Стената рухна но не и в съзнанието на хората
Малко история
Денят е 9 ноември 1989 година привечер , когато някъде към 18 и 30 часа един от функционерите на управляващата в ГДР вече повече от 4 десетилетия единна социалистическа партия –Гюнтер Шабовски по време на една пресконференция отговаря на въпрос на италианския журналист Рикардо Ерман че населението може да се възползва незабавно от новите мерки за пътувания извън страната. Това е само началото на хронологията на края и едва ли и самият Шабовски е можел да предполага за ефекта на думите си. Само за минути новината се превръща в световна сензация и никой не може да повярва че е дошъл краят на един от най-омразните символи на епохата бетонното заграждение в сърцето на Европа –разделило поколения германци –Берлинската стена. Дори граничарите са в неведение поради липсата на официална информация, какво да правят с многохилядната тълпа настояваща веднага да бъде пропусната през телените огради за да потърси свободата. За самата пресконференция останала впоследствие в историята си спомня и кореспондента на австрийския „Винер цайтунг” пред Euraktiv.de – „тя започна скучно и завърши със сензация ,която не беше забелязана от никого, дори от члена на Политбюро Гюнтер Шабовски , който с неясни формулировки обяви границите за отворени –разказва той. Това беше един дълъг и напрегнат ден започнал със случилото се на границата, където безкрайна колона от автомобили „Трабант” и „Варбург” се опитваха да преминат от Чехословакия в Западна Германия през граничния пункт в Бавария. „Залата за пресконференции на първия етаж в международния пресцентър беше пълна със камери и журналисти, нямаше места ,липсваше въздух”- продължава разказа си за събитията тогава журналиста. Функционерът на ГЕСП /Германската единна социалистическа партия/ започва пресконференцията с обичайните фрази и в самокритичен тон. Източногерманските журналисти за пръв път си позволяват отбелязва той да отправят критика към режима по повод публикуваните в партийния официоз „Нойес Дойчланд” цели 32 фотоса на Ерих Хонекер.
Решителният въпрос след който последвал прослолутия отговор от страна на Шабовски – „ според мен това влиза в сила незабавно” идва обаче не от италианският журналист, а от бившия кореспондент на „Билд” Петер Брингман. Той попитал дали тези мерки важат и за Западен Берлин и дали пътуванията са възможни от всички гранични пунктове на ГДР и ФРг респективно през Берлин. Отначало никой не разбрал за какво иде реч и едва в новините на АРД от 20 часа се появил надпис „ГДР отваря границите” .
Духът от бутилката е изпуснат
И така това което никой не беше очаквал се случи . Но както е известно когато се обърне колата-пътища много . Хората от двете части на разделения Берлин избират в нощта на 9 срещу 10 ноември да тръгнат по един общ път на единство .И то е постигнато за учудващо кратко време само за една година се създават икономическия и валутен съюз , а впоследствие и общата германска държава . А изборът тогава слага края на една епоха белязана с напрежение и с идеологически и политически съперничества . Берлинската стена изчезва също толкова бързо, колкото е и нейното появяване 28 години по-рано във времената на най силното противопоставяне на двата свята. С нейното рухване идва краят и на един световен ред установен след края на войната , но и началото на изграждането на един нов свят без политически и идеологически граници.
Разочарованията
Стената обаче ражда и много разочарования .Оказва се че тя все още не е рухнала в съзнанието на онези, които са живели от двете и страни . Със всяка изминала година все повече нарастват онези които смятат че стената отново трябва да бъде изградена.Според резултатите от проучване публикувано в списание „Щерн” през септември 16% от германците искат някогашния мрачен символ отново да бъде построен. Това говори само за едно- разочарование от постигнатото само две десетилетия след като страната се обедини.И сигурно скептиците биха имали достатъчно аргументи в своя полза – липсата на каквато и да е стратегия в процеса на обединението, бързото и необмислено преминаване към обща германска държава след като едната част от жителите онези на Изток твърде дълго са живели в едно изолирано общество , икономическите и социални затруднения появили се след 1990 година и видими и днес и много други. Факт е наистина че много части на някогашната Източна Германия днес са почти обезлюдени , че дори има градове определяни за „призрачни” заради рязкото намаление на населението им, че германците –онези от Изток все още имат комплекса че са приемани като втора категория хора които дълго още ще продължават да имат един различен стандарт на живот , а онези на Запад да недоволстват че често се случва шефовете им да са бивши функционери на някогашната комунистическа партия или още по-лошо на добилата мрачна слава ЩАЗИ и да искат нова Берлинска стена.
Митовете
Сега 20 години по-късно мнозина се опитват да намерят точните отговори на въпроси като тези били ли са събитията тогава нещо стихийно плод на желанията и еуфорията на хората или умело режисиран сценарии за падането на комунизма не само в Източна Германия , но и в целия Източен блок и знаели ли са тайните служби за това че предстои стената да рухне а с нея и всички режими от Централна и Източна Европа? Любителите на конспиративните теории веднага биха дали утвърдителни отговори на тези въпроси. Точните отговори обаче могат да се дадат само ако разполагахме със всички документи за случилото се преди 20 години.Едва тогава бихме могли да отделим митовете от реалността и да отговорим на подобни въпроси . Все още обаче съществуват недотам изяснени въпроси за които някои от основните играчи пазят дълбоки тайни.
Изтока ли завзе Запада или обратното
Настоящата политическа обстановка в Германия след парламентарните избори и местните избори тази година в някои федерални провинции кара все повече германци да си задават въпроса ИЗтока ли завзе Запада или обратното. След редица трансформации от смяна на името и сливане с бивши социалдемократи някогашната източногерманска комунистическа партия сега под името „Левите” уверено върви все по-нагоре и дава ясна заявка за скорошно участие във властта както на местно , така и на централно ниво. Според резултатите от парламентарния вот левите се подреждат четвърти с 11,9 % , което означава повишение с 3,2% на резултатите на партията в сравнение с изборите от преди четири години. Не по-лошо е представянето им и на частичните местни избори, като в Саарланд и Тюрингия партията на бившите комунисти е трета ,а в Берлин дори втора по сила .
Въпреки че преди две десетилетия Германия постига своето обединение , немското общество днес все още не може да се почувства обединено. Стената която рухна през 1989 година, сега все още остава в съзнанието на хората, които не могат да преодолеят различията оставащи и сега дълго след промените от есента на 89-та година.
Мартин Иванов