Съдбата на домовете на Атанас Буров
Името на Атанас Буров е синоним на банкер и политик. Роден на 30 януари 1875 г. в Горна Оряховица, той учи в родния си град и в Априловската гимназия , а след това завършва икономика и право в Сорбоната. Специализира в Швейцария и Великобритания. Ръководи основно Застрахователно акционерно дружество „България” и Българска търговска банка. В политическия живот на страната се включва активно през 1908 г.
От 1911 до 1944 г. е депутат в десет парламента и министър в шест правителства.
Заради участието си в кабинета на Константин Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г. като министър без портфейл е осъден от Народния съд на една година затвор.
Обявява се против смъртната присъда на Никола Петков, изпълнена на 23 септември 1947 г.
Изпратен е в концлагер в Дулово, а след това е интерниран от комунистическата власт в Дряново.Живее в местния хотел и е принуден два пъти дневно да се разписва в околийското милиционерско управление.
Арестуван отново през 1950 г. и осъден две години по – късно на 20 години затвор за заговор против народната власт.
Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954 г.
Присъдата му е отменена от Върховния съд на Република България през 1996 г.
Дъщерята на Буров Недялка придружава майка си при последното й ходене до Пазарджик, когато и двете научават за смъртта на Буров.
През 1983 г., когато арменските гробища край Пазарджик са закрити, Недялка пренася тленните му останки в София, погребвайки ги в гроба на майка си Смарайда.
Недялка е отдавна покойник, както и двете й деца- син и дъщеря.Живи са техните дъщери – Елена Младжова и Магдалена Каблешкова.
Първата със семейството си живее в Сан Франциско, а втората в Шотландия.
Родната къща на Буров в Горна Оряховица на ул.”Георги Измирлиев” № 3 е върната на наследниците му, като в част от помещенията под наем са настанени фирми за недвижими имоти.
Тя се намира в съседство със СОУ „Вичо Грънчаров”, близо до прословутото кафене на ул.”Хан Крум” № 3, на ул.”Иван Вазов” № 20, където Атанас Буров е обичал да си пие кафето при връщането си в своя роден град.На нея обаче няма възпоменателна плоча – компенсацията е малкото площадче, носещо неговото име,намиращо се срещу автогарата.
Буров притежавал къща и във Велико Търново, на ул.”Иван Вазов” № 22, на чийто първи етаж са се намирали адвокатските кантори на Любомир Давидов и Атанас Бойчев.На нея е поставена през юли 2010 г. бронзова плоча – барелеф, дело на скулптура Гълъбин Христов.На първия етаж в Буровата къща в момента се помещава култовия снег – бар „Малкият интерхотел”.
Жилището му в столицата също е познато на всеки българин.
Атанас Буров построява къща за семейството си през 1927 г.на ул.”Московска” № 41 след като се оженва за Смарайда Салабашева .
Администрацията на Българската търговска банка, която Буров управлява от 1939 г. се помещава на ул.”Граф Игнатиев” № 10 .Съдбата на двете сгради е наразривно свързана.
През 1941 г. той продава имотите си на Застрахователно и презастрахователно дружество „България”, на което е всъщност управител, поради натрупани дългове в размер на 4 млн.лева, като получава от дружеството два пъти повече – 8 млн.лева.
След продажбата на жилището си Буров със семейството си живее на ул.”Дунав” № 3 под наем.
След 23 декември 1947 г. банката и домът на Буров са национализирани и всички активи и пасиви преминават към ДЗИ.През 1950 г. институтът разпродава част от имотите си, сред които е и домът на Буров на ул.”Московска” № 41.
Той е закупен от Комитета за изкуство и култура, който я преотстъпва за студентска поликлиника.
През 1992 г. в сградата на „Граф Игнатиев” №10 се настанява Международната банка за развитие, а от 2000 г.там е вече седалището на Корпоративна търговска банка, която връща изцяло автентичния облик на сградата.
Борислав Гърдев