Скулптури от крем. Педалите в обратна посока

Дори крак да си отрежат в ефир – и той ще се окаже дървен.

Нищо не се случва по телевизиите. Нищо сериозно имам предвид.

А пък вашият дописник не е Добрата фея, че да ви измисля интересни истории.

Фея? Ей, събуди се – Добрият вълшебник искаше да кажеш, нали?

Отидох да се видя с петима стари приятели. Шестият бил потънал в кръв – понеже пишел последната част от историческите си хроники, от 9 септември 44-та г. до 10 ноември 89-а.

От години се виждат веднъж месечно на едно и също място и по едно и също време и още не са се скарали. Забележително българско постижение.

Обаче понякога изглежда им е скучно, понеже се ядосваха заради “Цената на истината” – онова нещо, от което на мнозина им се повръща. Големите писатели също си имат своите странности. Старият Хорас казваше, че не бива да ядем нищо, което е покрито с шоколад, освен ако не знаем какво има в него. К. К. пък казва да не гледате нищо, което е озаглавено с думата “истина”.

Днес всички Бънита от телевизиите предлагат истина. Само и единствено истината.

Разхождат се непрекъснато под ръка с истината. Изливат с кофи истината над публиката.

Това е наградата й, понеже е толкова търпелива.

***

А пък аз се опитах да разведря моите приятели с онова парфе Юзеиров, който тия дни основа Мюсюлманско-демократичен съюз. Антон Хекимян (Би Ти Ви) направи репортаж за събитието. Но той щеше да има смисъл, ако бяхме видели как събарят паметника на незнайния турски воин в Славяново – да го събарят правнуците на ония българи, дето щяха да освобождават Левски, докато няколко кирливи заптиета са го тътрузели две седмици от Къкрина до София.

Според Волен Сидеров Юзеиров е дело на Ахмед Доган. Възможно е, макар че около Доган се въртят по-тлъсти баклави.

Във всеки случай юзеировци ще подскажат на някои политически наивници какво ни очаква, ако Доган бъде елиминиран.

***

По телевизиите разговарят с недовършени изречения.

Преди няколко седмици в “Нека говорят” на Росен Петров двама бивши служители на ДАНС твърдяха, че в агенцията има чужди шпиони.

Дори на парфето му обърнаха по-голямо внимание. Пълно мълчание.

И Росен загуби интерес – сякаш двамата му събеседници бяха казали нещо, хрумнало им в последния момент.

Така поредната истина живее 30 минути, какво се случва след това няма никакво значение.

В нашия занаят обаче едно от най-ценните неща е въртенето на педалите в обратна посока (закон на К. К.) – върни се обратно и чопли, докато потече кръв от историята.

***

И Б. Б. състави едно недовършено изречение – за надвзетите от царя гори.

Е, и? Това изявление му свърши работа за ден-два и толкова.

“Имиджът юбер алес” както казваше един автор.

Но Б. Б. ще сбърка – като в нито един друг случай, ако не довърши изречението. Царят в своята непомерна алчност му поднесе на сребърен поднос, дори и да е многократно залаган, великолепната възможност да разсее някои мистификации за не толкова ясните им обвързаности. Време е вече нашият герой да навлезе в гората на користта и измамата, а не само да се навърта около нея. Пиар акциите му вече изглеждат радиоактивни.

***

Преди много месеци писах в една дописка за въпросната царска гора. Изкушавам се да цитирам нещичко от нея. Ето.

“… Стана известно, че царят наш хапнал едно хубаво кремче “брюиле” – прибрал 4521 декара гора, засадена по известния швейцарски метод брюиле, с който се създава естествена екосистема. Там човешки крак не може да стъпи. Но мадридският трандафор все пак успял да се навре.

Възстановили на царя още преди 7 години нещо, което не му принадлежи. Някои пък твърдят, че това е станало през 2003 година.

В същото време прибрали от доста селяни парцелите им, през които ще минава магистрала “Тракия” – и досега не са им ги платили. Напълно справедливо. Понеже селяните не си мълчат като царя.

А мълчанието на царя е оглушително.

Някои специални служби използват тишината като средство за изтезание.

Малцина знаят, че абсолютната тишина е непоносима за човешкото ухо. Тя се създава при специални условия, край нас никога не е стерилно тихо.

Мълчанието на царя е като тази тишина.

Той не намери за нужно да каже поне десет думи по някоя телевизия.

Не се намери и телевизия, която да го принуди да стори това. Нито една не бе в състояние да вземе интервю от него. Вече са се отказали. Той ги надхитри с мълчанието си. Правят се, че не им е интересен, и се задоволяват с неговите ординарци. Фактически по този начин прикриват един огромен скандал и дори не си дават сметка за това.

Това е развращаване на обществото с мълчание.

То е много по-арогантно дори и от най-нетърпимите площадни или парламентарни крясъци.

Мяукането на царските ливреи вече не върши работа.

Царят винаги е имал добри адвокати – някои от тях и досега му регистрират партията. Един от тях – Олимпи Кътев, пък каза следното по телевизията: “Царят не си е взел горите, а са му възстановени”. Това е великолепно пресъздаване на царския език, понеже е абсолютна глупост. И още: “Ние (ние?!) се съобразяваме. Царят ще направи това, което трябва да направи…”

И царят направи нещо блестящо – мълчи.

Това поведение е направо невъзможно. Говори едно през 1990-а. Връщат му повече гори – мълчи. И сега това вече е очевидно – изобщо не му минава през ума поне да се извини. Или най-малкото да изсумти нещо пред някой впечатлителен към царските особености телевизионен репортер. Макар че толкова сервилен и гламав, колкото е нужно в случая, трудно ще намери. Може би личната му секретарка Галя Дичева трябва да го интервюира.

Президентът също мълчи. А би трябвало поне да попита нещо. Или да каже две думи по време на 200-минутната си пресконференция. Но той беше непрекъснато засмян и вероятно не е искал да си разваля настроението с 4521.

И Бойко Борисов мълчи, макар че иначе се заканва на всички и всичко.

Въпреки че не артикулира съвсем ясно, той очевидно се изразява за един нов морал в политиката.

Защо тогава не казва нищо за 4521? Понеже е виждал куфарите на царя ли или заради нещо друго?

Когато през 2001-ва царят внушаваше на приближените си фразата “Господар е мълчанието”, никой не предполагаше за какво всъщност ставаше дума. И за 4521.

Мълчанието на царя зарази и прокуратурата. Тя само констатира надвзетите гори и се върна в дрямката си.

4521 декара наистина са дребна работа. Внимавайте да не отмъкне герба.”

***

С царските гори истински ще проличи какъв е характерът на Бойко – до каква степен е готов да се пребори с тайното съглашение за ненаказуемост на политическата класа. Но трябва да артикулира ясно, защото ще има работа отсреща с един мазен език, подут от преяждане който ще го вкара в миша врътка.

***

Един рахитичен водещ, ако има капчица разум, трябва да избегне на всяка цена срещата с Юз Алешковски. Това обаче, разбира се, не се отнася за хора като Бюреков. Резултатът беше апотеоз на възторжената, всепобеждаваща инфантилност.

Чудя се на моя приятел Георги Борисов, който от дълги години върши фантастична работа за утвърждаване на руската словесност у нас. Защо участва в ялови разговори – ясно е, че след подобна блудкавост никой, освен познавачите, няма да потърси новата книга на Алешковски “Предпоследна смърт”. А ще бъде наистина жалко. Алешковски има една фраза, която сякаш се отнася за някои телевизионни водещи: “И не се сили да биеш рекорда на троен скок на височина”.

Повечето днешни водещи въобще не си правят труда да прочетат една книга, преди да разговарят с автора й. Няма да я прочетат и след това.

В “Светлина в края на дулото” Алешковски казва следното на едно място: “Ще взема наистина да повярвам, че дисидентите са подменили мавзолейния Ленин с Висоцки”.

Какво хубаво начало за един разговор, нали?

***

Ваканциите на водещите свършили, макар че това е трудно да се забележи, понеже повечето сякаш са си в непрекъсната ваканция – и ще изчезнат също така изневиделица, както са се появили, заедно с интервютата си, които пък умират още в мига на правенето им. Затова срещи с личности като Алешковски са рядък дар, но те не го съзнават. Предпочитат да пишат за тях, че – примерно – са откраднали циците на Малина.

А пък Бареков се върнал на екран, заедно с интернет рубриката си “На БарЕкадата”. Това щяло да бъде тежката му артилерия, дори щял да задава въпроси на зрителите на живо към гостите си, представяте ли си, колко епохално е това…

Нещо, което “онази” телевизия и онази “Всяка неделя” правеха още от 70-те години, в тоталитарните времена на цензура. Ах, демократчета милички, ах, вие свободни пеперудки…

Но защо им поддякват кокошчиците от пресата?

***

Гледах 5 секунди от тъй наречената “БарЕкада” – това е крайната степен на вманиачаване. Водещият все повече заприличва на Гаврош, в смисъл на просяк в нашия занаят. Но поне в едно е проявил вкус, нали – сложил е своя портрет в студиото, а не този на Б. Б.

За подобна маниащина има един сигурен лек – да се върне назад във времето и да види дали може да извади дори едно-единствено интервю, надхвърлило клозетните нужди на времето.

***

Все повече разговори по телевизията ми напомнят за една фраза на Дж. Келерман: “Да ваеш скулптури от крем за бръснене”.

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”