Смяната на властта и „схемите” затри Главния
Последните минути на 25 август 2005 г. отброиха и сетните удари на сърцето на Георги Илиев-Главния, легендарният шеф на силовата групировка ВИС-2. За да увенчаят брата на Васил Илиев с още и още митове и легенди. Даже и за фаталния изстрел – в сърцето бил, в главата бил.
Докато МВР в момента прибира за пореден път персонажи като Васко Кеца и Туци, за да докаже причастността им към смъртта на фигуранти като Юри Галев и Румен Рачев, преди пет години изтръпването беше пълно. Почеркът на убийството не вещаеше то да бъде разкрито. Стрелецът очевидно не е бил „в профила” на Дачи – „неуловимият сериен поръчков килър”, който ръси проектили и „калашници” из родината като контрагент на фигура като Виктор Бут и компания.
Часове след стрелбата по Главния отново бе набутана прословутата „руска връзка”. Обичайните заподозрени – босовете на руската мафия, този път не бяха изредени поименно, но килърът очевидно бил руснак. Проектилът се забил като при Илия Павлов – право в сърцето. Значи може да се фантазира, че убиецът е един и същ. Абсолютна боза. След години вече Георги Илиев го простреляха медийно в главата – право в челото. Бозата изтече в канализацията.
Така за петте години медиите реднаха десетки измислици-премислици. Версии се роиха – руски „босове” му видели сметката, „тайните служби” го почистили, за да не лъснат корумпираните им задници, конкуренти в туристическия бизнес резнали главата на Главния. Така се стигна и до „амурните версии” – също като при Илия Павлов. Пълна нелепица.
Както казваше Онази еврейка – баналността на злото е вездесъща. Винаги става дума за мангизи и власт. Гарнирани с доста злопаметност и отмъстителност. И още повече амбиции за разгръщане на операциите по легализиране на престъпния бизнес. А затова трябваше да се усвоят територии с мащабни ресурси, които да оправдаят с висока степен на провдоподобност паричните потоци от мръсен бизнес – наркотици, наркотици и пак наркотици. Наркотрафик и наркоразпространение. Второто всъщност също играеше „прикриваща роля”. Главното бе в наркотрафика. Футболните „босове” знаеха защо…
От много кокаин такъв като Главния вероятно е пропуснал да забележи, че босовете на задаващата се власт от месеци му кроят шапката. (Както и съдбоносното в „оперативен план” – че Петков разкара Борисов!) Червените болезнено изживяха завоя на Георги Илиев от първоначалните позиции на Васил Илиев. Всъщност червените методично се разправиха с тази фамилия. Първо на 25 април 1995 г. техни наемници и посредници нагласиха Васил Илиев. Това се случи в първите два-три месеца от идването на кабинета „Виденов” на власт. Но отзад се виждаше ръката на „Мулти” – гущерът трябвало да си отреже опашката. И да се пръкне поредната вече изцяло ”наша опашка”.
Дни след като беше съставен правителствен кабинет, доминиран от червените, Георги Илиев беше премахнат. Канеха му се отдавна. Губел позиции. Станал излишен. Кокаиноман. Опасен. Непредвидим. Легендиране на прочистването, разбира се. Георги Илиев се бореше все за същото като останалите – да „избели” тотално бизнеса. За разлика от останалите той беше „целият в бяло” – „Армани” в бяло, бели „магистрали”. И това познание го подмина. За да го срещне очи в очи със смъртта. И да се попълнят редиците на „веселите вдовици”. И да се леят сапунките медийни за скандали със свекървата. И да потъне в жълтения основното – икономически и властови причини пратиха в отвъдното Георги Илиев-Главния.
Всъщност в цялата „литературка” около убийството на Главния имаше и нещо правдоподобно. Нещо повече – достоверно отвсякъде. Бивши босове на „тайните служби” наистина са участвали в пищни гангстерско-„колегиални” трапези, напоени с марков алкохол и „тънки намеци”. Раздувки за етюдите на Главния с Господ-Бог. Залози кои ще бъдат прочистени първо – „лейтенантите” или „бигбосовете”. Фундаментални и изцяло оказали се погрешни с „прогнозите” си статии по темата – пак от ексначалници в „тайните служби”.
Иначе врътката е ясна – кой как може да управлява активите на истинските „босове в сянка”, кой как може да прави пари за тях, без да ги осветява с необходимостта да бъде ваден от скандални ситуации, кой как ще ПАЗИ СОБСТВЕНОСТТА, вписвайки се в играта след приемането в ЕС – Вододелът. Империята на Главния от стотици заведения вече не устройваше големите шефове зад кадър. Парадирането му с яхти дразнеше мнозина. Евтинджийството с фолкгърли очевидно не се вместваше в представите на червените „стилисти”, потапящи се в евроамбиента. Шегичка. Но някои от чугунените глави сред „босовете в сянка” в БСП наистина се дразнеха, че „висаджии”, според легендите, чупели прозорците на парламента на 10 срещу 11 януари 1997 г. и замеряли техните депутати с павета. А Главния според сочните медийни слухове бил канил Надка на „Мартини”, след като бил засякъл кортежа й с бронираните си лимузини. Възмутително. Потрес. Скандал.
Оцветяването на гангстерските елиминирания в „партиен цвят”, разбира се, е в немалка степен саркастично. Всъщност всички „босове” се пръкнаха от утробата на ДС. Както и всички „нови партии” се нароиха от БКП. Но условно разпределение имало – СИК и „Мулти” били на БСП, а „ВИС-2” – на СДС, гласеше популярната легенда в медиите. Теорията бе, че „момчетата” се изхитрили да се разделят по „цвят”, за да са винаги на власт. Друга практика пък сочи по-различна версия – „момчетата”, които пазят собствеността, безпощадно се ориентират, или ги ориентират, кой ще поеме властта, за да се включат в новата Игра без скрупули.
Всъщност Времето елиминира Георги Илиев-Главния – времето на неговия начин на „управление, развитие и пазене на собствеността” се отля в небитието. Неговите фенове така и не пожелаха да разберат, че всеки „Последен Дон” всъщност е предпоследен. Даже и да се прави на „олигарх”.
Иде ли часът на „олигарсите” – кого ще нацелят пръв?!