Съдиите трябва да проговорят – това е въпрос на оцеляване

Българските съдии трябва да заговорят публично, това е въпрос на оцеляване, категорична е правната експертка на "Отворено общество" Иванка Иванова. Иначе докато те чакат дългосрочно да еволюира общественото правосъзнание и след две поколения обществото да стигне до правилна оценка за ролята на съда, правителството живее в друга периодика – 6-месечните доклади до Брюксел. По тази причина нагласите на правителството са – на всеки 6 месеца нов изблик на креативност.
Тезата си Иванка Иванова разви по време на дискусията "Баланс между правата на човека и обществените очаквания за ефективно наказателно правосъдие", организирана от Съюза на съдиите в България и Върховния касационен съд (ВКС). Дискусията бе открита от председателя на ВКС Лазар Груев и френския посланик Етиен дьо Понсен в присъствието на българския съдия в Страсбург Здравка Калайджиева.
Не може основният критерий, по който България е оценявана от Брюксел, да е броят на вкараните престъпници в затвора и това да се пише по сметката на съда, казва Иванка Иванова. Съдът отстоява ценности, той не гони бройки. Но ниският административен капацитет на властите е причина това да не бъде обяснено правилно в Брюксел, както и на българските граждани. Затова съдиите са в дълг към обществото, че все още не са заговорили публично.
Не са справедливи упреците, че съдът не произнася достатъчно осъдителни присъди, смята и Здравка Калайджиева. Процентът на осъдителни присъди спрямо внесените обвинителни актове е над 50, много по-висок от този в други европейски страни, където показателят е около 30 %, посочи тя.
Но в гонене на бройката прокуратурата набляга на дребната криминална престъпност, не на работата по тежките престъпления, заяви Иванова.
Не мисля, че програмата за действия на българското правителство във връзка с критиките на Брюксел отговаря на актуалните предизвикателства, тя не е иновативна – с това започна изказването на адвокат Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии. Според него заложените от правителството мерки нямат отношение към фундаменталния проблем, свързан с правоприлагането у нас. Не липсата на закони, а начинът на прилагането им, при това не само от съда, но и от цялата палитра от държавни органи, е проблемът, по който трябва да се концентрират усилията на стратезите на реформата.
Йонко Грозев набеляза няколко тенденции, които според него очертават реални опасности от нарушаване на човешките права. На първо място – ограничаването на публичността на съдебния процес, която е една от основните гаранции за независим и безпристрастен съд. Все повече дела се засекретяват с аргумента, че по тях са използвани специални разузнавателни средства (СРС). В такива случаи съдилищата автоматично приемат искането за закрито заседание, макар че протоколът от използването на СРС, т. е. какво са си казали двама души по телефона, не е конфиденциална информация. В практиката на Европейския съд за правата на човека за конфиденциална се приема тази информация, която би разкрила например самоличността на агент, агентурния апарат, методите на действие на службите и т. н.
Друг проблем е нарушаването на презумпцията за невиновност. Не е допустимо преди съдът да се е произнесъл с присъда, висши държавни служители да решават въпроса за вината в свои публични изказвания, каза Грозев. Той посочи скорошно решение на Евросъда, в който България бе осъдена заради изявление на бившия районен прокурор на София Славчо Кържев по повод на оправдателна присъда – че "няма съд в България, който да е в състояние да го убеди, че подсъдимият е невинен". 
Българският съдия в Страсбург Здравка Калайджиева също потвърди наблюденията на Грозев за недостатъчна откритост на съдебните органи със засекретяването на даден процес или на съдебен акт. Нещо повече – стига се дотам, че някои засекретени за българската общественост съдебни решения не се предоставят и на съда в Страсбург. Става въпрос за решения по заповеди за експулсиране на чужденци. Как ще убедим обществото, че правосъдието е било справедливо, ако то няма как да проследи съдебния процес и мотивите за крайния акт, зададе риторичен въпрос Калайджиева.
Съдебната власт трябва да е независима не само от изпълнителната, но и от законодателната власт, което се осигурява със стабилност на правната уредба. Но няма глава в Конституцията, която да е била толкова променяна, както главата за съдебната власт. Същото важи и за съдебния закон.
Според съдия Калайджиева Конституцията и законите страдат от редица дефекти, на които не се обръща достатъчно внимание. В нашата конституция не е закрепено индивидуалното право на всеки гражданин на справедлив съдебен процес, което включва всички изисквания по чл. 6 от Конвенцията по правата на човека – независим, обективен и безпристрастен съд, разумен срок на производството при спазване на презумпцията за невиновност и т. н.
Но пък според чл. 117 от Конституцията "съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата". Това е нонсенс, според Калайджиева. "Ако това бе задължение на Съда в Страсбург, аз вече да съм се разболяла от тежка шизофрения", каза тя.  "Не е работа на съда да защитава права, неговото задължение е да се произнася", заяви съдийката ни в Страсбург.
Друг проблем е, че съдилищата у нас не прилагат директно конституцията, ако установят, че даден закон й противоречи. ВАС се произнесе за противоконституционност на редица подзаконови актове, след което властта вкара същите текстове в закон. Но нито ВКС, нито ВАС направиха искане до Конституционния съд по повод на тези закони.
Посланик дьо Понсен заяви, че занапред оценката за цялата система ще се прави на базата и на конкретни случаи. За френската страна такъв случай е делото "Борилски".
Посланикът изрази одобрение и за внесените в парламента законопроекти за прояна на Наказателния и Наказателнопроцесуалния кодекс, както и за проектозакона за отнемане на незаконно имущество. Съдия Нели Куцкова репликира – ние съдиите сме скептични, ще чакаме законите да проработят, тогава ще даваме оценки. Дано промените се окажат наистина ефективни, а не само ефектни, пожела тя.

Мирела Веселинова

Сп. „Правен свят”