Тиха война ли обяви Алексей Петров
Кой е мъдър? Който се учи от всички. Кой е силен? Който има власт над себе си. Кой е богат? Който желае само онова, което има!; Пирке Авот, Рави Рами Шапиро
И тъй рече Алексей Петров, докато влизаше в прокуратурата – идваме да създадем ред, да върнем реда, да донесем ред. А беше сам – Бойко Борисов го нямаше даже. И впечатлиха се трепетните репортерки от усмивката и осанката му – не от многозначителните словеса.
Всъщност Трактора дали не се опитва да заеме изгодна пусия – между хаоса на предишния Дансинг и преподреждането на „новите” денсъри?
В същото време политпубликата не бе ли заслепена от пушилката на публичните активности, които предизвикаха неговите остри инфонамеси? И не затанцува ли върху плаващи пясъци…
Историята е показала ясно – „нов ред” се създава чрез война.
Събитията в и около ДАНС като че ли палнаха фитила на патакламата. Но денсърите са само джепане. Дори Станишев е само изгърмяна кримка – главната мишена на баталиите е Първанов. Задкулисните и публични битки с него ще пренаредят следващия пъзел.
Една от целите на фигурите зад Трактора и Генерала е да се освободи властово пространство за пласиране в него на старателно готвени зад кадър персонажи.
Или някой вярва, че Борисов гори от желание да се „скрие някъде”, защото си бил създал много врагове?!
Задават се два дълги президентски мандата – кой ще овладее този цикъл?! Времето ще покаже – но преди това ще му се наложи да спечели не една и две тихи войни и да участва в не една шумни битки.
И тогава ще прогласи десетилетен политически мир в татковината под скиптъра на строгото си и справедливо властване.
Защото какво следва след всяка война, която (не) постига всички свои цели – мир, разбира се, това е нейният логичен завършек. Какво е мирът – равновесие, ред, хармония.
Какво е войната – на пръв поглед безпорядък. Но дали тя не е призвана да компенсира сумирани безпорядъци или нарушени равновесия, за да се „възцари” нов цикъл на подреденост.
Редът прелита, пардон, над множествеността, за да изкуши Единствения да обозре всички неща в единство. И да познае реалното. И тук се ражда проблемче – „реалистите” са поне двама: Алексей Петров и Бойко Борисов.
Доскоро само Бойко Борисов изглеждаше като многоръкия Шива, който след Разрушението (размазването на досегашния политхронотоп) да постигне реинтеграцията. И в миг прекрасен Слънцеподобния се сдоби със симетрична многоръка Сянка.
Как да не си подават от ръка в ръка „справки, доклади и наводки”…? И как да не се изкушат да забравят, че Реалността има безброй ръце – хаос и ред, хаос и ред, хаос и ред, до безкрай…
Затова за любителите на мъдростите на Изтока шахидите (самвожертвените бойци) и шехините (божествата), пардон, е очевадно – Петров и Борисов трябва да победят силите, нарушаващи единството, първо в себе си. Всъщност този „голям вътрешен джихад” винаги е бил Тиха Война.
И така – „тиха война” ли обяви Алексей Петров-Трактора, докато зомбираше репортерките и техните „клиенти” с възвестяването на поредната гръмка битка за възстановяване на „реда”. Ще победи ли Алексей Петров себе си? Ще го последва ли Бойко Борисов в това Богоугодно начинание?!
Или и двамата ще се впишат в междуредието на изкусителния публичен Хаос?!
И защото не рече ли Алексей Петров-Трактора – „идваме да донесем ред”, а около него не грееше Б.Б. Каква „двойка” само – Единственият и неговият наставник в Множествеността, да ни простят Макс Щирнер и Рене Генон за каламбура…
Любомир Живков