Социологът Живко Георгиев: Крачките назад са най-верните на премиера
– Г-н Георгиев, да очакваме ли промени в ГЕРБ след избора на Бойко Борисов за председател на партията?
– Засега нямам основание да очаквам радикални промени в ГЕРБ от преминаването на Бойко Борисов от неформален във формален лидер. Де факто и досега той имаше пълния пакет права и отговорности, каквито ще има и като формален лидер. Но може би сега ще стартира процес на конструиране на ГЕРБ като същинска партия.
– ГЕРБ не е ли конструирана вече като партия ?
– Досега ГЕРБ беше преди всичко личен политически проект на Бойко Борисов. Направени бяха първите крачки към изграждане на структури, но процесът спря. Може би оттук нататък ГЕРБ ще се изгради като същинска партия. При все че ще е много трудно това да се случи. Прекалено лидерска е тази партия. Не се сещам за други подобни примери. Бойко Борисов ще остане основният политически ресурс, а докато е така, ГЕРБ трудно ще се еманципира, за да стане нещо по-различно.
– Има ли опасност ГЕРБ да повтори грешките на другите партии, които, попадайки във властта, се саморазрушаваха?
– Основният рушащ управляващите партии фактор е липсата на управленски капацитет. Т.е. липса на достатъчно подготвени управленски кадри, липса на идеи, тенденция към постепенно отчуждаване от действителния дневен ред на обществото. Всичкото това, съчетано с някои други недъзи като самозатваряне, нашизъм…
– Нашизъм?
– Така наричам уреждането на “наши хора”, фаворизирането на приближени до партията лица, икономически субекти, общини и пр. Това бяха основните причини, които довеждаха до загуба на обществено доверие към бивши управляващи партии.
– ГЕРБ не показва ли непримиримост към облагодетелстване от властта? Видяхме тези дни как Борисов веднага потърси сметка от депутата си, който е крал ток.
– Важното е дали това ще се възприеме като проява на нов политически морал от обществото. Бойко Борисов по всяка вероятност силно ще противодейства на подобни практики, тъй като те пряко ще удрят по неговата репутация. Той в много по-голяма степен, в сравнение с предишни лидери на управляващи партии, демонстрира чувствителност към всичко, което се отразява върху собствения му имидж. Но дали това ще е достатъчно, времето ще покаже.
– В края на януари се навършват шест месеца, откакто ГЕРБ е на власт. Какви са плюсовете и минусите на управлението през този период?
-Този шестмесечен срок бих разделил на две части. Първите 100 дни на ГЕРБ бяха изпълнени с ревизиране на управлението на тройната коалиция. Вторите три месеца наблюдаваме реализация на собствената програма на ГЕРБ. Така че на финала на първите шест месеца ГЕРБ е в свои собствени води. Едва сега ще можем да съдим за управленския потенциал на партията. Предстои да съизмерваме постигнатото с намеренията. Тепърва ще проличи моженето на ГЕРБ. Безспорно част от намеренията на управляващите няма как да не бъдат оценени позитивно.
– Кои?
– Намерението на ГЕРБ да се справи с корупцията, намерението да възстанови доверието на ЕС и неговите институции към България, да реши проблема с усвояването на еврофондовете. Също и намерението да се справи с организираната престъпност. Засега обаче свършеното по нито едно от тези направления не е достатъчно убедително, за да го определим като успех.
Ако трябва да кажа нещо позитивно за втората половина от управлението на ГЕРБ, то е, че премиерът показва нарастваща чувствителност към критиките, в добрия смисъл на думата. Преди това той не се отличаваше с много такт в реакциите си.
– Имате предвид умението му да се учи от грешките си?
– На няколко пъти той се оказа способен да се вслушва в смислени аргументи, идващи отстрани – от опозиция, от социални групи, от партньори, от страна на президента. Ако трябва да посочим най-верните крачки, които ГЕРБ и най-вече премиерът е правил през последните месеци, това са крачките назад.
– Оценявате положително непоследователността на Бойко Борисов?
– Да, това безспорно е непоследователност, но крачките му назад са най-верните. А те са много – за инвалидите, за акцизите, за коледните пари в съдебната система, за бюджета… Действията на премиера може да изглеждат като непоследователност, но по-важното е, че те коригират неадакватните решения на по-талибанската част от активистите на ГЕРБ.
Разбира се, това не може дълго да продължава. Да се надяваме, че след вчерашния конгрес на ГЕРБ ще се създаде някакъв механизъм за колективно мислене, някакви структури на колективен разум. Само това може да направи политиката на управляващите по-устойчива и прогнозируема. Защото сега аз не съм в състояние да прогнозирам каквато и да е.
– Това, което направи ГЕРБ с “Наглите”, не е ли успех?
– Да не бързаме. Нека да видим какво ще излезе от всичкото това. В направление “Борба с организираната престъпност” работата ще бъде свършена тогава, когато съответните лица получат наказателни присъди. Всичко останало може да се окаже недостатъчно обосновано…
– Битката с престъпността на правителството не засенчи ли преодоляването на икономическата кризата?
– На този етап ГЕРБ подценява противодействието си на икономическата криза. Но за това съм по-склонен да правя оценки след първите шест месеца на годината, а не на мандата.
– И все пак какво беше пропуснато да се направи дотук?
– Това, което наблюдаваме като опит на правителството да намали негативните ефекти от кризата, е крайно неубедително. То дори не е обезболяващо, камо ли да лекува. Реалната криза в България не е финансова. Кризата е в сферата на реалната икономика и се дължи на свиващия се вътрешен и международен пазар. Но аз не виждам антикризисни мерки.
– Кой е отрасълът, който може да извади българите от кризата?
– Ако правителството имаше някаква визия по този проблем, навярно щеше да открие такива отрасли. За жалост обаче няма… Очевидно няма да е строителството, което беше двигател на икономическия ръст през последните години. Съмнявам се и че по отношение на туризма се прави нещо. Не виждам опити да се поощтряват експортно ориентираните отрасли. Не виждам изобщо мислене по този проблем и това ме смущава. Като че ли чакаме някакъв сакрален времеви рубеж в средата на годината, когато нещо ще тръгне нагоре по неясни причини. Това, че светът ще започне да излиза от кризата, не означава, че автоматически ще се отрази полезно и върху нас.
Тревожа се, че няма публично мислене и говорене от страна на правителството. Вторачили сме се във фиксидеята за балансиран бюджет и като че ли сме не държава с бюджет, а бюджет с държава.
– Какви са очакванията ви от новата парламентарна сесия? Ще има ли промени в съотношението между политическите сили след разпада на ПГ на РЗС?
– Искрено се надявам парламентът най-сетне да заработи. Месеците до коледната ваканция го разкриха като парламент, който по ниската си ефективност почти няма конкуренция в най-новата ни история. И законотворческата му работа, и парламентарният му контрол са неубедителни. Самият начин на функциониране на парламента е под всякаква критика. Не случайно толкова бързо се срути доверието към него. То е на нива, каквито бяха характерни за финала на предишния парламент. Само със строева подготовка и монолози от страна на управляващите парламентът няма как да работи ефективно.
Проблемите на РЗС едва ли ще наложат радикално нов отпечатък. Ако някой е в състояние да подобри качеството на парламентарния живот, това са самите управляващи. Нищо че са малцинство. От тях тръгва ниското качество. Надявам се и депутатите на ГЕРБ да не са удовлетворени.
– A бунтове напролет?
– Все още икономическата криза не е довела до негативни резултати, които да я трансформират в социална криза. Но засегнати социални и професионални групи безспорно ще има и те ще стават все повече. Така че недоволства ще има. И не е сигурно, че инструментариумът, използван от Бойко Борисов, за среща със засегнатите общности ще решава проблемите. Но ГЕРБ все още не е изчерпал обществения си ресурс. Доверието в ГЕРБ все още е на равнища, които не ме карат да мисля, че са възможни крупни социални недоволства.
Шансът за ГЕРБ е, че все още ги няма най-тежките упреци и подозрения към тях като управляваща сила. Такива биха били корумпираност във всичките й разновидности. Истината е, че подобна визия все още няма.
Валентина Петкова
www.trud.bg