С първият изстрел, падна първата невестулка. Успеваемост 100%.

Това не съм си го измислил аз. Написал го е читател в коментара си към материала на Васил Гарнизов във в. Труд "Симптомът “Калина Илиева” и кадрите във властта". За да не преразказвам това, което не е мой труд, но напълно споделям като позиция, прочетете автентичния текст:

Една фалшива диплома завъртя двама министри, един министър-председател, една главна дирекция в Брюксел и десетки медии в страната. Калина Илиева предизвика серия от обяснения на министрите на земеделието Мирослав Найденов и на образованието Сергей Игнатов.

Дори се наложи Бойко Борисов да обяснява, че не е експерт по дипломи.
Българската прокуратура започва проверка, германската – също.

На пръв поглед изглежда, че реакцията не е пропорционална на повода, който не предполага политическо действие на такова високо ниво и публичен интерес с такъв интензитет. В действителност случаят показва тревожното състояние на държавната администрация.

В краткосрочна перспектива случаят дава знак за проблем в кадровата политика на ГЕРБ и тактиката на "дългата резервна скамейка" на Борисов. Тази политика има похвалното намерение да привлече неопетнени експерти, които да изградят нов образ на държавната администрация – особено на тази нейна част, която отговаря пряко за изразходването на европейски средства у нас.
В резултат на това похвално намерение правителството на ГЕРБ освободи още в началото на своето управление четирима началници на звена, които пряко управляват европейски средства. Оказа се обаче, че няма подготвени хора, които да заемат техните места. Затова първата половин година тези звена се ръководеха от заместници със силно ограничени права, власт и влияние. Впоследствие се видя, че новоназначените нямат достатъчно опит, а в случая с Калина Илиева – и ценз.

Така антикорупционната реторика и политиката на привличане в администрацията на хора, които досега не са били обвързани с други партии и с управлението, доведе до загуба на темпо, пропуснати възможности, трайни европейски обвинения за слаб капацитет и общо – до слаба и неефективна държавна администрация.
Това не е резултат само от "политиката на добрите намерения" на Бойко Борисов. Преди него тройната коалиция също подмени част от администрацията, като върна част от кадрите на БСП.

Доган и Сакскобургготски вече бяха свършили своята част от кадруването между 2001 и 2005 г. Тогава с бившия цар дойде цяла кохорта, която измести от постовете им внушителна група висши чиновници, назначени при Иван Костов.

Преди това на свой ред правителството на ОДС бе прочистило редовете на държавната администрация от червените кадри, които стояха там от различни периоди – едни от преди 1989 г., други назначавани при Луканов, Беров и Виденов. Това прочистване не вървеше в еднаква степен в различните министерства. В някои като министерството на търговията бе заличена всякаква институционална и кадрова памет, в други като финансите – обратното – бе заложено на издигане на кадри от самата система. В трети бе приложен среден подход между двете крайности.

В средата на мандата на правителството на ОДС дори бе направен опит нещата да се сложат в определени законови рамки. Определи се статутът на държавния служител, прие се закон за държавната администрация. Те трябваше да осигурят ясна процедура и контрол при назначенията, както и по-голяма защита на държавния служител. Последвалите събития обаче показаха, че на практика политическата стихия винаги се оказва по-силна от зададените правила.

Това беше видно още по време на Великото народно събрание. Тогава група експерти и политици от различни партии предложиха заедно с конституцията да бъде приет и закон за държавната администрация и държавния служител. Обяснението бе, че това е единственият начин да се запази силната държавност при резки и дълбоки обществени, политически и икономически промени. Още тогава срещу тази идея се оформи мощна коалиция от всички политически цветове.

За онези времена съпротивата бе разбираема – държавата се бе разпростряла навсякъде и държеше по един неефективен начин на пряко управление не само армията, полицията, службите за сигурност и дипломацията, но и икономиката, енергетиката, туризма, комуникациите, образователните, социалните и културните услуги, спорта и медиите. Но след като напредна раздържавяването, особено при управлението на Костов, задачата за рационализирането и стабилизирането на администрацията придоби нов смисъл. Последвалите правителства обаче избраха философията на перманентната административна реформа вместо политиката на стабилизация.

По тази схема действа и сегашното управление. Стигна се до там, че ключово министерство прекрати един от търговете, които бе обявило, с аргумента, че методиката за оценка на офертите не е обективна. И това, при положение че самото то си е разработило и одобрило методиката и че ръководството на министерството е назначило оценителната комисия, която да я прилага!

Този случай онагледява състоянието на администрацията днес. Некомпетентността, която цари в нея, е истинският проблем, а не толкова дипломата на Калина Илиева, за която все пак предстои по официален ред да се произнесат българската и немската прокуратура. Не може да има силна държавност без компетентна, здрава и защитена държавна администрация, без опитни, обучени и мотивирани хора, правила и процедури на вземане на решения, външен контрол и вътрешен самоконтрол.
Всичко това в Брюксел обозначават като административен капацитет, а ние тук наричаме хората на Виденов, кадрите на Костов, приближените на царя, доверениците на Доган или дългата резервна скамейка на Борисов.

Васил Гарнизов
в.Tруд

ПП
Написаното ме върна към времето, когато мой състудент, а сега университетски преподавател, ми се оплака, че политици от вякакакъв цвят налитат за дипломи, за да заемат управленски постове. Разказа ми за невероятни беззакония – как с вземат изпите без да се познава преподавателя, как се заверяват семестри и се защитават дипломни работи. Тези амбициозни партийни хрантутници, днес са управленците на България. Без свян, че не са заслужили дипломите си, без срам, че са ги купили…

Имах и такъв разговор с кмет на НДСВ, който цял живот е бил кръчмар и изведнъж… кмет. Не на село или паланка, а на известно българско градче. Е, той в един разговор на въпроса ми какво е завършил, вяло ми отговори: "някакво висше" в Пловдив…!" Човекът не знаеше дори каква диплома си е купил. Важното беше, че я има и това е достатъчно да бъде на поста, на който са го издигнали.

Това са само единични случаи. Ако се разрови обаче, ще завони. защото една справка сред полититци и управленци ще покаже, че по-голямата част от тях са завършили висшето си образование, след като са станали политици. Както казват безхаберните, каквато държавата, такива и политиците и. Но ако ние си останем безхаберни, то точно тези хора, ламтящи за власт и пари, ще ни водят към миналото, което една партия и нейния ръководител, цитиран като пример от настоящия ни премиер, дълго ни води към светлото бъдеще.

Драголюб Велчев