Спецсъдилищата: Демокрацията отива на кино да гледа „За Борисову, за Родину”

Стана тя, каквато стана.

Ако някой още не е разбрал, готвеният от властта спецсъд щял да се помещава в сградата на ДАНС. Добре, че не го вкараха в кооперацията на Цветанов, където той по-комшийски разпределя блага от операциите заедно със съдедите си Драшков и Веселин Марков.

Щяхме поне да гледаме спецсъдебния сериал – семейство Калинкови. Като прибавим и „любовника” Велин Хаджолов за разкош, и изпълнението на присъдите – директно хвърляне от терасата след заповед на Цецо Вътрешния, останалият „лош мат’риал” в България, щеше да цвили от удоволствие.

Спецсъдилищата е тема, с която вътрешният министър, който със сигурност не е завършил право, загрява от месеци опулените от възторг, заради битката му с мафията, гласоподаватели.

И тук му е мястото да споменем с благоговение Бащицата – Бойко Борисов, който този път никак не е „подведен”, а участва с ентусиазъм в мероприятието.

Последният доклад на Европейската комисия, писан, впрочем от мнозинството, съставено от ЕНП, партия, която подкрепя Борисов и сие, окрили окончателно Цветанов – Борисов, които проглушиха телевизионния ефир, че ако няма специализиран съд в България, такъв, какъвто те го искат, работата с битката с престъпността окончателно щяла да се разсъхне.

Защото съдиите тежали като воденични камъни на врата на българския народ, а пък МВР-то ги хваща като на поточна линия и някакви съдебни дембели ги пущат.

Пущината да ги изяде. Съдиите, де.

Борисов и Цветанов директно и обяснимо нагло излъгаха българския народ, че именно Европа иска от нас създаването на подобни съдебни трибунали. И двамата естествено разчитаха, че народонаселението по никакъв начин няма да изчете доклада на ЕК,а пред него ще предпочете турските сериали. И циците на Преслава в комплект.

Истината е, че никой от Европа не иска от нас да създаваме специални съдилища, още повече по матрицата, проповядвана от Цветанов и Борисов. Нещо повече – така обяснения от тях съдебен трибунал е в пълно противоречие с изискванията на Венецианската комисия и по никакъв начин не може да мине през Конституционния съд.

Защото с думи простички, тези спецсъдилища се създават за да може да бъде оправдано катастрофалното безсилие на разследващите от МВР и прокуратурата по „знакови” дела, и още по „особено значими персони”, които властта превърна в мишени.

Нама как да осъдиш Алексей Петров, бивши министри и „вся остальная сволоч” само по поръчкови показания на някой, който уж бил чул, пък не видял.

Именно затова е и прегряването на манджата с нападките към съдиите, защото когато едно дело влезе в съда – магистратите издават присъда единствено по наличието на безспорни доказателства. Които МВР и до този момент, заето с филмовите си екшън продукции, не се научи да търси така, че да закове бандитите. Прокуратурата пък, превърнала се в предверие на тоалетната на Цветанов и американския посланик Уорлик, вместо да изпипва досъдебното производство, дава упоителни интервюта, от които онези, които разбират истински от право, са на път да се обесят пред къщата щаб в Банкя.

Популизмът на властта е обяснимо високомерен, защото същата тази власт прекрасно знае, че нито един българин, да не говорим за припкащите журналя, не слушат в съдебна зала „знаковите” дела от край до край. Ако някой изслуша едно такова дело истински ще се потресе, защото в съдебната зала лъсват такива безобразия, вършени от прокуратура и МВР, че точно за тях би трябвало да бъде измислен трибунал. Не за друго, а защото под благовидната маска, че са „добрите”, действат като наказателна бригада от Люлин.

Истината е неприлична.

Досъдебното производство и разследването от страна на МВР у нас е ужасяващо некадърно и непрофесионално. Прокуратурата е на ниско ниво и вместо да върши истинската си работа – да контролира досъдебното производство, като скачен съд с МВР влиза в най-мръсната игра – юруш на показанията. Така единствените „безспорни” и „ювелирни” доказателства обикновено се оказват някакви „защитени свидетели”, /понякога, забележете – едно и също лице под няколко номера/, които ги знаят и в последната махала на с. Окорш. Сключват се недопустими сделки и договорки с кримиелементи, пред които са положени нагледно листи, с подготвени предварително истории, които трябва да подпишат, за да си спасят задниците от присъди, но натапяйки посочените от властта мишени.

Колкото и да са стреснати от безумния натиск, съдиите все пак проявяват някаква „фриволност” и не влизат изцяло в сценария на Борисов, Цветанов и останалите от властта. И се оказва, че шумно хванатите, са пуснати, защото в съда лъсва, че работата на ченгета и прокурори е смешна достепен на виц.

Да, но така пропаганда и пиар не се прави.

Операциите с фамозни имена трябва на всяка цена да бъдат подплатени с присъди. И то особено някои, които са неудобни за властта.

И като си нямаме послушен и наш съд, колко му е да го направим? Че да го набутаме и всградата на ДАНС – на това му се вика истинско милиционерско нахалство. Дотук точно спецслужбите успяха да разработят всички съдии, за да им надникнат под чаршафите и да ги хванат за топките. И после по кюшетата да ги натискат и заплашват тихичко – а не сте присъдили това, а сме ви смачкали. Да, де, ама не ги мачкат. И пропагандното МВР досега не може да се похвали с нито един арестуван корумпиран съдия, боже опази, да не говорим за прокурор или висше ченге. Защото е по-лесно и по-удобно да ползваш някого за подлички цели, вместо, както каканижиш по телевизията, да го арестуваш за корупция. Кой тогава ще ти дава присъди, каквито си поискаш?

Сега като си направят и сцецсъд с определени лица, достатъчно уязвими, за да служат вярно и послушно не на НЕЗАВИСИМАТА съдебна система и на закона, а на Цветанов и Борисов, всеки който е посочен с пръст ще бъде осъден по бързата схема.

И Цецко и Бойко ще викат – видяхте ли, какви сме майстори.

Майстори по натъкмяването. По откровено силовото презастраховане – като не мога по професионален начин, ще си направя пъзелчето така, че удобните кокошчици да ми снасят яйца като за изложба. Пред Европейския съюз.

Всъщност, това, че демокрацията отива на кино да гледа „За Сталину /Борисову/, за Родину”, няма никакво значение.

Народът иска кръв, е…н, кебапчета и сръбска музика. Разбира се, ако същият този народ, не дай си боже, утре попадне в безумното упражнение на спецтрибунала, ще ревне, че това си е чиста диктатура. Но този народ е такъв – цвили само, когато му бръкнат в неговата чинийка.

Спесъдилищата са просто опит властта да облече лицемерната си битка срещу мафията с финалния акорд – присъдите. Ако може, без хич доказателства – още по-добре. В сградата на ДАНС продължават да си мислят, че слухтенето и външното са достатъчни за да заковеш някого.

А докато пропагандата тече по всички български телевизии, олигархията е непокътната. Бизнесът е подложен на тотален рекет да пълни партийните каси, сетете се на кого, местните властови велможи дерат кожи, но за тях няма белезници.

И никой не смее на гъкне. Защото спецсъдът ще го усуче по едно монтирано СРС и един уж много скрит анонимен свидетел.

Това, което се случва е политическа диктатура.

Чисто и просто. Като оня виц за бай Тошо.

Ремиксът му е напълно актуален.

Веселина Томова

В. Република