Съдия Лада Паунова: Без доказателства как да вкарам Маргените в затвора!
– Г-жо Паунова, нашумяхте с оправдателната присъда на братята Маргени. Къде е разликата между легендата и правосъдието?
– Разликата е в доказателствата. Общественото мнение за някого е нещо съвсем различно от конкретното обвинение по конкретно дело срещу конкретно лице. Както и неговата доказаност.
– Тоест обвинението остана недоказано?
– На този въпрос съдебният състав ще даде отговор в мотивите на присъдата. Те ще бъдат изготвени в 30-дневния срок на закона и ще станат публично достояние. Преди тяхното обявяване не би следвало да обсъждам преценката на доказателствата. А и не бива да се забравя, че присъдата не е окончателен акт, тя подлежи на обжалване и протест пред въззивна и касационна инстанция. А в следващата инстанция е възможно събиране на доказателства.
– На г-н Бойко Борисов, а и не само на него, не стана ясно как хем има организирана престъпна група, хем в нея едни са виновни, а други – не?
– Не мисля, че е редно да влизам в задочна полемика с г-н Борисов. В най-общ план мога да кажа, че когато няколко подсъдими са предадени на съд, за всеки един от тях съдебният състав преценява дали обвинението се доказва по несъмнен начин. И ако е така, съответният подсъдим следва да бъде признат за виновен за това, което е извършил. Действително обвинението за “организирана престъпна група” е специфично и изисква по-големи доказателствени усилия. На практика е възможно при обвинение за “организирана престъпна група” да бъде доказано само функционирането на такава група, насочена към извършване на определена категория престъпления и нейните участници. Но да се стигне до невъзможност да бъде доказано нейното ръководство. Ако в хода на наказателното производство не се установят по несъмнен и категоричен начин ръководители и организатори на престъпна група, но се установят участниците и техните действия, това не означава, че всички трябва да бъдат оправдани.
– Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов ви укорява , че сте изказали гражданската си позиция, преди да си напишете мотивите по делото. Пресата пък близо 20 г. настоява съдиите да заговорят на “човешки” език извън оплетената казуистика в съдебните актове. Защо проговорихте?
– Присъдата вече е обявена публично. Съдията и съдебният състав не могат да коментират обстоятелствата по делото, преди да е произнесен съдебният акт. Мисля, че укорите на обществото, че съдиите не говорят, имат своето основание. Вярно е, че приниципно съдът “говори” с актовете си, но аз споделям виждането, че решенията трябва да бъдат разяснявани на разбираем език, за да могат хората да си изградят обективна преценка за съдебните актове.
-Имахте ли разногласия със съдебните заседатели, наложи ли ви се да убеждавате “общественото мнение” в тяхно лице с аргументите на правото?
– Има законова забрана да се разгласява тайната на съвещанието и не бих могла да отговоря на този въпрос. Мога да заявя обаче, че съдебните заседатели по делото са много интелигентни хора, които освен това внимателно следяха събирането на доказателства, водеха си записки и активно участваха в производството. В крайна сметка – решението е единодушно,без особено мнение.
– Процесът срещу Маргените нашумя най-вече със своята продължителност “по болест”. Имаше ли протакане от страна на обвиняемите?
– Истината е, че всеки болничен лист е проверяван и по нито един не се оказа, че има нарушения при издаването. В такива случаи съдията е длъжен да се съобразява със състоянието на подсъдимите. Защото по закон при обвинение в тежко престъпление обвиняемият има право лично да се защитава пред съда. По принцип добра стъпка срещу “фалшивите” болнични бе промяната преди години на наредбата за временната неработоспособност, в която бе записано, че в болничните листове изрично се вписва дали заболяването е пречка за лицето да се яви пред правосъдието. Според мен има какво още да се направи. Председателят на Софийски градски съд Георги Колев смята, че ще е още по-добре да има специализирана лекарска комисия, която да преценява здравословното състояние на подсъдимите и възможностите им да участват в наказателния процес. Мисля, че това е добра идея.
– Каква щеше да е разликата, ако Маргените бяха съдени от спецсъд според вас? Щеше ли да продължи процесът срещу “болни” подсъдими например?
– За мен все още не е напълно изяснена концепцията за специализирания съд, така че не мога точно да отговоря на този въпрос. Но все пак, ако специализираният съд прилага същите процесуални правила, установени в НПК, аз не знам дали ще е възможно преодоляването на такива проблеми, каквито са заболявания на подсъдимите.
– Вие лично одобрявате ли идеята за специален съд срещу организираната престъпност?
– Има, разбира, както мотиви “за”, така и “против”. Според мен е необходимо задълбочено обсъждане на този въпрос в професионалната общност.
– Хората не вярват на правосъдието. Вашето обяснение, г-жо Паунова?
– Мисля, че имат основания. Моето мнение е, че, от една страна, в годините на прехода в обществено-политически и икономически аспект хората останаха разочаровани в своите надежди за справедливост, а представата за справедливост по принцип се асоциира със съдебната система. От друга – когато отделният гражданин не е успял да получи своевременна и адекватна защита на правата си чрез съда, той е в правото си да изисква повече от съда.
– Пореден скандал разтресе съдебната система с т.нар. бедни роднини на магистрати по морето. Как ВСС трябва да реши въпроса?
– В съдебната система работят честни и достойни хора, затова се очаква принципна и категорична позиция от Висшия съдебен съвет. Този случай е показателен и за друго – когато при нередности не се реагира навреме, после те като бумеранг се стоварват върху авторитета на цялата съдебна власт. И сметката плащат почтените магистрати.
– Тежко ли е да си съдия в България?
– Зависи от гледната точка. Аз лично смятам, че е много хубаво да си съдия – това е достойна професия. Затова съм загрижена за младите колеги от районните съдилища, които трябва да имат нормални условия за работа. Е, не е леко, когато ставаш прицел на незаслужени укори и обидни подмятания. Но професията заслужава да издържиш.
Лилия Христовска
В. Труд