Слуховете за червеното опело са преждевременни
Адам Смит е на смъртно легло. След загубената битка при Саратога при него притичва приятел с вопъл – „Държавата загива!”. Отговорът на Смит е анекдотичен – „Държавите загиват по много пъти.”.
Чувате ли камбаните за отпеванието на БСП. Вслушайте се в причитанията на вътрешнопартийните оплаквачки, пърхащи трепетно с некрофилна обсебеност край привижданите от тях лидерски трупове. Защо ли не чувате подобни загробващи заклинания от политици извън БСП?! Защото тази партия са я погребвали толкова измислени „антикомунисти” („с малко – но завинаги”), че не по-малко лицемерните им наследници изглежда най-сетне са понаучили нещичко.
Вслушайте се в злокобното смълчаване на кадесарското котило, което от края на 1997 г. до лятото на 1998 г. задейства няколко свои паралелни сценария за генериране на потенциал за „алтернативни червени проекти”. Не че сенилните вече генерали и полковници са толкова гениални – „политиците” са вълшебно простовати.
Дали само „монтерейци” и особено такива като Митьо Гестапото смятат Бойко за „.свой”? И дали на днешната закуска на Борисов с неговите депутати той ще съзре у някои мераци за двойни игрички? Или ще намери кураж да признае поне пред себе си – лоялността на част от депутатите му не минава през страха от него, а се мотивира. И от линия на поведение, задавана от кръгове, които са се специализирали да имат представителство във властта чрез манипулиране на вота на хората. Кадесарските кукувици знаят къде да снасят червените си яйца…
Притихналият Цвятко само на пръв поглед обира каймака от срама за чудовищните претенции на „ГОЦЕ” да се изживява като главен политинженер. Цветков ли ще пропусне да плете козни срещу „подаването на топката” между Костов и Борисов? Но засега медийните тръбачи, изкушени от Цв.Цв. в напъните си за интрижки, са в все още във фазата на публичното онаниране – разговорите и „преговорите” между Борисов и Костов са от месеци, но медийните мастурбатори искат да бъдат допуснати в сумрака на политическата конфиденциалност. И понеже Яне и „неговите” денсъри не са поканени засега в танцувалната зала – „значи” и Генерала и Командира не са се гушнали съвсем.
Очертахме част от публичния контекст, в който е потопена БСП. Акцентирахме на опитите на вечните кадесарски влъхви да дадат време на издънилите се техни протежета в ръководството на БСП да си вземат дъх. Нима не е ясно – Сергей Станишев е направо залят с медиен шербет в сравнение с казана с катран, сипнат през горещото лято на 2001 г. върху и без това възтъмничкия Костов. Къде са сега тези червени трубадури на ДС-хранилка да громят собствените си червени босове, обслужили ги с потресаващ позор?!
Сергей Станишев е пощаден. Той и неговите съратници са наистина мразени от хората. В това Татяна Дончева е права. Те не са по-малко мразени от Иван Костов и негови бивши протежета като Димитър Абаджиев през 2001 г. Но на Станишев не му се случва онази медийна разправа. Защо? Дали само заради темерутщината на Командира, или поради привидно благото излъчване на Сергей, разпознат обаче от един професор, спец по дилетантизма, като превъплъщение на „младия Берия”?!
Затова не вярвайте на червеното опело, режисирано от вътрешнопартийни оплаквачки, зинали да засмучат трохите от потенциала на БСП за генериране на капацитет за бъдещо пласиране около властта. Те не са по-малко лакоми трупоядци – кръжат около електоралния труп на БСП като лешоядите от Ватерлоо.
В същото време не по-малко стръвни са и хиените край „успешния” модератор на „успешния” мандат. Всеки ден те разхождат восъчната фигура на „успешния” си лидер из медиите. Музейната аура на БСП е потресаваща. Но не бързайте с отпеванието…
Вижте ги колко са ентусиазирани пребледнелите съратници на Станишев – Евгени Узунов, Ивелин Николов, Антон Кутев. Или колко скришни са съветниците с „тебеширен” фейс като Росен Карадимов (Къде останаха широките му корпоративни връзки – може би Гришата ще се погрижи за него..?)?! И какви анализи ви обещават…
Самооценяващите се червени апаратчици са полуграмотни дори в сравнение с екипа на „ГОЦЕ”, но пък на фона на аналитичния потенциал на Лилов и „компания” са направо неграмотници. Залюляло ги е Махалото на Фуко, но пък другият Фуко реди сладък лаф за „аналитици” като тях – „Смъртта е велика аналитичка, която показва свръзките, разгъвайки ги, и унищожава чудесата на генезиса в строгостта на разлагането: и трябва да остави думата РАЗЛАГАНЕ да се огъне под тежестта на своя смисъл. Анализът – философията на елементите и техните закони – намира в смъртта онова, което всуе е дирил в математиката, в химията, в самия език…”.
Но вие не вярвайте в преждевременните слухове за смъртта на БСП. Не и преди да сподели поне съдбата на партийни пирамиди като на Камовци и Томовци. Засега няма такива изгледи. Даже и да си представим деня, в който сенилните генерали и полковници вкупом непотребни станат, защото всички са съгрешили, и да се отправят към „по-добрия свят” – пак не вярвайте в колективната смърт на „бившите” комунисти. Те са неизтребими като клиничния мерак на наследниците им към благините на уж омразния капитализъм.
Иначе е безпощадно ясно – лобито на „ГОЦЕ” ще се опита да „обезкости” Сергей политически дотолкова, че да остави поле за разгръщане на Проекта „Първанов като Путин в България”, но ще му отвори вратичка за излизане от ситуацията, докато остатъчните конфигурации на Лилов, Премянов и Виденов (Дори той има няколко противопехотни политически мини), плюс свободните валенции на Луканов (такива като Пирински и компания само се правят, че крепят Станишев, колкото и БСП-гейове да бъдат уреждани на синекури в амбасади…), засега не дават знаци, че имат потенциал не просто да разбият Станишев и кръжеца му на конгрес, но и да излъчат лидерска и програмна алтернатива.
Ех, ако можеше да се съчетаят качествата на Янаки Стоилов и Татяна Дончева – БСП може би щеше да има поне минимален шанс да се еманципира от кадесарското котило, което наистина може да я завлече на финала в гроба заедно със себе си. Особено ако сега официалните червени босове му позволят да се развихри с уж живителните си задкулисни врътки. Чиито публични интервенции ще се изразяват в заставане на амбразурата – да се бранят енергийните интереси на Русия чрез България.
Всъщност Янаки можеше да поеме БСП още на конгреса през 1991 г. Той е приеман добре не само в партията си. Но сега нещата са толкова други – партията е получила два пъти по-малко електорална подкрепа, а и политическият „патрон” Лилов е с 18 години по-възрастен, т.е. – по-малко енергичен и с ограничен потенциал да влияе върху апаратните игри.
Играта на Янаки е ясна – бой по „самооценяващите” се и подкрепа на Дончева по отношение на „задължителните оставки”.
Столичните игрички имат доста интересни провинциални проекции. И най-вече – във Варна. Янаки е човек на Лилов. Отвсякъде. А какъв е Гуцанов? Но в същото време точно Гуцанов докара Станишев за водач във Варна. И ситуацията е сложничка – Петър Димитров, Аврам Тодоров и останалите трудно могат да излязат от тази Рамка. Лошо – Петър Димитров може да поиска оставката на Борислав Гуцанов, а Аврам Тодоров да му върне жеста. Чудничко. Вълничките едва се удържат – медийният местен бент ще бъде взривен от комбинация в национални медии. И влиятелни гербери няма да играят последна роличка в това упражнение.
И въпреки всичко – не се поддавайте на звъна на първите поминални камбани за смъртта на червената партия в България. Некрофилията на „бившите” комунисти е пословична, но те ще се опитат да загробят Бойко и герберните му фаланги с едно театрално Стенание за пред „публиката” – новата власт води страната към гибел заради неадекватните си действия в условията на Криза, проваляйки суперското, ах, наследство на червените.
Те няма да ви карат да чакате до декември дори, за да бият камбаните за преждевременната смърт на герберната алтернатива. Но дали ще успеят не зависи вече само от тях – не се очаква декември 2000 г., а „външните фактори” не се впечатляват от сенилното кадесарско котило. (Апропо – Митьо Гестапото не се ли преориентира вече..?)
Забравете опелото на БСП – раничко е: тепърва „бившите” комунисти ще се обединяват срещу вечния им общ враг – другите българи, различните българи, непартийните българи, докато протръбяват медийно, че ще се отварят към „широките маси”, за да получат нов кредит на доверие за консумиране на властта в името на техните наследници.
Любомир Живков