СТАВА ИЗВЕДНЪЖ, „САМ КАТО КУЧЕ“! ДАНО ДА ИМА КОЙ ДА ТИ СМЕНИ ПАМПЕРСА!
Росен Карамфилов, това светло момче, ме провокира със своята позиция.
Който не е обичал и не се е грижил за безпомощен физически близък, той не знае какво е Бог. И не познава „Началника“ на сатаната.
Няма да коментирам какво може, какво не може, има ли, няма ли пари държавата, кой кога е правил законопроекти, кога ги е гласувал и всякакви други кретенски политически тинтири-минтирата.
Само едно е важно!
Когато министър-председателят ти е безчовечен и НЕсъстрадателен, той заслужава единствено простите, безчовечни и НЕсъстрадателни, които го избират.
Докосната съм от безсилието на протестиращите майки на деца с увреждания, както и на хилядите инвалиди, принудени да вегетират в държавата – кочина, в която не живеем, а оцеляваме.
Три години гледах майка ми, която бе на легло, излязла в това състояние, благодарение на „вещите грижи“ във варненска „университетска“ болница. Знам какво означа да бършеш лайна, знам какво означава безпомощността на тялото на човека, когото обичаш, и ръба на границите на физическите и психическите способности на този, който гледа такъв болен.
Живяла съм с ТОЗИ ПОГЛЕД на мама хиляди дни и с МОЕТО БЕЗСИЛИЕ да се справя.
Не потърсих помощ от държавата – кочина. Защото държавата – кочина през това време бе заета да ме довърши, заради професията, която упражнявам.
През това време министър – председателят на ТАЗИ ДЪРЖАВА обичаше да ни умилява как бил сам и „живеел сам като куче“.
Става изведнъж, „сам като куче“!
Ей така, изведнъж, докато едновременно работех и гледах на легло мама, вратата на асансьора откъсна възглавничката на единия пръст на ръката ми. Ей така, „сам като куче“, изведнъж, за миг! Една година работех и се справях с мама, превързана, с осакатения си пръст.
Даже не си и помислих за държавата – кочина, защото през това време тя продължаваше да „стреля“ срещу мен, продължава го и до днес! Същата ТАЗИ ТВОЯ ДЪРЖАВА – КОЧИНА, КОЯТО МАЧКА ВСЕКИ, КОЙТО И Е НЕУДОБЕН!
Но знам и РАЗБИРАМ всички онези, които са на ръба, грижейки се за деца и възрастни с увреждания. ЗНАМ И РАЗБИРАМ какъв АД е, когато нямат изход, нямат взор, нямат помощ от същата тая ШИБАНА ДЪРЖАВА, чиито хрантутници – управленци хранят, ЗА ДА КРАДАТ СЪЩИТЕ ТИЯ ХРАНТУТНИЦИ.
Внимавай, „сам като куче“! Става изведнъж!
И тогава изчезват всички „котараци“, „бистришки тигри“, аверчета и лапачи, „сам като куче“!
И е прав Росен Карамфилов – дано се намери някой да избърше задника ти и да ти сложи памперс.
Ще кажеш – „карма“. Може и да си прав.
НАШАТА карма я пием до дъно. Но ако си мислиш, че ще избягаш от ТВОЯТА, значи още се рееш някъде из „Западните Балкани“.
Няма наистина бягане от законите на Вселената. НЯМА!
И те тепърва ти предстоят!
Веселина Томова