Следователка: Ортаци на Клюна ме пратиха на съд!
Тя се сдоби с печална слава на 3 февруари 2006 г. Тогава МВР съобщи, че магистратката от Шеста районна следствена служба в София е заловена с хероин, който току-що си била купила. Тогава от пресцентъра на вътрешното министерство обявиха: “От година Михайлова започнала редовно да приема наркотични вещества. Снабдявала се с дрога от дилъри, с които се запознала покрай водените от нея и колегите й срещу тях дела в столичното следствие. Зависимостта й нараснала дотолкова, че следователката започнала почти ежедневно да си поръчва доставка на хероин. Тогава тя се свързала с двама дилъри, с които се уговорила да доставят кафявия прах директно до домашния й адрес в столицата.”
Срещу нея започват дела за притежание на дрога, незаконно държане на оръжие и кражба на веществени доказателства. След 4-годишна съдебна сага следователката е оправдана на всички инстанции по първите две обвинения. ВКС потвърждава осъдителната й присъда от градския съд (3 години условно лишаване от свобода) по третото престъпление, в което е обвинена. На 17 май Върховният административен съд я възстановява на работа и разпорежда да бъде обезщетена с приблизително около 100 000 лв.
Колегиални капани
След този екшън животът на следователката се обърнал с главата надолу. Въпреки страха за живота си тя реши да разкаже за патилата си пред екип на “Труд”, който покани в жилището си. Преди това тя изложи версията си и в “Тази сутрин” по Би Ти Ви.
“Работех като следовател от 1995 г. Бях непримирим противник на наркодилърите. През 2003 г. попаднах по петите на работещи за Антон Милтенов-Клюна. Оказа се, че във въпросната групичка има замесени полицаи от 6-о РПУ, както и че тя се ползва със закрилата на СДВР. За да си свърша работата, аз направих нечуваната “глупост”, прескочих тези полицейски нива и отидох на среща директно с началника на сектор “Наркотици” в НСБОП Иван Иванов. Разказах му всичко, до което съм се добрала, показах и документално с какво разполагам. Съвместно започнахме разследване с използване на СРС-та. След по-малко от два месеца за жалост ни надушиха от СДВР. Те се включиха в разследването, под претекст, че имат разработка по същия казус и за да не се повтори трагедията в “Белите брези”. Направиха всичко, за да провалят деня на реализацията ни, но въпреки това успях да докажа дейността на организирана група за разпространение на наркотици в 6-и район, да вкарам в ареста важни персони от групата. За нещастие в СРС-та изплуваха доста действащи полицаи, които помагаха и предупреждаваха групата за акции, дела и др. Изведнъж започнаха молбите до мен да потуля изплувалата мръсотия. Мизата стигна до 50 000 лв. Но отказах. И от тогава животът ми се превърна в кошмар. Започна преследване професионално, караха затворници да пишат измислени жалби срещу мен. Един ден разбрах, че съм обект на разработка от сектор “Корупция” на БОП, защото съм включена в списъка на корумпираните следователи. А случайно или не различни хора направиха пътека до мен с “оферти” – все искаха пари да ми дават. Предупредиха ме много колеги и обвиняеми, че са подлагани на натиск, за да ми предложат пари по дела.
Не приех сериозно ситуацията и продължих да работя.
Арестът
Михайлова,ще помни винаги датата 3 февруари 2006 г. “На площадка пред входната врата на дома ми бях пребита от лице без отличителни знаци. По-късно разбрах, че е полицай. Беше извършена показна акция с автоматите, качулките и т.н. Бях обвинена в разпространение и употреба на наркотици от служители на НСБОП. Но не от отдел “Наркотици”, както би било редно и резонно, а от отдел “Корупция”. В дома ми нямаше претърсване. Те си носеха всичко. Дори настъпи паника, защото в протокола бяха записали, че са открили у нас 4 дози хероин, но едната я бяха загубили. Не зная също защо не навряха тези дозички в моя халат, а ги сложиха в джобчето на панталона на дъщеричката ми Михаела, която тогава беше на 10 годинки. Повече от час я тормозеха, като я затвориха в една стая и я караха да каже, че топченцата са на мама. Въпреки годинките си детето бе твърдо: “Аз не лъжа. И няма да кажа, че това е на мама”.
Все се ядосвам, че детето ми е инатливо и прекалено свободолюбиво, но точно тези й качества не им позволиха да я сломят. Това коства много на детенцето ми. Първата нощ дори се напишка. Не спираше да повтаря “Мамо, прости ми”, да се чувства виновно за моето положение и състояние. Голямата ми дъщеря, която беше непълнолетна тогава, я заплашваха, че е наказателно отговорна и може нещо да се намери и в нея.
Шумотевицата покрай мен свърши, когато по време на делото шесторна експертиза доказа, че не съм наркозависима! Враговете ми обаче не ме забравиха и продължиха да ме атакуват безмилостно и по всякакви начини.
От касата в кабинета ми, който беше превърнат в склад и зееше по цял ден, започнаха да изчезват веществени доказателства – пари. Въпреки че се доказа, че моят ключ от касата не е оригинален. Независимо че бившият зам.-министър на правосъдието Димитър Бонгалов заяви, че оригиналът е в деловодството, бях осъдена по това дело.
На улицата
Образуваха и данъчно разследване срещу мен за авоари в чужбина, участия в задгранични дружества и т.н. глупости, при положение че продадох жилището си, за да изплатя натрупалите се през периода неплатени сметки, че още дължа на ДСК части от теглен кредит, който е съдебен и новият ми апартамент е под възбрана.
Преди месец се наложи да си продам колата, за да платя първата вноска за погасяване на заема. Не само че тези дела не им стигнаха, но миналото лято се опитаха да ми припишат липсата на 19 чугунени радиатора и делото за тях. Извадих късмет, че проверих кога ми е възложено и се оказа, че съм била по майчинство тогава.
Чувствам се напълно обезверена. Мечтата ми винаги е била да бъда следовател. А сега правораздавателната система е на път да ми съсипе живота. Ако не си получа парите от заплатите, няма да имам друг избор освен да съдя държавата в Страсбург, държавата, която толкова много… обичах.
Оправдали я по две дела, другото виси
Мария Михайлова се озовава в същински съдебен трилър, независимо че на 17 май 2010 г. с определение №99 Върховният административен съд разпорежда тя да бъде възстановена на работа като следовател. Определението на 5-членния съдебен състав, председателстван от Светлана Йонкова, е окончателно и не подлежи на протест.
“Реших, че най-после ужасът свърши, особено след като бях извикана в счетоводството на СГП и подписах издадените на 1 юни заповеди от прокурор Николай Кокинов за встъпването ми в длъжност, за освобождаване и заповедите да ми бъдат изплатени пропуснатите за периода заплати, обезщетението за напускане и отпуските, които не съм ползвала. Сумата е около 100 000 лева”, разказа пред “Труд” Михайлова. Само десет дни по-късно, на 11 юни, обаче тя била извикана в градската прокуратура, където я чакала нова изненада. “Викаха ме да подпиша нова заповед №1582 от прокурор Кокинов, в която той спира всички издадени от него заповеди от 1 юни 2010 г. Заповедта му се основава на протест от шефа на отдел НЗЗОИПГ при ВАП до Върховния административен съд и устно нареждане от зам. главния прокурор на републиката Валери Първанов.
“ВАС е преценил, че градският прокурор на София не е компетентният орган, който може да протестира решението му за възстановяване на Михайлова. Затова чрез ВАП ще протестираме връщането й на работа и обезщетяването й. Ако и тогава не успеем, ще бъдем принудени да изпълним решението на ВАС и да й изплатим обезщетението”, заяви вчера пред “Труд” Валери Първанов.
Колегите: Не искаме да коментираме
“Това е един много стар случай, който никой не иска да го коментира вече.” Това заявиха вчера пред “Труд” няколко бивши колеги на следователката Мария Михайлова.
Нито един от тях не се престраши да каже каквото и да е по отношение на изявленията на Михайлова.
“Мина много време оттогава. Всеки от нас има мнение по случая, но не смятаме, че трябва да го изразяваме. Дали обвиненията срещу нея са били основателни или не, само съдът може да реши”, уточниха още бившите й колеги.
В. Труд