СРС-тата са “белязаните карти” на ГЕРБ за изборите
Година и половина след обещанията на Борисов продължава да съществува възможността Цветанов безконтролно да подслушва. Демонстративното нарушаване на Закона за СРС и Конституцията на Република България вече е практика в дейността на висшия ешелон на управлението на сектор „Сигурност“. След грандиозния скандал в началото на 2011 година, когато подслушван се оказа министър-председателят Бойко Борисов, както и висши държавни чиновници, в медийното пространство се посипаха поредни заявления на политическия елит, предвождан и този път от премиера (за съжаление, се оказа, че и той, подобно на мнозина преди него, изпълнява едва под 10% от дадените обещания) за нужда от промени на закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).
Тези промени отдавна са изисквани и препоръчвани от Европейската 
комисия, откъдето многократно се отправяха критики и предупреждения за големи правомощия и безконтролност на министъра на вътрешните работи.
След година и половина законът си е в същия вид. Продължава да съществува възможността министърът, в случая – Цветан Цветанов, безконтролно и безотчетно да разпорежда провеждане на СРС: “В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност специалните разузнавателни средства могат да се използват и без разрешение на органа по чл. 15 въз основа на разпореждане на министъра на вътрешните работи или на писмено оправомощения от него заместник-министър на вътрешните работи, съответно на председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” или на писмено оправомощения от него заместник-председател.” Всичко това се прикрива под маската на неизбежна нужда от експлоатация на съответното СРС (Чл. 18, ЗСРС). Ако разрешаващият орган впоследствие не задоволи искането, цялата информация се унищожава. Няма пречка обаче министърът да издава разпореждане отново и отново, каскадно и според неговото лично мнение за съществуваща опасност.
След скандала с флашките Борисов заяви, че не вижда причина министърът на вътрешните работи да се бърка в оперативната работа и той лично да подписва искания и впоследствие заповеди за провеждане на СРС. Заявлението беше за скорошна промяна в закона, вменяваща тази дейност на главния секретар, но такава не последва. Това е ярка илюстрация за прословутата политическа воля, непоследвана от изпълнение на обещаното.
Поредица от скандали, зрелищни задържания и още по-зрелищни освобождавания на обявени за престъпници лица, безпроблемното изчезване на Братя Галеви, уж, непрекъснато наблюдавани от институциите за борба с организираната престъпност, изместиха фокуса на общественото внимание от СРС-тата. Проблемите си останаха и законово съществуват като реални възможности за злоупотреба с власт, икономически шпионаж, събиране и изработка на компромати, създаване на предизборни плашила.
Днес звуковият запис при подслушване (над 95% от разрешените СРС-та използват именно този способ) е с такова качество, че предоставен на съда, не може да бъде различена и дума от разговора. Придружавани от писмена разшифровка, често чутото и описаното се разминават дотолкова, че от дребни несъответствия се стига до фрапантни промени на реалния разговор или премълчаване на ясни, но неудобни за заявителя или прокурора пасажи. Това води до закритите заседания на съда, когато по дадено дело се прилагат веществени доказателствени средства (ВДС), резултат от проведени СРС-та. Причината е не секретността на приложения способ, който е ясно дефиниран в ЗСРС, нито начинът на ползване, описан в свободно намираща се литература и в интернет, а в пълната негодност на аудио-записа да докаже каквото и да е, но въпреки това използван от обвинението.
Тук възможностите за градивни корекции са няколко:
– Прокурорът да откаже да изгражда обвинителния акт върху такива спорни доказателства;
– Прилагащите СРС структури да бъдат задължени да усъвършенстват техническите и тактическите си умения, така че да предоставят несъмнени и ясни доказателства. Това разбира се включва и усъвършенстване на техниката, закупуване на специализирани устройства, които не позволяват манипулация на записа и пр.;
– Създаване на стандарт за подготвяне и ползване на ВДС, получени чрез СРС, в съда;
– Отказ на съда да приема документация, която или е неясна, или е двусмислена;
– Предвиждане на наказателна отговорност на служебни лица, които предоставят или описват само част от получената чрез съответния способ информация, както и опитващи се да манипулират записа по една или друга причина.
Последвалите разисквания за прилагането на СРС доведоха като че до общо разбирателство сред експертите за това, че е необходимо да се събира и оповестява статистическа (обобщена) информация за броя СРС за даден времеви период, както и разрез на вида и продължителността на експлоатация при ползване на всеки способ, данни за обектите – мъже, жени, криминално проявени, съдени и осъдени, обекти с чисто криминално минало, на получената сигнална информация при експлоатация на СРС спрямо един обект, при което се разбира за извършени, замисляни или подготвяни от трето лице престъпления и пр.
От една страна този тип информация ще подпомогне правилното ползване, ще доведе до намаляване на необоснована експлоатация, ще икономиса средства – знаем, че над 10% от бюджета на МВР отива за прилагане на СРС. Такава информация е безценна за управление на противодействието на престъпността, тъй като ресурсът е ограничен и се налагат икономии, съсредоточаване на средствата в направление на най-перспективните посоки, разработки, случаи. От друга – гражданите ще имат възможност да преценят как се харчат средствата, които отделят, за да обезпечат сигурността си – в тяхна полза ли се прави или напротив.
Негласната съпротива това да се изисква от закона, да се превърне в практика за контрол от гражданското общество и едновременно да постави рамки и стандарти за качество и ефективност на противодействието на престъпността е налице. Тази съпротива е ефективна и скрита, обратна на т. нар. “политическа воля”. Тя не остава невидима за гражданите, но е налице тенденция за укриването и омаловажаването ѝ в медиите. Разбира се такъв подход предизвиква сериозни съмнения в обективността и политическата коректност на разследващите.
От друга страна демонстративното нарушаване на ЗСРС и Конституцията на Република България вече е практика в дейността на висшия ешелон на управлението на сектор “Сигурност”. Свободно се използва информация, получена със СРС, за злепоставяне на политическия противник, въпреки изискването на закона: “Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и по реда, посочени в закона (Чл. 32.)”. Четенето на стенограми от подслушване се извършва както в парламента, така и навсякъде, където управляващите счетат за удобно.
Куриозно и нагло е твърдението, че изнасянето на информацията, получена чрез специализирания инструментариум не е престъпление, ако е декласифицирана от прокурор или от министъра на вътрешните работи. Стойността на подобна декласификация е нулева, защото, за да бъде факт, това може да стане единствено с промяна на ЗСРС, а такава, както виждаме, няма. Така че очевидно се извършва противоконституционна дейност и често нарушение на ЗСРС, при това от длъжностни лица – особено тежко престъпление. Трябва да се обърне особено внимание на предлагани промени в НК, насочени към повишаване на наказанието “лишаване от свобода” за някои престъпления. Доводът е, че досега предвиденото наказание е малко, а за да има възпираща функция е необходимо законът да предвижда по-тежка санкция.
Всъщност световно известно е, че не тежестта на наказанието, а неизбежността му играе сериозна възпираща роля. Тук скритият замисъл е определени престъпления да преминат в категорията на т. нар. “тежки”, за да може по отношение на тях да се използват СРС.
Несъмнено е необходима светкавична промяна в ЗСРС, доколкото в професионалните среди на експертите по сигурност съществуват сериозни съмнения за опити за използване срещу политическия противник на широка гама от специализирани и предназначени за защита на гражданите инструменти, за извличане на политически дивиденти от информация, получена със секретни способи и методи.
Тази корекция, ако се състои, ще покаже склонността на днес управляващите да проведат следващите избори в условията на “феърплей”, но ако не се извърши, не само че ще бъде признак за нисък политически морал и игра с белязани карти, но и ще дискредитира допълнително право-охранителните структури.
Доцент д-р Николай Радулов