Телефонът на доверието
– Добър ден. Телефонът на доверието?
– Да, кажете.
– Аз съм безнадежден случай. Самоубиец съм.
– Но как? Но защо?
– Кърък съм. Ще се гръмна.
– Чакайте…
– Не мога да чакам, първосигнален съм… цък… А, пищова засече.
– Вижте…
– Не виждам. Късоглед съм.
– Абе слушайте какво ще ви кажа…
– Безсмислено е. Глухоням съм.
– Но как така? Нали в момента разговаряме?
– Това не променя горчивата истина… цък… Пак засече.
– Ама, разберете накрая…
– Не мога да разбера. Малоумен съм.
– Моля? Абе, ало! Алооо!
– Да, моля, кого търсите?
– Как кого, бе?! Нали вие се обадихте?
– Докажете го.
– Леле, ти що не си го начукаш!
– Не мога. Импотентен съм.
– А така! Вие наистина сте безнадежден случай.
– Кой, аз ли съм безнадежден случай?!
– Ама нали вие сам казахте…
– Нищо не съм казвал. Нали съм глухоням.
– Слушай бе, глухендер! Малоумник! Скапан суицидант! Що не се гръмнеш, бе!
– Такааа… Вие току-що ми предложихте да се самоубия, така ли е?
– Да! Гръмни се, отрови се, и скочи от осмия етаж!
– Добре. Седнете на стола и чуйте какво ще ви кажа… Гражданино, с вас разговаря инспектор Петров от Четвърто районно на МВР. Провеждаме ювелирна акция. Току що тествахме как реагира телефонът на доверието в черезвичайна обстановка. Легитимирайте се.
– Охо, Петров! Здрасти, колега. На телефона е капитан Иванов. И ние провеждаме ювелирна акция. Внедриха ме в телефона на доверието. Ловим опасни самоубийци.
– Здрасти, здрасти. Язък за фитила. Да ти кажа, за малко да се гръмна тука, добре че пищова засече. Това беше по идея на шефа, мамка му… и прочее. Пълен идиот!
– Да бе, нашия шеф е голям тъпанар. Не може да координира две прости акции по телефона, ебаси. Некадърник!
– Чукундур!
– Бе, мани го тоя дебил!… А, какъв е този пукот в слушалката?
– Колеги, говори полковник Димитров. Проследихме вашия разговор със СРС. В момента провеждаме ювелирна акция – проверка за лоялност. И двамата ви искам в кабинета ми. Незабавно! Край на връзката.
Петър Краевски