Тенеке
Въздухът трепери, г-да!
Едно празно тенеке бумти, трещи и громоли по жълтите павета, прехвърча като зле управляема ракета със среден радиус на действие; гневи се, ръмжи и гъргори от телевизор на телевизор като кипнал самовар, и току засяда в отчайващите плитчини на едно угнетяващо невежество, въздигнато от стари и нови гаулайтери в ранг на висша политика.
Тенекето дрънчи и кънти на кухо с оня характерен звук, който издава при невнимателен допир мозъчната кутия на отбор бодри министри и депутати, а те, вдъхновени от напъните на собствената си нахална неграмотност и откровена страст към спекулативното, търкалят туй пусто тенекето, лашкат го и го лангъркат, фиксирани във върха на лъжливите си носове и фалшиви каузи.
Тенекето с надпис „Да импийчнем президента!” дефилира вече седми месец посред политическите стъгди и мегдани, вдига невъобразим шум и пушиляк, и произвежда нестихваща и безплодна суматоха.
Ако се заслушаме в грохотния глас на тенекето, ще чуем неговото съкровено желание: да бутне, гътне и събори тоз вероломен и коварен президент, да го нарита, натири и напъди, да го смачка, смаже, разнищи и размаже. Веднъж и завинаги!
Откъм търбуха на тенекето се носят мъжествения тембър на Ц.Ц. и назидателните трели на Цв.Цв.,
които с убийствена компетентност ни обясняват, че президентът е гаден, подъл и подмолен, че нарушил Конституцията, понеже скрил стенографката под масата, записал жалкото Дянковче с незаконно внесено Специално разузнавателно средство, и главно – щото дръзнал, моля ви, да критикува правителството и тъй злоупотребил със своите правомощия! Как не го е срам! Но ако президентът трябва да бъде наказан, щото критикувал правителството, какво ли ще сполети всеки друг, който критикува правителството, при това – без да е президент?! Тъй че ако не искате да ви се сучи случка – обичайте правителството, хвалете го, ласкайте го и го възпявайте!
На всичкото отгоре Цв.Цв. разпореди на президента да даде списък с олигарсите и ако може – лично да ги излови. Явно за Цв.Цв президентът е нещо като на шеф на ДАНС или най-малкото – агент под прикритие на „Дондуков” 2. Наблюдавам Цв.Цв. и виждам как все повече се изживява като един нов, европейски недоразвит гаулайтер.
Най-ярко се откроява дрезгавият фалцет на стария велзевул Костов, застинал и замръзнал нейде във времето отпреди 9 години. За него Първанов не е опонент, нито противник, а мрачна метафора, скръбен символ на личното командирско унижение и поражение, враг, който трябва най-сетне да бъде сразен.
Вече 9 години Костов търси реванш за собствения си провал и води своите стари войни от своите стари, тревясали окопи, запустели бункери и срутени барикади, с надеждата някак да промени историята и времето, да ревизира своето място в историята и във времето, и от позорното си минало да скокне в някакво блестящо бъдеще. И вечно гледа да примъкне някого обратно „там и тогава”, да го превърне в свой съюзник, съучастник, инструмент и заложник в тази безсмислена, егоцентрична и порочна война с миналото и заради миналото.
За да си отмъсти на някого за нещо. За целта без никакви колебания, душевни терзания и морални задръжки Костов злоупотребява с личности, с принципи, с политика, с надежди, с хора, с народ, с държава. И ги унищожава. Колко му е да злоупотреби с един Бойко Борисов, с някаква си Конституция или с инициали като Ц.Ц., Цв. Цв. и пр.
Вече седми месец Бойко Борисов и ГЕРБ са инструменти и заложници на Костов, който периодично ги подхлъзва в поредния капан, хвърля ги в минното поле на собствения си болезнен егоизъм, възлага им да водят една чужда война от друго време – войната на Костов за чест и слава на Костов. И всички ние сме заложници на тази война.
Обаче! Никой досега не е стъпвал в една и съща река. Пък и реката на времето няма как да потече наобратно.
И сега Костов е грабнал Борисов като таран и громи Първанов, „за да бъде блокиран”. Защо? За да спи октопод под камък и никой да не рови.
Затова Костов и Борисов не могат да бъдат съюзници. Ако вярваме на Борисов.
А тенекето продължава да се търкаля и ще се търкаля и след Великден.
Само дето никой няма намерение да бута, гътва и сваля президента. А да го импийчва. В прекия смисъл на тази дума. Защото главно и преди всичко IMPEACHMENT означава: поставяне под съмнение (на нечий авторитет), хвърляне на сянка (върху нечие име), дискредитиране.
Дискредитиране. Това е ключовата дума.
Целите на Костов и ГЕРБ са:
Първо – президентът да бъде дискредитиран, опозорен, унизен.
Второ – понеже няма конституционен съдия, който да подкрепи такъв импийчмънт, по замисъл следва дискредитиране на самия Конституционен съд.
Трето – пълно заглушаване на всяка критика и плътно затъмнение над политиката на управляващите.
Велислава Дърева