Слави Бинев: ДС е нищо в сравнение с полицейщината и унижението, което донесе управлението „Борисов”

– Г-н Бинев, имам усещането, че българските медии като че ли не проявяват необходимия интерес към работата на евродепутатите ни. Плъзгат се по официозната информация, която се тиражира и пропагандира, и неподправените позици остават на заден план. Има ли важни неща, които остават скрити за българската общественост от позициите на Европейския съюз за състоянието на страната ни? Интересува ме най-вече истинската реалност, а не оценките в стил „кип смайлинг” или дипломатически „бон тон”?

– По скоро проявяват избирателен интерес. Всяка позиция, която може да засегне или да хвърли сянка върху управляващите и най-вече върху премиера, просто изчезва от обективите и от страниците на вестниците. В този случай може да се сметне, че някои български журналисти са или неподготвени, или им е забранено от собственици и издатели да пишат свободно и без цензура. Защото за мен просто няма друго обяснение за тази информационна завеса. Европейския парламент като институция е  доста по- важен по значение за България отколкото националния парламент, в който освен да се гласува правителството на страната и да се реодобряват вече гласувани от Европейския парламент закони, другите му функции са ограничени, или са пряко свързани с европейското законодателство и европейските институции. Но тук, разбира се, изпъква въпроса защо медиите се самоцензурират  – дали от страх, дали от клиентелистки интереси, или просто им е приятно да бъдат унижавани от арогантни некадърници. Непрестанно ни се внушава идеята, че българинът не е дозрял за истината, а в тази връзка пък мога да кажа, че всъщност

монопола върху истината и манипулацията с истината се държи от премиера Борисов.

Изправени сме пред информационна завеса от времето на социализма и това навън се знае. Не е чудно, че се прилага този метод, все пак именно това е бил примерът, който Борисов дълги години е гледал от първи ред.  Премиерът бърка европейския протоколен „бон тон” и неглижира забележките, които идват отвън поради факта, че разпознава и знае само думата “Congratulation”. На другата казионна партия БСП, както и на Тройната коалиция, разбира се им се дава трибуна, но за жалост те пък нямат моралното право да говорят, защото бяха болни от същата болест, от която в момента боледува и ГЕРБ – високомерие, гарнирано с високо температурна корупция. Както, между другото, и всяко друго правителство до момента.

– Знам, че сте фигура, която има контакти със знакови лица с влияние в Европейския съюз. Каква е тяхната позиция за това, което се случва в България? Успяват ли управляващите да излъжат Брюксел, че всичко у нас тече по мед и масло?

– Разбира се, че не могат нито да излъжат нито да стреснат Брюксел или някого навън, защото ако в България арогантното поведение стряска медии и опозиция, то навън такова поведение е абсолютно осъдително. Веднъж заявих пред мои колеги в ЕС, че е нормално опозицията да бъде подлагана на цензуриране или въобще критикуващите да бъдат цензурирани, но в отговор много мои, уважавани колеги заявиха: „Г-н Бинев, ние държим на Вас и ви уважаваме, но вие говорите пълни глупости. Медиите в нашите страни по презумпция са на страната на опозицията и именно по този начин показват грешките на управниците си, недопускайки тези грешки да се  реализират. Така те подкрепят правителствата, като ги предпазват от грешни ходове.”

– Каква е Вашата оценка за управлението на кабинета на Бойко Борисов?

– Няма кабинет Борисов и кабинет на ГЕРБ. Има само Генерал Лейтенант Бойко Борисов.

А забележките ми към него са много. На първо място – това, че никой не обръща внимание на самите забележки, когато е критика,  а тя може да е градивна.   Няма по-лошо от самовлюбения глупак. Дори самовлюбеният доброжелател е по-лош от най-големия престъпник. Забележките ми са твърде много като започнем с високомерието и насмешката към критиката и дискредитиране на критикуващите като довод, липсата на яснота и откритост в договори, концесии и фондове, прилагането на двойни стандарти, цензурата или самоцензура, породена от клиентализъм или от страх, зациклила икономика, битка с престъпността превърната в битка с гражданите и опонентите /дори ликвидиране на опонентите/, непрестанно оплакване от проблемите, а не решаването им, съдебната система се ползва за да се оплакваме от нея, но не се предприема нито една законодателна инициатива за да я променим. Да не забравяме неработещата и тромава администрация,

но всичко това е нищо в сравнение с това, което направи премиерът, създавайки по свой образ и картина модел за подражание, нещо което нито една мутренска банда не можа да направи.

Бойко превърна последователите си в мижитурки и откровено ги нарича псета и помяри, които в името на властта и парите са готови на всичко. Съмнявам се, че тези хора могат вечер, когато се прибират при жените си, отново да станат мъже, забравяйки как през деня са били подлагани на унижение. Няма как да си пълноценен мъж при такова положение.

–Ви сте силен дух и човек, който умее да търси и да си партнира с риска, познавате добре и Бойко Борисов. Страхлив човек ли е Борисов? Какво се крие зад фасадата на натрапчивата демонстрация на „мачото”?

– Не бих казал, че познавам добре Бойко Борисов, още повече пък не бих казал, че имам желание да го опозная. Много от близките му, имам предвид тези, които го познават, доколкото знам, са платили със самоунижение и доброволно самоограбване на доста по-ценни от пари неща, като семейни отношения, достойнство и т.н. Относно демонстрациите му, моят личен опит е доказвал, че тези, които най-много се дуят бягат първи, когато има реална заплаха, а срещу им има малки деца, социално неопитни хора или момиченца. Сун Дзъ казва:  „Можеш да разпознаеш силния, защото когато влезе в стаята той внася не страх и нервност, а сигурност и спокойствие.”

Самият факт, че Борисов има толкова голямо желание за изява и победа /макар и подарена победа/ ме кара да го съжалявам, защото това показва колко лоши неща са му се случили когато е бил малък.

Борис Бекер също не се съгласи да бъде ползван за да задоволи егото на премиера и той му се разсърди. Това показва ненормално висока самооценка и лична нетактичност. Мъжкото му его претендира да бъде толкова силно и всеобхватно, а в същото време е по-крехко и от най-ранимата женска душа. Празната душа и липсата на истинско, подплатено самочувствие карат комплексираните хора да се обграждат с лизачи и подмазвачи. Тези хора освен , че търсят подмазвачите за свой антураж обикновено търсят и компанията на известни хора, на звезди, защото имат нуждата от допълнителна светлина. Това е образ описан в психологията, а ако ви напомня на образ от нашия политически живот, само мога да кажа, че вероятно живеем в психодиспансер.  Но аз не съм съгласен да бъда лекуващия му психиатър или част от медикаментите, с които да се облекчат страданията му.

– Опасно ли е управлението на страната?

– Да учиш, без да разсъждаваш, е ненужно. Да разсъждаваш, без да си учил е опасно. Аз мисля, че е много опасно за нас това управление, но два пъти по -опасно е за него и за хората около него, защото

Държавна сигурност е нищо в сравнение с полицейщината и с унижението, което донесе това управление на обществото ни.

Сигурен съм, че по нататък ще бъде направен закон за лустрацията, с който хора работили за и аплодирали Бойко Борисов ще бъдат отбягвани, защото те носят заразата на доброволната робия и на робския дух.

– Вие сте евродепутат от „Атака”. Напоследък наблюдавам като че ли известно Ваше дистанциране от позицията на Волен Сидеров. Сидеров подкрепя безпрекословно Борисов и въпреки опитите за критики, те звучат някак фризирано. Какво е разминаването Ви с Волен Сидеров?

– Волен Сидеров втора година вече вярва в чудото, че Бойко Борисов ще се промени за добро, докато аз съм сигурен, че ще става по-лошо. Моята логика е проста – в стресови ситуации добрите хора стават по-добри, подлеците по-подли, некадърните по-некадърни и т.н. Управлението е стрес. Аз не вярвам в чудеса и самохвалство,  а вярвам само на очите си.

-Каква е прогнозата Ви за ситуацията в България? Вървим ли към предсрочни избори? Имам информация, че мощни външни кръгове вече са стигнали до извода, че положението става неспасяемо. Ще удържи ли властта Борисов?

– В неговата природа е нищо да не доведе до край. Но ние не трябва и този път да го оставим да избяга. Ние сме силни като хора,

справихме се с 300 година Византийско робство, 500 години Турско , дето се вика и него ще го преживеем.

Моята препоръка към всички е  да бъдем по-взискателни към тези, които избираме и когато ни разочароват да реагираме много по-бързо. И ако медиите не реагират, то нека да излезем всички горди и достойни хора и да кажем „Не е това демокрацията и успеха към който се стремяхме!”.

-Какво е мнението Ви за битката между Бойко Борисов и Алексей Петров, ако това може да бъде наречена битка, разбира се?

-Битки води само Бойко Борисов. Това е характерно за хора, които не са участвали в битки като малки и не са разбрали, че смисъла е заедно с опонента да израснеш, а не да го убиеш, още повече, че те имат да разполагат с различна методология  / все пак единият е премиер, а другият е обвиняем/. Ако може да се нарече битка, то тя е като битката на Давид и Голиат –

да, премиерът е Голиат и по претенции, и по визия, но ако беше прочел нещо повече от „Винету” щеше да знае, че в Библията е описана житейската истина и  в нея Давид винаги побеждава.

Сигурен съм в краят, защото самият аз съм играл тази притча многократно.

-Защо в България няма гражданско общество? Защо винаги българинът чака някой друг да поеме риска и дори не застава зад него, а обикновено веднага го предава?

– Сигурен съм –  гражданско общество ще има, защото ако не се случи България ще изчезне, ще остане понятие в историята. Но в това гражданско общество трябва да се включат и при това много активно и медии, и Църква, и всички честни и достойни хора, защото политиците винаги ще искат да казват като крайна инстанция кое е добро и кое е лошо. А това е право на гражданите, не на политиците.

-Вие сте човек, който никога не се е страхувал да покаже лице и позиция. Коя е следващата Ви битка? И сам ли сте в нея?

-Засега трябва да освободим хората от борисовщината, част от медиите от демагогията, но най-важното е България да има стратегия и цел за бъдещето си,  с които да не се срамува и да не се извинява пред света, и само да просим от ЕС, защото сме икономически и ментално изостанали. Трябва да достигнем нивото, от което да се гордеем и да помагаме на другите, които имат нужда от помощ. Не трябва да допуснем медиите да сервизират управляващите, те трябва да ги коригират. Не трябва да вярваме на поредния месия, който ще ни излъже и като в мантра да цитираме името му, а той да се опиянява, а трябва да вярваме в справедливата система, която заедно ще сътворим. А колкото до това дали се чувствам сам –

няма как да съм сам, защото, за разлика от премиера, аз винаги съм имал много приятели и в добро, и в лошо, а не приятели само на върха.

-Ако приемем, че съм дошла при Вас на първи урок по таекундо, какъв ще бъде първият Ви съвет към мен?

-Да се забавлявате каквото и да правите. Но ако трябва да е в контекста на това, което казах до момента, ще Ви посъветвам да обичате и да се грижите за израстването на опонента си, защото той е вашето огледало.

Интервю на Веселина Томова