СОЛОМОН ПАСИ ИМА ПО ПО НАЙ МЕЧТА, ОСВЕН ТАЗИ ДА ОСТАНЕ В ИСТОРИЯТА НИ КАТО НАЙ-ГУЕМОТО МАЛКО, ОВЛАСТЕНО НЕДОРАЗУМЕНИЕ. А БАДЖАКА И ЦВ. ИМАТ ЕДНАКВИ ФОРМИ НА ГЛАВИТЕ – МАЛКА ГОРНА ЧАСТ И РАЗВИТА ДОЛНА

Соломон Паси има една мечта – скоростен влак от Лондон до Пекин, Виетнам, ох, пардон, Китай. Не че е само една мечтата на Паси, но тази е по по най мечта, освен тази да остане в историята като най-гуемото малко, овластено недоразумение. Представих си как застава пред главния ПР на Баце и неговите милионери и им показва тва, дет видяхме ние по Бтв.

Баджака вика, че щяло да бъде доста скучно да се клатушкаш в тоя влак и Паси като се развихри*… Ама няма да ви разказвам, щото не мога да преразкажа всички глупости, мозъка ми действа по друг начин.

Като казах мозък – следващият гост на Баджака беше Цвъ. Начи Баджака и Цвъ имат еднакви форми на главите – малка горна част и развита долна. Друго от това интервю, което ме впечатли? Ми, нищо, обикновените за последните 10 години глупости, ама огромни, космически, не некви малки, като на Паси….

През това време даваха репортаж на Бенатова за едни хора. Нищо особено – бедни села, отчаяни хора, двама, които се върнали от Испания и са доволни от кочината в селото, щото са млади и работят и … бе въобще, тъпотия…. Докато не стигнаха до темата за мързеливите българи. Интервюираните, от Н-ското пазарджишко село и двете кокони в студиото – Бенатова и Мира, стигнаха единодушно до извода, че тия, дето не се навиват да работят за 400 лв, а искат илядо, са едни огромни задници и мързели. Този извод го обичам толкова, колкото и разпространеното – А без хич?

А пък Кали прочела „Критика на чистия разум“ и други подобни. В почивките между участията си в БИАД. Начи:

Дънките ще ти цепнаааа….

Хегел

Четири, четири двеееее

Кант

Това не трябва да го пея,

но твойто гадже ми платиииии /от гугъл/

Достоевски…

и т.н.

––-

*детски виц:

Един луд влачел след себе си налъм на каишка и непрекъснато му викал – Шаро това, Шаро, онова. Лекарите го викали на всеки 3 месеца, питали го какво е това, той отговарял – куче и те пак го пращали в стаята му в лудницата. Един ден, като го викнали за рутинния преглед и го попитали:

– Пешо, какво е това?, той за тяхно изумление отговорил:

– Налъм!

Зарадвали се докторите и веднага го пуснали в живия живот.

Щом излезли навън, Пешо се обърнал доволен към налъма и казал:

– Шаро, Шарооо, как ги излъгахме, че си налъм!

Виктория Тинтерова