Спокойно, Танов, премиерът е с теб! Но какво от това?
Какво може да означава това изречение в държава като България? Дали то трябва да се чете като "Спокойно, от повдигнатото обвинение нищо няма да излезе", или по-скоро като "Извинявай, знаеш как става". И в каква роля се възприема човекът, който го казва – като страничен наблюдател, като помирител, като премиер?
При всички случаи разиграната сценка не е без значение и сигурно е свършила работа за пред хората, за които е предназначена. По-важното обаче е мълчанието в нея.
В това мълчание се оглеждат политически компромиси, поръчки и престъпления, за които всички знаят, но никой нищо няма да предприеме. Особено прокуратурата.
Удивителен е ентусиазмът на прокуратурата да преследва издаването на държавни тайни и да подминава същинските престъпления, които тайните разкриват. Обявените от Ваньо Танов числа за поддържан военновременен запас от 8 млн. литра гориво в "ЛУКойл" са твърде общи, не влизат в никакви детайли за вида съхранявано гориво, касаят само един търговец и не изчерпват темата за общите военновременни запаси на държавата. Дори и да признаем вината на Танов и основателността на обвинението, много по-интересни са въпросите около самия държавен резерв.
Странно защо прокуратурата не проявява никакъв интерес към контекста, в който Танов издаде приблизителния размер на военновременните запаси на "ЛУКойл". Това стана по време на кризата с отнетия лиценз на "ЛУКойл" и паниката ще има ли горива. Тогава Танов повдигна темата какво точно отчита "ЛУКойл" – той твърди, че от компанията са отчели 11 милиона литра горива, от които 2.8 са мъртви обеми (т.е. няма ги в наличност). В същото време тя трябва да поддържа 8 млн. литра задължителни военновременни запаси. "Тогава възниква въпросът те какво гориво продават.
През целия период са продавали гориво, което трябва да съхраняват за държавен резерв, и държавният резерв само на книга ли е?", попита Танов.
Засега няма данни нещо от това да е попаднало в полезрението на държавното обвинение. Остава тайна и защо вторият резерв от горива, който е публичен – този по закона за нефтените запаси, е на такъв минус въпреки хвърлените десетки милиони левове за запълването му – и от тройната коалиция, и от правителството на ГЕРБ. Прокуратурата мълчи и по сигнал на лидера на РЗС Яне Янев от опозиционния му период за отлежаваща разработка "Другари" за източване на държавния резерв, по която е бил разследван депутатът от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски. Янев дори обяви номера на разработката на ДАНС – 56 от 15 януари 2009 г. В нея според публикации Пеевски е разследван за неизгодни сделки, по които резервът е продавал на удобни фирми изкуствено обезценени стоки.
На този фон опитът на финансовия министър Симеон Дянков военновременните запаси да се разделят от кризисните резерви на държавата, така че да има яснота какво точно се случва, е обречен. Той е и отчаян. Дянков предлага директно закриване на държавния резерв с мотива да спести пари от оптимизация, но намесата му след кризата с "ЛУКойл" в ресор, който изобщо не му е работа, е симптоматична. Ясно е, че в този вид резервът не може да бъде контролиран и няма никакви гаранции срещу злоупотреби.
Затова се действа на принципа – няма резерв, няма проблем
Какво ще излезе от тази игра на правосъдие, предстои да видим (прокуратурата вече обяви, че ще иска снемане на наказателна отговорност и налагане на глоба), но и без повдигнато обвинение Танов постоянно получава подкрепа и постоянно е сам. На фона на пълното оттегляне на цели министерства от тежки битки като например на икономическото – от темата за цените на горивата, на полиция и прокуратура – от контрабандата и фиктивния износ, позата му изглежда все по-налудна. Тя неминуемо е свързана и с компромиси. Но в крайна сметка няма страшно – щом той го подкрепя.
Таня Петрова
В. Сега