Съдия Жаклин Комитова: Предложиха ми подкрепа срещу зависимост. Очаквам бой по устав.

– Мислите ли, че решението на ВСС беше наказание за позицията ви?
– Има две теории. Едната теория е на господин Колев, че трябва да се даде възможност на председателя на градския съд да избере своя заместник. Другата  теза е от господин Пенчев – че това е наказание за онези, които много говорят, и показно за онези, които евентуално могат да говорят. Аз бих лансирала и трета теза. Аз съм най-малко изненаданият човек от това, че не бях избрана. Тъй като през тези 20-ина дена на няколко пъти бяха правени опити за нерегламентирани, дискретни, както се прави по принцип в съдебната система, намеци, че може да ми бъде оказано съдействие и да се гарантира моят избор от ВСС, но при определени условия. Дори не съм приела разговорите, защото това е под човешкото ми достойнство. Основните посредници са представители на известна софийска адвокатска кантора и очевидно имат достатъчно връзки и контакти, опосредени или не, знайни или незнайни, за да гарантира, че 13 членове на ВСС ще гласуват по един начин или въобще няма да гласуват. Аз лично бих приела решение на ВСС, ако бяха гласували против. Не бихме водили това интервю. Но 13 човека, които нямат мнение, звучи меко казано странно. За съжаление в конкретния случай битката не беше битка на аргументи, качества и кандидати. То е субективна битка, нямаше и битка дори. В качеството си на административен ръководител аз имам 50 от 50 възможни точки, тоест съм високо оценена. С много голямо чувство за гордост мога да кажа, че през изминалите 5 години, независимо от положените усилия от предишния председател на СГС, търговското отделение като цяло беше най-големият оазис на СГС по отношение на принципно разпределяне на делата допреди 2 години, когато беше въведена т.нар. система за автоматично разпределяне, зад която се скриха някои други неща. Аз взех моето решение и съм свободна. Аз мога да си позволя да говоря това, което смятам, на този етап без имена. Защото едно исказване в стил ала Мартин Лутър Кинг "Аз имам една мечта", което изважда по такъв начин изненадващи реакции у членове на ВСС, за мен означава, че ще започне нещо, което вашият вестник определи като "бой по устав". Очаквам бой по устав.
– Аргументът да не бъде избрана беше, че новият председател на СГС трябва да може сам да си избере заместници?
– С чувство на лична гордост мога да кажа, че в ситуацията, създадена от предишния председател на СГС, съм проявявала такива качества на смелост и принципност, които ме направиха персона нон грата и реално ме изключиха от ръководството. В рамките на своите възможности съм защитавала принципни позиции. Така че моята кандидатура беше в много голяма степен подчинена и на желанието на моите колеги, независимо какво смятат някои членове на ВСС. Затова искам да отбележа, че с господин Колев, новия председател, ние нямаме абсолютно никакви противоречия. Първо, сме били част от едно общо ръководство. И двамата сме оцелели при много тежки условия, пазейки хората си – имам предвид съдии, деловодители, секретари – и отстоявайки определени принципи. Което не е било никак лесно през изминалите 5 години, защото да се пишеш един борец за правда и свобода не е никак лесно. Тогава не беше.
– Може би вие бяхте единствената, която при избора на председателя на Градския съд се осмелихте да говорите за миналото – как работеше предишният ръководител?
– Аз в общи линии бих го оприличила на кошмар. Всички бързат да забравят. През изминалите 20-ина дена атмосферата на Градския съд е променена. Хората са изпълнени с надежда… Така споменатата секретарка като приятелка на един член на ВСС създаваше такава атмосфера сред деловодители и секретари, която, разбира се, минаваше през оторизацията и на бившия председател, че хората изпитваха неистов страх изобщо да говорят и да критикуват. Даже да мислят. Сега промяната е видима и тя е в абсолютно позитивна посока, стига новият председател да издържи на натиска, ако има такъв, разбира се.  Някои икономически субекти дават мило и драго, използвайки, разбира се, най-често съответните адвокатски кантори, да оказват натиск върху СГС. Това взривява цялата концепция за правораздаването.
– Защо членовете на ВСС реагираха така остро на вашата позиция?
– Те реагират така, защото са лично обвързани – ясно ви е кого визирам – те са лично обвързани с бившия председател на СГС. Той им е правил немалко услуги – има членове на ВСС, които в действителност са изключително често присъствие в Градския съд и, повярвайте ми – не само защото са приятели с този или онзи и особено със секретарката на председателя. Те са лично благодарни. Всъщност това беше подходът на стария ръководител – да обвърже хората с лична благодарност. Оттам нататък човекът е спечелен, той е лесен. Другото, което е – този ВСС очевидно е забравил, че може да се изгради принципна позиция. Повечето хора, които се явяват пред тях, говорят вяло, не казват практически нищо, с тон, който по никакъв начин не предполага каквато и да е съпротива. Това е създало у тях усещането, че са безконтролни, че могат да вземат каквито си искат решения – тоест приказката за стълбата – смятат, че са вечни и че това ще продължава по принцип вечно. Аз не съм била ръководена от лични мотиви. Свободата на духа е нещо, което според мен сегашният ВСС не може да приеме.
– Създава се впечатление, че ВСС е абсолютно непредвидим?
– Аз смятам, че този ВСС е изключително предвидим. Гласува се по политически, по емоционални, по приятелски съображения. Ако проследите релациите по политическа линия, по приятелска линия, може би в някои случаи и мириса на пари, много лесно може да стигнете до заключението за предопределен избор. Изненадата е само за широката публика, но не и за професионалистите в съдебната система, които работим години наред и знаем кой с кого в какви отношения е. Разбира се, това е една дълбоко пазена тайна. Вторачени в последните кадрови решения на ВСС, ние пропускаме огромната друга текуща работа, която ще се върши тепърва от съвета. Проблемът е, че голяма част от тези кадрови решения са спорни. Има, разбира се, приятни изключения.
– Как според вас се отразява случващото се на младите съдии, които израстват нагоре?
– Ако знаех това, което знам в момента за системата и как тя функционира, аз не бих станала съдия. В тази система и при тези управляващи системата ще смели младите, ще ги смачка и вероятно от тях ще изпулва нещо, което ще върви по-бързичко, което е по-послушно, по-конформистки настроено. Тоест примерът, който се дава с някои изградени съдии като мен и не само като мен, но и с много други колеги, е едно добро показно за младшите съдии, прокурори и следователи. А те са изключително интелигентни и умни деца и изключително интуитивни. Получава се една страшна ножица – всъщност се оказва, че по-младото поколение, особено това младо поколение, сегашни млади съдии и прокурори е с изключително висок образователен ценз, минало през жестока школа на различни видове тестове и изпити, знание на чужди езици, познание на компютри – това го подчертавам съвсем целенасочено, защото знам определени факти за членове на ВСС, които не могат да ползват програмен продукт от типа на "Сиела" или "Апис"?
– Какво е вашето впечатление за конфликта на интереси в съдебната система?
– Конфликтът на интереси може да бъде предотвратен само от смели и принципни магистрати, които много добре знаят какво значи съдийска отговорност, какво значи независимост, какво значи безпристрастност. Преди всичко е важно не какво ще напишеш в Етичния кодекс (бел. ред. – създаден от членовете на този ВСС). По мое мнение достойната позиция е на господин Пенчев, който напусна съвета и не гласува поне за собствената си дъщеря – за мен това е достойната позиция, друга просто няма. Това е просто съдията, който си прави отвод. Що се отнася до конфликта на интереси, аз пак смело твърдя, че членовете на ВСС по отношение на избор на председател на СГС наистина трябваше да не участват по съвсем обясними на всички причини. Аз лично изброявам на прима виста поне 4 човека, може би са повече – 5 или 6 са най-вероятно. Защото ако се проследят през годините кой на кого как е бил назначен, кой с кого и по какъв начин е бил в контакт и връзки, един съдия, говоря от чисто съдийска гледна точка, на половината да ги имаш на тези основания, би си направил отвод.
– Как съдебната система може да се раздели с опорочените?
– Всичко започва от ръководителя, той слага тона и отпечатъка. Ако по презумпция той е качествен, принципен и честен, всичко се променя в тази посока веднага. Оттам нататък става изключително лесно да се справиш с черните овце в стадото, които са известни и ясни – първо те самите не биха си позволявали подобни волности, или поне не толкова. За съжаление напоследък в съдебната система се появи парадоксът, да го наречем "на бушоните", които просто са вече една тъжна необходимост. Това са хора, които по принцип са склонни да се поддават на натиск. При тях отиват онези казуси, които трябва да бъдат решени по определен начин. Това става със знанието на председателя естествено. Останалите 80-85% от съдиите могат да си пишат делата на спокойствие и ги решават принципно. Конформистки настроените ръководители ще възпитат в други качества и в други неща. И може би, ако приемем, че ние изобщо не желаем да имаме правораздаване, това е правилното възпитание. Просто няма личност, има само интереси. За тях нещата са въпрос на интереси. Като в мафията. Нищо лично – просто става дума за пари, просто става дума за власт и за влияние.
– Как действат подобни, да ги наречем скандали, на хората в съдебната система?
– Вие си мислите, че ние не се реформираме и че не се вълнуваме от това, което става. Не е така. Но повечето хора, понеже аз наблюдавам процеса отвътре, стават все по-уплашени и по-страхливи. Все повече това, което говорят, е с примка на шията. Имах предвид следното нещо – че когато съдията вместо да решава делото си, започне да се вълнува кои са страните по него – говоря за гражданските и търговските дела – дали не е свързано с тази или онази групировка – пък еди-коя си адвокатска кантора с кого… той в този момент губи своята безпристрастност и започва да се страхува. Страхът става все по-често явление, затова все по-масово стават отводите на честните почтени хора, които, от друга страна, не желаят да бъдат обект на каквито и да е преследвания и тормози. Така че тенденцията е повече от ясна за съжаление.
– Очаквате ли да бъдете санкционирана заради позицията ви?
– Пак казвам – очаквам да бъда наказана – пряко или непряко. Системата е така устроена, че тя не търпи инакомислещите. Но ако станем повече такива, вече ставаме изключително голяма сила.

Росен Босев

В. „Капитал”