Слави и Първанов скачат на Бойко
Президентът Георги Първанов очевидно се привижда като алтернатива на Бойко Борисов – политическа, имиджова, рейтингова. Първанов като президент не пропуска в тежки интервюта да застъпи тезата за необходимостта от алтернатива на управлението. Понякога се „пообърква”, когато трябва да обясни липсата на критика в определени периоди към кабинета „Станишев” с отсъствието на алтернатива тогава. Минути по-късно казва в програмно интервю в „Панорама” – „Винаги има алтернатива”.
Отбелязването на националния празник премина като несекващо шоу без алтернатива – моторист не се съобрази с „празничните промени в движението”, правейки за смях НСО пред очите на главния началник на службата… Шоугенерали пристъпяха мазно-мазно сред „елитната” тълпа, поела към приема на Първанов. Шоумени завъртяха топконцерти. Стоп. Точно тази синхронизация мотивирала, научаваме, изкушени във властовите потайности да се хващат поединично и на групички на бас по време на тежка корпоративно-масонска софра в елитна обител на север от Варна. Повечето залагали, че Първанов и Слави ще скочат на Бойко при следващата раздавачка на властта.
На тази вечеря са присъствали поне двама „олигарси”, известни с отличните си отношения с Бойко Борисов и Георги Първанов.
(Е, напоследък са „по-гъсти” с Първанов, но нейсе.) Феновете на президента не са били особено ентусиазирани. Според тях Слави не може да бъде лице на никаква промяна, не може да бъде канал за послания, обслужващи кампания, която трябва да представи и наложи алтернатива.
Всъщност Слави и Първанов са две от знаковите лица на прехода. Голяма част от „публиката” е натрупала немалко умора от тях. (А и изборите са далеч – ако кавър на „седем, осем и ще си паднала” не провокира предсрочен парламентарен вот.) Но печените задкулисници в обкръжението на бившия лидер на БСП залагали на друго – на нови идеи, които Първанов да формулира, развие и наложи с печеливша стратегия по време на избори. Стоп. Отново проблем – „социалният президент” стана ли известен с друго освен с шоу-инициативи за „подкрепа” на поредната кампания с „кратки съобщения”?! Апропо – ако президентът е „социален”, премиерите какви са?!
Враговете на Първанов тутакси ще извадят цели чаршафи в газетите – ловни излети с „олигарси” и прочие „тайни” от президентското битие. Ще строят „триъгълници” – каква алтернатива е Първанов, щом като е в суперски отношения с изключително близкия до Бойко Борисов знаков бизнесмен – Валентин Златев?! На такова ниво ще водят битката с Първанов. И ще се мотивират с „равнището” на Първанов, ако той потърси Слави за „ракета-носител” за пророкувания от голяма част от „елитните” таен Проект на президента.
Огорчените от някои откази на Борисов „олигарси” все още са на софраджийски етап при обсъждането на алтернативите.
Те очевидно са реалисти – предстоят местни избори, а на тях неформалната пропрезидентска „партия” може единствено да се опита да пласира свои хора в отделни листи. Както и да предложи на „публиката” знакови мажоритарни кандидати. И така да подготви „мрежи” за парламентарния вот. В същото време те ще бъдат изкушавани да дадат дискретно рамо на (бизнесът трябва да върви) на кандидата за президент, подкрепен (не)гласно от Първанов. И ще се надяват мнителният Борисов да не ги удари по бизнеса заради тези опасни двойни игрички.
Линията Меглена Кунева – Георги Първанов – Слави е възможна спекулация. Постигането на успех чрез тази комбинация ще зависи от много фактори. И не на последно място от актуалните отношения между Ахмед Доган и Бойко Борисов.
Междувременно не само в „жълтия” сегмент на медиите битката ще бъде представяна като сблъсък между трансформираните конфигурации на „Мулти” и „СИК”. Опростяването на схемата ще цели поне до време да държи на разстояние широката „публика” от винаги отворените опции за тайни договорки между властовите кланове. Тайното „сношаване на алтернативите” е стандартна процедура за политико-икономическия „елит”.
Снощи имахме лични наблюдения как някои знакови фигури коментират двамата главни герои на вечерта – Първанов и Слави. Очевидната синхронизация върна лентата доста назад – бизнесмени се сещаха за липсващи колеги. Докато домакинът формулира консенсусна теза –
Първанов и Слави били „вечните оцеляващи” досега.
Някои корпоративни масони тутакси грейнаха със загадъчни усмивки.
В същото време влиятелни бизнесмени от Варна съвсем не бяха толкова иронично настроени – те припомниха как именно Слави се е опитал да наложи президентската идея за „чист мажоритарен вот” точно в морската столица. Не пропуснаха и мощната организация на кампанията на Първанов тук през есента на 2006 г. Само Петър Дертлиев в най-добрите си дни е успявал да препълни ДКС, както стори това сегашният президент на 8 октомври 2006 г. Хората на Първанов щяха да пръснат залата – имаше стотици навън. Това е факт.
Но дали Първанов ще реши да канализира процесите на генериране на алтернатива и дали лично ще оглави „движение”, което да консолидира и „протестния вот” срещу сегашното управление в края на мандата му, ще се очертае отчетливо на хоризонта вероятно подир следващия Трети март.
Дотогава дебненето на Първанов ще продължава – дали ще отиде на партито на о.р. ген. Любен Гоцев, да речем, който дори отложи заради неговия прием отбелязването на 80-годишнината си за пети март. Ще замести ли Първанов като звезда на историческото събитие, ех, знакова фигура като Маджо?! Или ще е зает с писането на Сценария за партньорство със Слави?! Защото за корпоративните босове е очевидно – без тях няма как да мине. Особено без енергийните – за някои от тях „новините” предстоят.
Засега сигурното е едно – Първанов трябва да се заеме с НСО. Мотористът направи тази служба за смях. Дано на Първанов не му се привижда „конспирация” заради „агитката”, в която членува каскадьорът. Върховният главнокомандващ трябва да умее да контролира хората, които са служебно отговорни за подобни инциденти. Ако не може да обезпечи собствената си сигурност, какво ще предложи на гражданите в следващия етап от кариерата си?!
Какъвто и Ресурс да е натрупал Първанов, и какъвто и да е способен да генерира „в движение”, не се ли справи с предлагането на истински нова Визия за алтернативно управление, обречен е да се бори само за статус на поредния „балансьор”. Слави дали е подходящ за нова президентска Визия?! Въпросите са много. Има и още. Но Първанов трябва да намери най-точните отговори, ако не иска да бъде „персонален пенсионер”. И да последва съдбата на такива като Желев и като Стоянов. Първанов има много повече СКРИТ потенциал – да видим дали ще го реализира.
Любомир Живков