Срамежливо момче от Разград се точи за министър-председател – 1.

Tой е млад, влиятелен и богат. Той е на 36 години и държи мини, вестници, инвестиционни компании и холдинги. Въпреки че загуби 3 позиции и тази година е на осма, влиянието и богатството му нараснаха значително.
Така е представен Иво Прокопиев в тазгодишната класация на столичен всекидневник за най-богатите българи. Според изданието приблизителното състояние на момчето от Разград възлиза на 382,3 милиона лева, а управляваният от него капитал – на 71,1 милиона лева. За мераците му да става премиер не пише нищо. Самият Иво упорито отрича да има такива. Но за всеки случай посещава курсове за обучение на бъдещи министър-председатели в Харвардския университет. Без да афишира това. Изглежда се срамува. А не трябва. На такива курсове ходят и доста арабски принцове. Правят го за престиж и изсипват чували с петродолари. Обучението е скъпо, но Иво също може да си го позволи. Нали е млад и богат. И ако първото му качество е чиста биология, то за второто трябва доста да се е потрудил. Особено като се има предвид, че баща му не е арабски шейх, а в Разградско петролни кладенци няма. Е, в нашите географски ширини не ти и трябват. Богатството тук се трупа по различна схема.

Kато много други и Иво Прокопиев тръгва от нищото в зората на демокрацията. При правителството на Иван Костов получава силно рамо от властта. По партийна линия. Прокопиев е градски на депутата от СДС Никола Джипов Николов, известен с прякора Агнешката главичка.
По време на кабинета "Сакскобургготски" Николов и протежетата му от кръга "Капитал" усетиха малко жега зад ъгъла, но оцеляха. Прокурорските проверки и съдебните дела събират прах из дебрите на Темида и никой не се сеща за тях.
Днес Иво Прокопиев пак е на върха. Той просто е неуморен гений някакъв.
Разбира от всичко и е навсякъде. Добива каолин, прави вино, шие дрехи, издава вестници, върти сделки с недвижими имоти и ценни книжа, консултира инвеститори, създава софтуер, движи рекламна агенция, приватизира, ликвидира. Ръководи към 15 фирми и участва в десетина сдружения със сложни имена и неясни цели като "Помощ за благотворителността в България" и "Приятели на българското училище за политика". Но кой ти гледа името. Важното е парите да се въртят от правилните хора. А Иво и компания знаят кои са те.

"И аз съм на 34 години, и аз съм с висше образование, но нямам нито една фирма. Откъде той има 15 компании". Това е единственият коментар във форума на сайта karieri.bg, който също е на Иво Прокопиев. Написан е преди 2 години по повод на избора на Прокопиев за председател на Съюза на работодателите в България. Сега съюзът се казва Конфедерация на работодателите и индустриалците в България "Гласът на българския бизнес".
Но да се върнем на въпроса на горкия форумец и да видим как се стига
от Разград до върха на капитала.
Иво Прокопиев идва в София едва 20-годишен. През 1991 г. започва работа във в. "Пари". По това време регистрира и първата си фирма "Гауди-4" /б. а. – прекратена през 1992 г./ в родния Разград.
Репортерстването не му е по душа и той напуска още същата година. Отива в близкия до правителството на Филип Димитров "Отечествен вестник", но вече като изпълнителен директор. Също за кратко. Малко след сгромолясването на първото синьо правителство вестникът е спрян. Журналистите са изхвърлени на улицата без предупреждение. Само Иво Прокопиев веднага си намира работа – става главен редактор на в. "Банкер". И там се задържа няколко месеца.
Звездата на момчето от Разград изгрява през 1993 г. Тогава е създаден в. "Капитал". Иво става негов главен редактор и започва да гради едноименния обръч. Разбира се, не е сам в голямата игра. И на децата у нас е ясно, че без политически чадър не става.
Първият удар на кръга "Капитал" е винпром "Дамяница".
През лятото на 1997 г. държавната фирма е включена от земеделското министерство в списъка за приватизация. Веднага след това за улеснение на мераклиите винпромът е прехвърлен към Министерството на промишлеността. Договорът е сключен с РМД "Изба Дамяница" през декември, в грубо нарушение на процедурата и закона. Без да е имало общо събрание и без правоимащите от РМД-то изобщо да разберат, акционер в дружеството става Филип Хармандиев – близък приятел на Иво Прокопиев и един от издателите на "Капитал". Пак в нарушение на закона и на приватизационния договор Харманджиев е назначен за изпълнителен директор на винпрома. Изискването е той да е работил в предприятието поне две години. Капиталецът не е стъпвал там, но въпросът е уреден – на Харманджиев е издаден документ с невярно съдържание, че е бил експерт в "Дамяница".
"Тази личност не се е мяркала във винпрома до края на 1997 г. Не присъства никъде в списъчния състав по мое време", заявява бившата счетоводителка на предприятието Юлия Халянова. Според нея е почти невъзможно да се внесат осигуровки на Харманджиев със задна дата в банката. Никой не е проверявал това.
Не е ясно и защо Министерството на промишлеността чрез анекс намалява
цената на сделката наполовина – от 3 на 1, 5 млн. щ. долара. Сумата не покрива дори наличните 2 400 000 бутилки вино от новата реколта, всяка една от които струва по 1-2 щатски долара.
Към датата на сключване на договора чл. 25, ал. 3 изисква купувачът да внесе същия ден 10% от стойността на сделката или левовата равностойност на 300 000 щатски долара. Капиталци дават 5 пъти по-малко – едва 60 000 щатски долара, като остатъка изплащат по-късно с дългосрочни държавни облигации.
Друга клауза в договора задължава купувача в срок от 3 години да не прехвърля акции от дружеството в размер, който би намалил участието му в капитала и съответно мнозинството при вземане на решения. И тази клауза е потъпкана от капиталци. През февруари 1998 г. те приемат нов устав, пак без да свикат задължителното в този случай общо събрание, и включват нов член "Англо-бългериън винтнърс" АД. Шеф на тази фирма е главният редактор на в. "Капитал" Петко Шишков.
Следват две увеличения на капитала. Новите емисии от акции са записани изцяло на юридически лица, които не отговарят на изискванията на закона и приватизационния договор. Затова пък участието на хората от избата е сведено до 7%.
Някои бивши работници се жалват в районната прокуратура. Оказва се, че нито тя, нито ВКП могат да направят нещо. Още през 1997 г. през парламента е прекарана поправка на чл. 27 от ГПК, според която прокурор вече не може да предлага в съда разваляне на приватизационна сделка.
Някъде в края на 2001 г. Окръжната прокуратура в Благоевград образува дело срещу приватизаторите на най-големия винпром в Югозападна България за престъпление по служба.
Под наказателна отговорност са подведени Филип Харманджиев, Атанас Щурков, Стойчо Стоев и Валентин Кападжан.
Паралелно с това в София върви друго дело за "Дамяница". То е срещу Александър Божков, министърът на промишлеността, който сключва сделката. Според обвинението държавата е ощетена с 2 905 845 лв. През юни 2005 г. Софийският градски съд оправда Божков. През март 2006 г. пък Благоевградският окръжен съд прочита оправдателните присъди на купувачите на винпрома.
И двете присъди могат да бъдат протестирани от прокуратурата пред по-горна инстанция. Засега няма официални данни това да е направено.

Кладенецът на богатството

1. "АИИ Дейта Процесинг" ООД – София
2. "Алфа финанс холдинг" АД – София
3. "Алфа телеком" ЕАД – София
4. "Алфа консултинг" ООД – София
5. "Алфа дивелопмънтс" ЕАД – София
6. Агенция за инвестиционна информация" ООД – София
7. "Булброкърс" АД – София
8. "Доспат пропъртис" ЕООД – София
9. "Иво Прокопиев" ЕТ – София
10. "Икономедиа"АД – София
11. "Интегрити корп" ООД – София
12. "Интелиджънт нет" ООД – София
13. "К Реклама" ООД – София
14. "Каолин" АД – Сеново
15. "Конфедерация на работодателите и индустриалците в България – КРИБ Гласът на българския бизнес" – сдружение в частна полза
16. "Колокита" ДЗЗД – Созопол
17. "Национален съвет за журналистическа етика" – сдружение в обществена полза
18. "Приятели на българското училище за политика" – сдружение в частна полза
19. "Помощ за благотворителността в България" – фондация в обществена полза
20. Инициатива "Глобална България" – сдружение в обществена полза
21. Сдружение "Институт на дипломираните финансови консултанти

В. “Политика”

/Следва/