Смъртта на чиновника по български

До 11 часа на 23 април 1934 г.  той е на площад „Свети Александър Невски”, когато Малинов го освобождава от служба.

 Вълков рушявя да кара  с  колата под  № 866 към Панчарево, за да изпробва спирачките й.

Облича работните си дрехи в служебната стая на вътрешното министерство и кани стражаря Лазар Пасков да се качи в автомобила .

Преди завръщането в София Вълков неколкократно спира машината, ляга под нея, поправя я и пак тръгва.

На връщане от Горубляне при четвърти километър среща двама велосипедисти, но те не са причина за катастрофата.

Предполага се , че иска да изпита действието на спирачките, затова, когато автомобилът се движи по стръмнината , спира изведнъж.

Лазар Пасков се уплашва , крещейки : „ Полека, ще смачкаме фирмата на човека!”, но получава утешителния отговор – „Не бой се!”

В този миг при удрянето на спирачките задните колела се отмятат встрани и колата се преобръща двукратно в стръмнината край шосето.

Притеклите се на помощ хора  я вдигат  , а Вълков успява да се измъкне.

Не поглежда повече автомобила, отказва и помощ от случайно попаднал на инцидента лекар.

Афектиран от случилото се, казва на Пасков – „Ти остани при колата, аз си тръгвам.” и се отправя пешком към София.

По информация на вестник „Изгрев” в колата му са пътували неговата жена и дъщеря, а целта на воаяжа е била сватба.Това обаче не се потвърждава от  разследването на  „Зора”.

През Борисовата градина и откъм задния вход на вътрешното министерство Вълко Вълков се прибира незабелязан от никого, ляга в леглото си и се самозастрева.

Като Яворов.Смъртта настъпва мигновено.

Вълков е шофьор с дългогодишен опит във вътрешното министерство, вози и бившият премиер Андрей Ляпчев.

Сред колегите си се ползва с името на честен и добросъвестне служител.

Но става така , че сбърква и заплаща  със своя живот.

Автомобилът на Малинов е прибран още на 23 април 1934 г. с много слаби  повреди, като моторът му изобщо не е пострадал…

Самият Александър Малинов ще бъде свален от власт много скоро – на 19 май същата година, но това вече е друга история…

Борислав Гърдев