Темида може да е сляпа, но и полицията не е свята
Въпросът дали вярваме 100 процента на българския съд е напълно основателен, но ако го зададе журналист или социолог. В устата на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, който интервюира журналист по време на пресконференция, той никак не е място. Не само защото питащите и отговарящите не трябва да си разменят местата, но много повече заради две други причини: не е работа на изпълнителната власт да сее недоверие в съда и в същото време тъкмо МВР, каквито и зрелищни акции в момента да осъществява, не е еталон за доверието на гражданите в една институция.
Всеки гражданин у нас, ако е поживял достатъчно, че да се сблъска с реалностите на живота като самостоятелен индивид, може да разкаже много впечатления за отказ от правосъдие, но и за отказ сигурността му да бъде защитена. И моя е милост не прави изключение. Без да е повод за обобщение, в моя случай личният ми опит е в полза на правосъдието. Успях да осъдя един рецидивист за нападение над непълнолетния ми син.
Разследващите, при цялата им любезност иначе, бяха вдигнали ръце ( пък и дреболия е това, няколко синини, откраднат телефон…) нямаше да се справят без моето журналистическо съдействие при проследянато на извършителя. Просто се заинатих, използвах журналистическите си контакти и снабдих дознателите с липсващото им звено от информацията, необходима за залавянето на извършителя. В крайна сметка, макар и с условна присъда, той получи присъда.
Споменавал съм го и преди, но мога да „приложа” към тази статия още веднъж факта, че пожелах да помогна на МВР за залавянето на друг очевиден престъпник, който мамеше хора с пари в центъра на столицата, Но от МВР буквално отказаха да направят нещо с „аргумента”, че измамникът им бил много добре известен, но винаги си намирал алиби. Нямало смисъл.
При трети случай съм виждал униформени пред дискотека да си говорят като побратими и да се възхищават на един подсъдим за побой (над депутат), срещу когото бях призован като свидетел от страна на пострадалия. При четвърти, пети и шести направо нямах вече желание да си общувам с МВР заради квартирни обири, на които станах жертва, просто защото разбрах, че само досаждам. Тази безпомощност беше изпитана и от съпругата ми след неуспешния й опитда поиска съдействие от полицията след като й изчезнаха семейните бижута от стаята ( на партера на софийска къща). И т.н.
Общо взето, в моя случай поне, резултатът е поне 6 на 1 в полза на съда. Колкото и да не съм представителен си мисля, че имам повод да се съмнявам в правото на вътрешния министър да говори срещу друга институция, призована да служи на закона, без да има зад гърба си нещо повече от арести. А дали ще се превърнат в присъди, това зависи също от качеството на събраните от МВР преди, по време на и след арестите доказателства.
И накря, но не на последно място по значение, не е лошо да помним, че престъпността с „вярване” не се бори. Поне по великденските празници вярата би трябвало бъде оставена за манастирите, параклисите и църквите. МВР се моли на един единствен господ. Казва се закон.
Иво Инджев