Стойност българска

Аз искам да съм маркетингов специалист тук в България и ме интересуват най-вече стойностите в нашата мила родина. Мислейки кои са фразите, които описват най-добре настроенията и начина на мислене на моето съвремие тук в България стигам до няколко цитата на известни и не до там известни личности:

„Всичко е относително”- Алберт Айнщайн
„Никой нищо не може да ми каже”
„Всеки може всичко, стига да иска”
„Всички са маскари”- Бай Ганьо (Алеко Константинов)
„И аз да бях и аз щях да крада”
„Винаги бъди себе си”
„Навсякъде има матриал”- Тодор Живков
„Никога не се предавай”
„Силно мразя и обичам”- Христо Ботев
„Всички са едни и същи”

Ако се сещате за още може да добавяме, но аз мисля да спра за сега. Като последно ще добавя една фраза на Горан Брегович, която ми се наби неотдавна в едно негово интервю. Запитан какви сме ние на Балканите- добри или лоши (или нещо подобно), Брегович отговаря:

Нито добри, нито лоши. Ние на Балканите сме просто прекалени във всичко*, което правим.
(Цитат по памет)

Именно в тази прекаленост според мен се корени българската теория за стойността на нещата и сега ще навлезем малко повече „у нещата” както казва един мой приятел**. В днешно време в България е пълно със софисти и това е светая светих за съвременната българска мисъл. Всеки може да спори за всичко и забележете всеки ще е винаги (пак забележете) прав. А какво по-удобно за един софист от крайностите? Крайностите ти дават сила там, където и в посоката, в която ти е необходима, крайностите ти дават безнаказаност, защото са трудно достижими и може да служат единствено за пример. А кой носи отговорност за някакъв си пример?!

И все пак говорим за стойността. Къде е мястото на стойността в начина на мислене, споровете и в крайна сметка в нашите си крайности? Ами въпроса е там, че крайностите също си имат стойност, както и съвсем не така крайните продукти в маркетинга например. За да стане по-ясно ще тръгна от второто. Как определяме стойността на продуктите… замисля ли сте се? За мен има два начина.

Стойността на продуктите е или това, което ние сме склонни да платим за продукта или това, което той струва спрямо производствените му фактори, печалбата на производителя, дистрибуционните разходи и т.н. и т.н. Ще разширя втория начин до следното стойността на продукта е стойността, която му дава самата вселена*** 🙂

И така.. познайте каква цена плащаме, за да придобием нещо в повечето случаи- цената, която ни се иска да палтим или цената, която е определена от всички останали фактори. Аз залагам на второто. Понякога се случва и обратното- да придобием стойността на нещо на цената, на която искаме или по ниска от тази втората, но тук идва значението на нещо трето и това е „шансът”. Разстоянието между това, което ни се иска да е стойността на дадено нещо и това, което е тя всъщност е запълнено от „шансът” и той определя дали да получим или не даденото нещо. Колкото е по-голямо това разстояние, толкова по-трудно е шансът да проработи в наша полза.

Сега нека се върнем на софистите с крайностите им и тяхната стойност. Щом са крайности каква друга стойност да имат осен безкрайна и каква друга цена за тяхното ползване може да бъде платена, освен безкрайна? А каква цена са склонни да платят повечето хора за ползването им? Определено различна, но и определено съизмерима с цената, която биха платили за чаша солена морска вода искайки да придобият целия океан.

И така, вместо да се плацикат в безгрижието на своето софистично щастие повечето съвременни "философи" на стойността просто пият по една студена чаша солена вода. А после питайте, защо сме една от най-нещастните нации на планетата. За мен отговорът е прост- не оценяваме нещата реално и мислим, че с малко може да постигнем това, което искаме, а то хич не е малко. Стойността на нещата тук е такава каквото ни се иска, но някак си не успяваме да ги получим.

Изводът: Стойностите в България нямат стойност****

*И той балканска душа носи 😉
**Стойността на всички фактори на производство и съвкупността от органични и изначални причини, които обуславят човешкото поведение и нужди на конкретния етап от развитието ни и във формата и значението им на мястото, където се развива конкретното действие на остойностяване 😉
*** Г-н А. Атанасов
****Генетично заложено е в българите да не могат да разберат значението на това изречение поради заложена липса на определение за думата стойност)

Григор Йовов
www.gvtrend.com