Сори, копелета и честит 10-ти ноември!
И това на фона на липсваща политика на правителството, министър-председател, който си е повярвал, че е Краля Слънце и президент, който се оказа перфектния архи-злодей. История, която освен неприятна, вече е и крайно неприлична (в оня смисъл, дето не трябва да си събуваш гащите пред всички).
И не ми се пише вече, не и в момента. Само че днес е 10ти ноември, дата, която за 20 години от топла и светла за всички ни постепенно стана противоречива, а сега се опитват да ни внушат, че преходът не се е състоял, че при Живков сме живеели хиляди, не, милиони пъти по-добре, че демокрацията еба мамата на всичко и сега само националната отговорност и руските енергийни проекти могат да ни помогнат. (И Мими Виткова се върна като експерт).
Сори, копелета, обаче на мен така ми харесва, радвам се, че не съм закрепостена с жителство, че адидаските, дънките и дамските превръзки вече не са висше благо, партийния окръжен секретар не може да ме влачи насила на голите си хора, а някой дребен злобар така да ми напише характеристиката, че да видя висше образование през крив макарон.
Хубаво ми е, че мога да си хвана шапката и за два часа да съм в Париж, Брюксел или Берлин, без да чакам 7 години за изходна виза и да ми позволят да взема 30 долара, с които да се чудя по-напред какво да купя – лекарства за баба, дънки за сина, пеналче с барби за Лилето или нещо за мен, нещо за което цял живот мечтаеш и то остава там, а тук е само сивата реалност с шика на Валентина, грозните обувки и дънките Панака и лекарките, които шият по-добре от всяка шивачка.
Хубаво ми е, че дишам свободно навъпреки – навъпреки на мутризацията, чалгизацията, ченгесацията, олигархизацията, първанизацията и тарикатизацията.
И сори, копелета, но ако вие си спомняте с носталгия в сърцето колко по-хубаво беше тогава, или сте идиоти, или сте от онази арогантна върхушка, която имаше мерцедеси, дънки, ядеше от „Рила“ и ходеше на Запад. Нам, простосмъртните това не беше позволено.
Честит празник на всички, които обичат свободата да избираш.
Останалите – ами сори, копелета, заслужавате си не само АБеВе, а и ВъГъЗъ.