След експлозиите край „Петолъчката“ дали ГЕРБ отново ще установи: „взриви се за пореден път митът за компетентното и отговорно управление на страната“?
Треперим от 14 хиляди тона стари снаряди. 4 години по-късно “оцелелите” боеприпаси от софийското Челопечене гръмнаха в района на пътен възел “Петолъчката”. Дори предизвикаха земетресение. Какви са причините да се взривят поредните складове в България, тепърва ще се изяснява. Факт е обаче, че от 2008 година насам това ни се случва за пети път: между Севлиево и село Ловиндол, село Горни Лом, община Чупрене, “Арсенал” – Казанлък, Челопечене… Въпросът е изключително тревожен.
Става дума за реален риск да бъде погубен животът на много хора.
Основният проблем е, че утилизацията на излишните в армията боеприпаси не се превърна в национален приоритет.
В момента, както се изразяват някои, у нас има поне 14 хиляди тона цъкащи бомби на стойност малко повече от 27 милиона лева. Уверенията, че второ Челопечене в България няма да има, не се сбъднаха. Опровергаха ги складовете край ямболското село Лозенец. Те съхраняват и утилизират част от тези 14 хиляди тона в резултат на спечелен търг от “Берета трейдинг” и сключен договор с Министерството на отбраната (МО). У нас има още една българска фирма – ДУНАРИТ, с инсталация за утилизация и една чужда – “Максам”.
В Челопечене гръмнаха 1500 тона боеприпаси. Все още операцията по прочистването на район не е приключила. През последните 3 години са били открити 94 743 боеприпаса, от които са унищожени 58 671. На съхранение в склада са други 35 363. Част от тях – по-малокалибрените, се унищожават на място в района. Прогнозите на заместник-министъра на отбраната Валентин Радев са, че операцията по прочистването може да завърши до края на този август. Оказа се обаче, че България не може сама да се справи с проблема и потърси чужда помощ.
За съжаление, унищожаването на излишните боеприпаси, които се оказват много опасни, го няма в Инвестиционния план-програма на МО до 2020 година. Има го в Плана за развитие на Въоръжените сили, приет от кабинета “Борисов”. Разчетената сума до 2014-а е 114 милиона лева. Но при условие, че бюджетът за отбрана е 1.5 на сто от БВП. Засега обаче това не се случва и
не се знае докога ще говорим за цъкащите бомби
През 2010 година се изпълняваха сключените договори за утилизация (оползотворяване или унищожаване) на 14 945 тона излишни бойни припаси на обща стойност 27 721 874 лева, съответно с ТЕРЕМ ЕАД на стойност 15 045 134 лева за 6046 тона, с ДУНАРИТ АД на стойност 9 114 000 лева за 7861 тона и с Консорциум “Берета трейдинг” ООД и ВЕКС ООД на стойност 3 562 740 лева за утилизация на 1038 тона. До края на годината бяха унищожени около 86% от общото договорено количество на стойност около 10 000 000 лева. В процеса на утилизация на излишни боеприпаси по договора с ТЕРЕМ ЕАД бяха установени нередности и дейността бе прекратена до отстраняването им.
Прави впечатление, че в Доклада на правителството за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2011 година толкова конкретна информация за свършена работа няма. Там решаването на проблема с утилизацията е сведен до няколко изречения:
“Беше утвърден „План-график за изпълнение на дейностите по утилизацията на излишните боеприпаси през 2011 година. На основата на решение на министъра на отбраната беше открита процедура за утилизация/унищожаване на боеприпаси и бяха сключени договори с две фирми за изпълнение на съответните дейности. С решение на разширения състав на Програмния съвет към министъра на отбраната, в Единния финансов план за материално – техническо осигуряване на Министерството на отбраната за 2011 година беше разкрита позиция “Утилизация и/или унищожаване на противокорабни ракети “Exocet MM 38″ с изтекъл експлоатационен ресурс”. Предстои процедура за възлагане на обществена поръчка по тази позиция.”
Новата политика на МО не е тотално унищожаване на излишните боеприпаси
Целта е колкото се може повече от тях да се продадат на фирми, които да ги “обновят” и ако в този процес не се случат нежелани инциденти, да ги продадат – най-вече в чужбина. Една от идеите е повече приходи за МО, което е оправдано от гледна точка на безпаричието, наложено от финансовата политика на правителството. Логично, но ако ги нямаше Челопечене, Ловиндол, Горни Лом, а сега и складовете край Лозенец, Ямболско.
Без национална програма за освобождаване от 14-те хиляди тона боеприпаси с целево финансиране от държавния бюджет народът ще продължава да трепери и да се пита дали неговият град или село не е застрашен от “война” в мирно време. Имаше опит за такава програма от правителството на Симеон Сакскобургготски. За съжаление, остана в годините назад. Сега очакваме реакцията на управляващите.
На 3 юли 2008 година след взривовете в Челопечене ГЕРБ определи инцидента като “поредния знак за неспособността на правителството да се справи адекватно с извънредни ситуации”. Държавата беше обвинена, че не се грижи за здравето на населението.
Настояваше се за незабавно свикване на Консултативния съвет за национална сигурност за вземане на национално отговорно решение по утилизацията на излишните боеприпаси. Тогава ГЕРБ заяви: “Взриви се не само базата с боеприпаси в Челопечене, взриви се за пореден път митът за компетентното и отговорно управление на страната”.
Днес партията на Бойко Борисов е управляваща. Складове обаче пак се взривяват.
Спиридон Спиридонов