Специално за в. „Марица” Иван Костов: С много пари около Алексей Петров е надут голям медиен балон!

– Г-н Костов, спомняте ли си как когато бяхме премиер на България ви сравняваха със Стефан Стамболов?

– Да, разбира се.                                                                                                                     

– И сега същите хора сравняват Бойко Борисов със Стефан Стамболов!                         

– Хубаво е еталонът да е Стефан Стамболов. По това спор няма.  Добре е, че  и  има хора, които биват съизмервани с него. Въпреки, че нека си го кажем, че при такива съпоставки винаги има много подмазвачество. Човек не трябва да губи реалната преценка за нещата, когато чува такива неща за себе си. Но обществото има нужда от своите идоли и герои. Те са моралните му жалони. Общество без герои не съществува.

– Като си говорим за подмазвачество, каквото Вие привиждате  при сравняването на всеки силен премиер на България  със Стамболов, аз се сещам за това как първи Вежди Рашидов каза : “Бойко е новият Стамболов”. Как ще коментирате подобен тип поведение?

– Хайде, да не се задълбочаваме толкова много с този Стамболов. Моля ви! Не се притеснявайте от нищо, но не може цялото интервю да е за това кой кого и защо е сравняван със Стамболов.

– “Задълбочавам” темата, защото казахте, че има слагачество. Значи Вие го усещате…

– Щом ви го казвам, значи го усещам.

– И как се справяте с подмазмачите?

– Човек не трябва да губи собствената си самокритична преценка.

– В момента вие ръководите една от ключовите комисии в парламента – тази за контрол върху ДАНС?

– А не би трябвало да е така.  Това е временно състояние и причината е, че при предишното управление  ДАНС се замеси в много скандали, но това ще отшуми. Скандлаите ще  приключат, ще се тръгне на чисто. Ето започват да излизат много важни и тежки въпроси – закона за ДАНС, разработки… Колкото по-силна е защитата на нашата национална сигурност, толкова  по-малко ще се говори за ДАНС. И колкото е по-слаба е, толкова повече ще присъства в медиите.

– Направи ми впечатление как в сутрешния блок на бТВ при Николай Бареков казахте, че случайно сте поел шефството на комисията  за контрол върху ДАНС?

– Да, така е.

– Ива Николова в интервю за нашия вестник обаче коментира вашите думи така : “При Иван Костов нищо случайно няма. Той не прави случайни неща”.

– Е…Казвам ви, че в този случай, стана случайно. От Синята коалиция нямаше кандидат за тази комисия и реших аз да вляза. Яне Янев пък се оказа номиниран за председател на две комисии и избра тази за корупцията. Наистина това стана случайно. Разбира се, не е  случайно решението ми да вляза в тази комисията, защото имам необходимата компетентност и опит, занимавал съм се с въпросите на националната сигурност. Писал съм концепция  за национална сигурност, участвал съм, ръководил съм Съвета за сигурността в Министерски съвет, отразявал съм тежки проблеми свързани със сигурността на страната и то в много сложен период, взимал съм много трудни решения. Разбирам от тези въпроси. Не зная дали няма да се окаже, за някой хора, че разбирам твръде много и то при извършени прекомерни закононарушения. Защото нещата на там вървят.

– Това ще е добре за България. Защо когато поехте комисията казахте, че Алексей Петров не ви интересува?

– Да, така казах. Не ме интересува персонално. Не може да ме интересува една персона в ДАНС. Но ме интересуват закононарушенията, които може да се окаже, че са  правени там. В този смисъл за него ще се вземе отношение, но това не заслужава медийно внимание. С помощта на доста усилия и финансови средства около този човек е надут голям медиен балон. Името му е превърнато в мит.Обществото и медиите трябва да си отговорят дали този мит е създаден заслужено или  за да прикрие нещо друго. Но този въпрос стои пред обществото, не пред комисията. А какво медиите са създали? Ние не контролираме медиите – ние контролираме самата държавна агенция за национална сигурност. Аз казах, че има много сериозни несъотвествия в неговото присъствие в ДАНС. Посочил съм ги – това е много смущаващо. В нито една организация, която се занимава със сигурността на страната не може да има свободни електрони. Има ли свободни електрони- това означава ядрен разпад. Тези системи са монолитни, сериозни, стабилни. Трябва да е ясно – въпросите от националната сигурност са не само много важни, но и те са от такова естество, че всеки погрешен прочит на заплахи за националната сигурност много лесно се превръща в посегателство върху правата и свободите на гражданите.                            

– Медиен мит ли е че ДАНС е дърпала конците на управлението на страната? Защото ако е така, то човек като Алексей Петров изобщо не е за  подценяване?

– Ще ги изясняваме тези неща. Това са много тежки въпроси.

– Така е. Но не забелязвате ли, че Вие свободно говорите за г-н Петров, докато той не реагира. Той няма нито едно публично изказване относно Ваше становище, касаещо личността му?

– Явно няма какво да каже. Какво да каже – че е имало кабинет на председателя г-н Сертов преди седми април 2009 г. Не е имало! Такива са фактите. Когато казах, че г-н Петко Сертов е подписал и е предложил подслушване на тези и тези лица – се вдигна много шум и врява, но накрая се разбра, че е точно така. Подписът на Сертов го има. И как така той самият не знае това?

-Някой разитат изпращането на г-н Петко Сертов на дипломатическа мисия в Гърция като жест към него, като един вид реванш?

– О, не знам. Това не е моя работа. Аз се притеснявам, че ние не сме завършили становището на комисията по делото Галерия. Това може би ще стане тази седмица, а може и по-късно. Затова съм много ограничен в коментарите и трябва да проявите разбиране.

– Издателят Недялко Недялков каза, че Вие изнасяте класифицирана информация след като го назовахте като един от хората, заради които е стартирала едната “Галерия”?

– Не е информиран. Това не е класифицирана, а декласифицирана информация. Но това стана ясно. Имаше объркване и на някои членове на комисията, но се надявам че  скоро всички членове, ще да могат да рабоят добре с класифицирана информация – за това се изискват определни умения, познания и доста внимание.

– Преди да обяви, че изнасяте класифицирана информация в.”Уикенд” на първа страница написаха, че са били обект на подслушване. Няма ли вероятност някой да вкара в капан?

– Не, не могат да ме вкарат. А и моето име се използва в тази страна 20 години и от кого ли не…

– Казват, че съдят Иван  Костов за имидж, възможно ли е на ваш гръб някой да си прави дивиденти?

– Да! Може би има нещо такава. Много често тези опити не довеждат до нищо и накрая отихват. Ние сме малко безкритични в това отношение – често не търсим сметка защо някой е нарушил закона, та какво остава за подобни посъпка …много важно.

– Е, добре г-н Недялко Недялков щи ви съди ли?

– Ами?! Той трябва да съди други \Смее се\.  Защо не съди  тези,  които са му нанесли щетите. Всъщност, мисля, че хората, които са извършвали тежки нарушения в “Галерия” направиха един несръчен опит да ме атакуват.

– Несръчен опит? Г-н Недялко Недялков е сред най-големите  и успешни български издатели?

– Е, това си е негова работа. Той май вече даже вече не е издател.

– Мислите ли?!

– Така твърдят.

– Така твърдят, но не се знае!

– Това не е моя работа. Не е моя работа кой какъв е, с какво се занимава. Мога да ви уверя, че не съм чел, макар да можех, ничии разговори между хората в разработката. Считам, че е абсолютно нередно надничането в личнито пространство на хората – нещо което, според мен, е  било правено без основание. Не съм си позволил подобно нещо – затова и не знам какви са тези хора в разработките “Галерия”.

– Добре, според вас беше ли ДАНС политическа полиция, разчистваше ли политически сметки, бореше ли корупцията по висшите етажи на властта или я прикриваше?

– Вижте ДАНС е много голяма организация. Тя се ангажира  с многобройни въпроси – да се даде една глобална оценка само за месец работа –ще бъде много лековато, ще бъде някакъв вид политиканстване. Такава оценка в момента не е сериозно да се дава..

– Можем ли да определим битката ДАНС това битка на две концепции за това как изглежда  агнецията?

– Не, аз не знам изобщо дали е имало две концепции… Две концепции не е имало…

– Защо да не е имало. Нима няма две концепции за ДАНС – вашата и тяхната \ на Сертов, Станишев, Алексей Петров\?

– Е, къде ме намесихте мен? Не, не… моля ви се! ДАНС е създадена по концепция на тройната коалиция. ДАНС е окончателен продукт, опредметена концепция, която функционира определени правила, записани в закони и подзаконови актове. Сега вече има нов закон за ДАНС, който ние ще разгледаме и едва сега вече може да се говори, че се появава нова конпция. Обаче в никакв случай това не е концепцията на Иван Костов! Тази концепция, залегнала в закона за ДАНС е на ГЕРБ, на управляващита партия. И ако нещо сбъркат те си носят отговорност. Ако успеят пак техни ще са лаврите.                  

– Вие сега сте в един екип с Бойко Борисов?

– А това пък откъде дойде?!

– Не сте ли в един екип с г-н Борисов?

– Е как да сме в един екип, ние не сме управляващи. Синята коалиция не е управляваща.

– Не сте управляващи, но “играете” в един отбор с премиера?!

– Като треньори ли играем, като рефери, като съдии, като публика? Как играме, като какво? Като фенове?! Не знам … ако приложим тези футболни термини… Да ви кажа откровено аз не се виждам в отбора на Борисов. Това няма как са стане.

– Значи тази метафора не е точна?

– Е, имах си аз!

– Как мислите след колко време би се родил политически субект които да е истинска потиводействаща сила на ГЕРБ?

– А, не не… не знам…

– Значи ГЕРБ е много мощна и силна….

– Не е ясно колко е мощна и силна.. В България нищо не е толкова мощно и силно. Популисткият вот не е мощен и силен, той не е зрял. Мощен и силен е вотът в Германия. Това е мощен и силен вот, това е мощтна и силна формация, която спечели в тежък сблъсък с опонента и то без популизъм обещавайки истински реформи без да лашка хората с неизпълними неща. Това е сериозна сила. У нас няма такава. Да ме прощават, но ГЕРБ не отговоря на тази дефиниция.

–   Александър Божков, лека му пръст, който беше автор на “Хасковска Марица” в специално интервю за нас каза, че икономическата кризата има параметри. Кризата има граници, тя един ден ще свърши, каза  Божков. Прав ли е бил той, г-н Костов?

– Това е надеждата на обикновения човек, на обикновения гражданин. Но политиците нямат право да се утешават с това. Те са длъжни да пресрещнат кризата. Да прилагат мерки, срещу нея, да търсят начин да облекчат фирмите и гражданите. Защото какво значи – кризата един ден ще свърши от устата на един действащ политик? Това са глупостите, които чуваме да говорят различни коалици. Важни са мерките – как се противодейства, как целенасочено се стремиш да излезеш от кризата. Това терзае целия цивилизован свят, но за съжаление не терзае много политици в България. Да – знае се, че така или иначе, когато излязат от кризата и другите \САЩ\ и ние ще излезем от кризата. Но така не може да се формулира очакването на един управленец. Един политически наблюдател трябва да иска нещо съвсем друго

 – Вие как виждате параметрите на икономическата криза? Какво очаква България?

– Много се изненадвам, че когато преди повече от две години започнахме да говорим за кризата никой не ми обърна внимание. Имахме едно самонадеяно управление, което твърдеше, че няма криза. Много съжалявам за пропуснатите месеци, за годината през която можеше да се реагира правилно. Направиха се страшни грешки. Омаломощиха се възможностите на България да реагира правилно, тези възможности се изхабиха в абсолютно неразумни действия. По този начин кризата връхлетя България много по-тежко отколкото можеше да се случи. Къде бяха грешките? Първо – планирамнето на цялата Антикризистна програма Станишев. Целят бюджет на 2009 година е провал. Цялата антикризистна политика е провал. Абослютен провал е и оценката за задаващата се криза, за възможността да удари страната, къде ще я удари и т.н. Многобройните вътрешни управленчески грешки са -примерно изразходването на пари за Българската банка за развитие – даването на кредити без да има абсолютно никакъв ангажимент по тях от страна на кредитополучателите, огромния брой излшни инвестционни разходи за безумни цели. Примерно за луксозни ремонти на сгради, на офиси, снабдяване – абсолютно безмислени неща.Огромни разходи се направиха за АЕЦ “Белене”. В момента се вижда, че това са мъртво похарчени пари, в смисъл че се хвърлени пари и те скоро няма да се върнат, дори след 10 години няма да се върнат. Такова нещо не се прави по време на криза. А ние от ДСБ искахме прости неща. Казвахме – не правете дългосрочни инвестиции, съкратете разходите, направете само тези интвестиции, които дават непосредствен ефект и т.н. Всеки път сме посочвали какво точно трябва да се направи. Но не беше направено. Освен това администрацията се разду страшно много. Само в ДАНС последните месеци са назначени 300-350 човека. Може да си представите за какво става въпрос  – говоря особено за администрацията в страната. Има, може би, над 100 000 партизански назначения. Така не се прави в условия на криза или в среда на настъпваща криза. По тава време не се създават такива работни места, не се спира така безработица.Самият факт, че сега ще бъдат освободени много хора показва, че това са едни излишни назначения. Много са грешките, които правителството на Станишев направи преди и по време на кризата. Не приложи почти никакви ефективни антикризисни мерки.

– Управляващите сякаш са били сляпи за икономическото статукво в страната?

– Не, тогава по статукво не си личаха признаците на кризата. Но на базата на нашия опит ние видяхме признаците и предупреждавахме. Сега казват –  ние не знаехме. А защо не чуха опозицията?. Защо не ни чуха. Вижте колко е просто. Чуй каквто ти казва опозицията. А те ни хулуха през цялото време. Една от най-тежките грешки е, че не беше възпрян растежа на някой сектори на българската икономика, където се вляха и сега стоят блокирани милиарди левове. Говоря за недвижимата собственост и за туризма. В момента в туризма има стотици, може би вече хиляда хотели, които чакат да бъдат продадени. Не е трябвало изобщо да бъдат посторени. Огромен брой апаратаменти – само между Ахелое и Свети Власт има 130 хиляди \по оценка на местните\ апартамента. Знаете ли какво са 130 хиляди апратамента? Това е един град като Ница. Кога това ще се продаде и на кого? Това са гигански инвестции. И защо са построени тези хотели? Питам защото в момента се блокират милиарди. Това е блокиране на живия потенциал на българската икономика, той е отишъл в тухли и дограма.

– Туризмът не е ли онзи бранш в който се перяха най-много пари?

– Перяха се… да.… допускам, че и това нещо го има. Но това което е трябвало да направи едно разумно правителство е да охлади този ентусиазъм, да се спрат тези неща – безумното строителството на хотели по Черноморието, да не се издават разрешения за строителство, да не се издават разрешения за офиси, за недвижима собственост. Защо?! Защото няма пазар, защото хора, които инвестират не знаят, че това ще се случи. А правителството трябва да знае и да вземе мерки. Още от средата на 2008 година едно разумно управление би могло да охлади тази активност. И щеше да има добър резултат.

– Хора като ексминистъра Орешарски чувстват ли вина за задълбочаващата се кризата в България?

– Не знам, не знам…

– Един ваш голям бивш почитател Явор Дачков пише много критични материали за вас.

– Ние сме свободна страна. Всеки може да пише каквото си иска.

– Явор Дачков не крие “упоритата си публична медитация” върху Костов,  – това са негови думи. Той твърди, че вие сте клекнал пред Бойко Борисов, пише за края на Синята коалиция. Дачков казва, че Синята коалиция е всъщност бизнес проект създаден да бъде парламентарен инструмент към Бойко Борисов и  безобразието ГЕРБ…

– Не искам да коментирам подобни неща. Към подобни хора \Явор Дачков\ постъпвам като християнин. Иначе какво – да събирам  злоба и ненавист?! Не се впечатлявам от това кой какво лъже по мой адрес. Жалкото е че вестницте тиражират подобни тези. Странно е обаче, че когато аз съм се опитвал да насочвам вниманието към нарушения извършени от г-н Станишев или от Симеон Сакскобургготски – винаги следва настояване – г-н Костов дайде ни доказателства.  Така е било винаги. Девет години каквото и да кажа се искат от мен доказателства. И аз съм научен да давам доказателства. Когато обаче се пише по мой адрес никой не иска да се дават доказателства. Това е отговорът ми на вашия въпрос. Не бива да се допуска в медиите спокойно да се разпространяват квалификации и твърдения за който и да е български гражданин без да се искат доказателства.

– Добре, ето и аз Ви питам – дайте доказателство за това, че Синята коалиция е бизнес проект?

– Не е бизнес проект. И къде е бизнеса тук?! Къде са тук сделките?! Моля ви!

– Вероятно намеквате за това, че в  България има една ненаказуемст на артикулиране на тези и квалификации в публичното пространство….

– Има една голяма незрялост.

– Относно поведението  и позицията на президента Георги Първанов вие пръв казахте,  че никъде в света света няма президент в опозиция. Това го има само в България!

– \Смее се.\ Той няма  характер да бъде дори опозиция. То се видя онзи ден. Набързо някак си се скриха противоречията му с премиера. Няма характер нашия президент да е опозиция. Според мен той за нищо няма характер.

– Георги Първанов четири години мълча и изведнъж излезе с доклад  за енергетиката?!

– Не му е работа нито да пише антикризистни мерки, нито да се произнася по проблемите за енергетиката. Няма такива правомощия по конституция.

– Останах с впечатление, че вие припознавате в ГЕРБ един мощен и силен политически субект?

– Не е ясно колко е мощна и силна ГЕРБ. В България нищо не е толкова мощно и силно. Популисткият вот не е мощен и силен, той не е зрял. Мощен и силен е вотът в Германия. Това е мощен и силен вот, това е мощна и силна формация, която спечели в тежък сблъсък с опонента и то без популизъм обещавайки истински реформи без да лашка хората с неизпълними неща. Това е сериозна сила. У нас няма такава. Да ме прощават, но ГЕРБ не отговоря на тази дефиниция.

– Значи ГЕРБ не са толкова мощни и силни, не са тези герои за които ги вземаме. В предишният ни разговор, обаче, ми казахте, че обществото има нужда от своите идоли и герои, защото те са моралните му жалони. Казахте : Общество без герои не съществува. Питам ви кои са днес героите? Можем ли да ги назовем поимено?

– В демократичното общество героите са много и различни. Всяка социална група има своите герои. За едни това са чалга певиците, за други – шоумените, за трети са мутрите. Но това са временни герои. Всъщност за голяма част от българското общество исинските герои са хора, които имат съществен принос за държавността, за исторята, за самостоятелността на България като държава. За голямата част от харата това са истинските герои.

Едно интервю на Мария Друмева

Специално за вестник “Марица”