пък виж какво направил, като пораснал – рече Цв. Обречени сме да сме в тор от глупости. Но поне се сетих за любимия анекдот на този велик президент. И друг път съм го споменавал, но не пречи да го повторя. Едно дете се натъкнало на купчина конски лайна. И въодушевено завикало: “Значи наблизо има кон!”

Цветанка слушала пресконференцията на Доган и й се сторила заплашителна.

Нейната фиксация в ДПС вече е комична. Нещо трябва да й е допирано, няма друго обяснение. Уплашила се, но не казва от какво.

Скръц – скръц.

Президентът (7.07, Би Ти Ви) също схруска една песъчинка. Обясняваше защо не бива да се закриват спонтанно някои министерства и рече: “Премиерът (Б. Б.) няма да може да ходи навсякъде и да гаси пожарите.” И се усмихна към Валерия Велева, само дето не й намигна. Проследете записа и ще видите, че не преувеличавам – поглеждаш хитричко, когато говориш за пожарникаря, това дори не зависи от теб, уж си много рафиниран, пък то излиза на повърхността. Опасни изражения, които могат да струват много.

И не по-малко опасно говорене. Б. Б. даде ултиматум от 6 месеца на прокурорите “за да се оправят”. Иначе какво? – сети се да го пита Цветанка, барабаните на Стунджи бяха замлъкнали за малко. Иначе щял да отиде в парламента и да види. И какво, ще сменя конституцията ли? Никой не го пита. На срещата с Борис Велчев, който ще бъде главен прокурор далеч след като изтече мандата на Б. Б., той царствено седеше между домакина си и Цецо. Величествена гледка, Б. Б. беше седнал дори малко по-назад от двамата, оставаше само бащински да ги прегърне. Издайнически кадри, заради които може да се изтърпят цялата телевизионна “врява и безумие”. Мълчанието и дърдоренето непрекъснато си разменят местата – там, където трябва да попиташ, дори да извикаш нещо смислено – мълчиш, там, където трябва да мълчиш – казваш нещо неприлично.

“Иначе и двамата с главния прокурор ще ни изгонят” – рече Б. Б. Как ли ще стане това, специално с Велчев – дали Бойко не е имал някакъв разговор с Брюнер, покрай САПАРД, и за прокуратурата.

Знам обаче, че позорът на седмицата беше удостояването на Лили с чин полковник. Лили в случая не играе и не е важна, на нея и мястото на патриарх Максим да й предложат, няма да се колебае дълго. Тъкмо ще забие още някоя инжекция на този – онзи, както се изрази тя на церемонията. Позорът изцяло е за сметка на бившия военен министър Николай Цонев. Това вече не е армия, това не са офицери. Лили му пее за кампанията в Сливен, надявам се безплатно, той я прави полковник, а пък циганинът Бако купувал гласове пак там. Лили, стой настрани от тия типове, или поне си върни званието.

В края на предаването “На 4 очи-уши-сърца” напомниха на Б. Б. за казаното от Меглена Плугчиева предния ден.

“Кой се интересува от това, какво казва Плугчиева!” – рече Б. Б. и едва не се разсмя. Стори ми се, че чух гласа на Живков.

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”