След 14 години затвор за 16 кокошки: Съсипаха ме, по-добре да ме убият!
Първата група от 8 затворници, които вчера трябваше да излязат на свобода по новия Закон за амнистията, преминаха бариерата на зандана точно в 14.00 ч. Без цветя и фойерверки, без изпращачи те просто плавно се доближаваха към така мечтаната свобода. Повечето от тях не бързаха за никъде. Никой не ги чакал вече. Съпругите, децата им ги забравили отдавна. Депресирани и разколебани, без никаква цел в живота. Вместо да се радват, че напускат решетките, мъжагите бяха по-скоро тъжни и мълчаливи.
От години никой не е идвал на свиждане на Красимир Петков. А той попаднал зад решетките преди 14 години и половина заради кражба на 16 кокошки. Оценени на 1000 лв. Първо му присъдили около 50 години, после тежкото наказание било намалено почти наполовина. Аз съм от тези с „джакпота“. Съсипан съм. Нищо нямам вече, цялата ми къща е събрана в ей тези два сака, почти през сълзи казва Красимир. Напуска килията със 73 лв. джобни пари. Толкова успял да заработи през последния месец. Нито работа има, нито къща. Само стари дрехи и някой друг чифт обувки. Той не е чувал, че съществуват неправителствени организации, които биха се погрижили за него. С охота прибира визитка на „Народно дело“ и обеща, че утре (бел. ред. днес) ще се обади , за да каже какво ще прави в бъдеще….
Красимир Петков, 52 години: По-добре да ме убият
Тази държава ни опропасти. Попаднах в затвора. Лежах над 14 години, защото крадях от вилите с моя приятел. Сега нямам бъдеще, по–добре е да ме убият. Имах семейство, жена, в момента не ги знам къде са. Представа нямам какво ще правя занапред, казва Красимир. И поема по посока към центъра. Ще върви пеш до там заедно с останалите от първата група, защото има само 70 лева в джоба си. Няма никакви телефони и адреси на роднините си. И пита към кого да се обърне. „Кой ще ми даде пари и работа. Хайде, вие ми помогнете, но аз журналист не мога да стана. Дори и да потърсим фондациите, те ще ни кажат да чакаме“, реди мъката си здравенякът и от време на време бърше насълзените си очи. Казва, че осъдени за убийство получили по 6 – 7 години лишаване от свобода. Излежаха си ги, излязоха от затвора и се оправиха, а ние още седим тук, добавя Красимир. И ни пожелава лек и приятен ден.
В. „Народно дело”