Топ-десятката на гангстерите

Номер 1

Ал Капоне(1899 – 1947)

Ако трябва да има номер 1 за всички времена, то това е Ал Капоне. Алфонезе Капоне е роден през 1899 в семейството на италиански емигранти в Бруклин, където почва кариерата му в уличните банди. Бияч във бандата “Пет Точки” получава белези по лицето, които му носят прякора Белязания. През 1919г. се премества в Чикаго и бързо се издига в йерархията на мафията, работейки за Джони Торио.
Това е времето на Сухия режим и Капоне се занимава с контрабанда, проституция и хазарт. През 1925г. на 26 години Капоне наследява фамилията след като Ториа е ранен в престрелка. Известен е с интелекта, безвкусното си обличане и желанието да е в полезрението на обективите. Освен това е известен с кръвожадността си – играе важна роля в организирането на Касапницата на Свети Валентин, при която са избити много ключови мафиоти. През 1931 г. федералния агент Елиът Нес го арестува за укрити данъци.

Номер 2
Чарли “Лъки” Лучано(1897 – 1962)

Салваторе Луканиа е роден в Сицилия през 1897г., семейството му заминава за Ню Йорк девет години по-късно. Получава бойно кръщене във бандата “Пет точки” – същата, в която отраства и Ал Капоне.
Пет години след като изгражда империя, базирана предимно на проституция, Лучано вече контролира рекета в цял Манхатън. След неуспешен опит за покушение срещу него, започва да планира “Националния Престъпен Синдикат” заедно с Майер Лански.
Двамата елиминират конкуренцията и през 1935 Лучано вече е познат като „Capo di tuti Capi” – Боса на Босовете. Арестуван и осъден на 30 до 50 години през 1936, но e пуснат предсрочно през 1946г., с условието да бъде депортиран в Италия. Бил е толкова могъщ, че когато през 1946 Щатите планират да нападнат Италия морската флота търси неговата помощ. Умира от инфаркт през 1962г.

Номер 3
Карло Гамбино(1902 – 1976)

Карло Гамбино произхожда от семейство, принадлежало към мафията в Италия от векове. Започва да убива още като тийнейджър и през 1921г. става пълноправен член на 19 години. Когато Мусолини почва да набира мощ, той емигрира в Америка, където живее братовчед му Пол Кастелано. Работи за различни мафиотски фамилии, докато накрая се присъединява за постоянно към екипа на Лъки Лучано.
Лучано бива екстрадиран през 40-те и Алберт Анастасия поема лидерството. Гамбино решава, че е дошъл неговия час и убива Анастасия през 1957г., като сам се провъзгласява за бос и управлява с железен юмрук чак до естествената си смърт през 1976г.

Номер 4
Франк Кастело(1891 – 1973)

Франческо Кастиля е роден в Италия през 1891, семейството му се мести в Ню Йорк, когато той е на 4 години. На 13г. променя името си на Франк Кастело и се присъединява към улична банда. След поредица дребни престъпления попада в затвора и се сприятелява с Чарли Лучано. Заедно се захващат с хазарт и контрабанда. Силата на Костело е във връзките му с политици, дори на едно от партитата на Демократическата партия той и съратниците му са официално представени като гости.
След ареста на Лучано, Кастело става бос и по негово време фамилията става дори по-мощна. Конфликтът между него и Вито Геновезе (който служи като негов заместник) ескалира през 50-те и Винсент Бриганте опитва да го убие. Накрая Костело се уморява и се оттегля от поста си, но не и преди да натопи Геновезе и Бриганте за търговия с наркотици.

Номер 5
Майер Лански (1902 – 1983)

Майер Суховлански е роден в Русия в еврейско семейство през 1902г., сменя името си на Лански и се мести в Ню Йорк на 9 годишна възраст. Запознава се с Чарлз Лучано като ученик. Лучано го рекетира за пари, Лански отказва и двете момчета се сбиват. Впечатлен от куража на Лански, Лучано го взима под крилото си и те стават приятели. По-късно се запознават с Бъгси Сийгъл и тримата формират могъщ съюз. Лански и Сийгъл създават бандата на Бъг и Майер, която по-късно става “Убийство ООД”.
Първият бизнес на Лански е хазарта, той оперира във Флорида, Куба и Ню Орлиънс. Инвестира във казиното на Бъгси Сийгъл и дори купува офшорна банка в Швейцария, която ползва за пране на пари. Финансовия му гений помага за създаването на “Националния Престъпен Синдикат” и “Комисията”. Но бизнеса никога не е на лична основа и когато най-добрия му приятел Бъгси Сийгъл се оказва в невъзможност да носи приходи на Синдиката, Лански одобрява премахването му. Замесен в престъпления по цялия свят, Лански не прекарва и ден в затвора през живота си.

Номер 6
Джон Готи(1940-2002)

В дните на разцвета на мафията израства Джон Готи- роден в Бруклин през 1940, той бил бърз в ръцете и от дете мечтаел да стане гангстер. На 16г. се присъединява към местна банда наречена “Момчетата от Рокуей”. Бързо става техен лидер, крадейки коли и търгувайки с крадени стоки. През 60-те се свързва с мафиотите покрай общи нападения на камиони. В началото на 70-те става капо на Екипа на Бергин – част от фамилия Гамбино. Крайно амбициозен, Готи почва да търгува с наркотици, което е забранено от правилата на фамилията. Пол Кастелано решава да изключи Готи от фамилията. През 1985, пред ресторант в Ню Йорк Готи убива Кастелано и става глава на фамилията. Властите правят многократни опити да го осъдят, но безуспешно. Заради това получава прякора “Хлъзгавия Дон”. Най-накрая е осъден за убийство през 1992г. и умира в затвора от рак през 2002г.

Номер 7
Дъч Шулц(1902 – 1935)

Артър Флегенхаймер, впоследствие познат като Дъч Шулц е роден в Бронкс през 1902г. Като тийнейджър организира хазартни игри с цел да впечатли своя учител и шеф Марсел Пофо. На 17г. влиза в затвора за кражба. След налагането на Сухия режим през 20-те осъзнава, че парите са в контрабандата. Познат като безпощаден човек, убиващ за дребни неща, държал конкуренцията в постоянно напрежение.
Взел участие в създаването на “Синдиката” и скоро Лучано и Капоне станали негови врагове. През 1933, за да избегне затвор, се крие в Ню Джърси и изоставя територията си в Ню Йорк. Лучано се възползва от това и я превзема. Шулц се завръща през 1935, но членове на екипа на Алберт Анастасия го убиват в тоалетната на ресторант по поръчка на Лучано.

Номер 8
Джоузеф Бонано (1905 – 2002)

Роден през 1905, Бонано израства в Сицилия и остава сирак на 15 години. Напуска Италия по времето на режима на Мусолини и прекарва 4 години в Куба преди да замине за Щатите на 19г.
Джо се присъединява към мафията, смятайки че по този начин ще помогне в борбата срещу Мусолини. Става голям приятел на Салваторе Маранзано и получава прякора „Джо Банана”. Преди да бъде убит от Лъки Лучано, Маранзано създава „Комисията” – съветът на мафиотските фамилии в Америка.
Бонано става лидер на една от тези фамилии. Развива фабрики за сирене, дрехи и погребални домове – чудесен начин за отърваване от трупове. Плановете му за покоряване на другите фамилии претърпяват неуспех, когато бива отвлечен за 19 дни и бива принуден да се оттегли. През 1965 започва „Войната на Банана”, но заради здравни проблеми се оттегля окончателно. Никога не е бил осъждан.

Номер 9
Алберт Анастасия(1903-1957)

Роден в Тропея, Италия през 1903, Алберт Анастасия е още тийнеджър когато пристига в Америка. Забъркан в контрабанда на пристанището в Бруклин, той влиза в затвора Синг Синг за 18 месеца за убийство на митничар, но мистериозната смърт на свидетел води до предсрочното му освобождаване. По прякор Екзекутора и Лудия Шапкар, Анастасия е известен като безкомпромисен убиец, репутация която му послужила да бъде нает от бандата на Джо Масериа. Но Алберт бил безкрайно лоялен на Лъки Лучано, който имал планове да владее подземния свят на Америка. Поради тази причина когато през 1931г. Анастасия бил изпратен от Лучано да убие Масериа, той не се поколебал и извършил поръчката.
По това време Анастасия започнал да приема поръчки за “Убийство ООД”- организиран отряд за поръчкови убийства в Ню Йорк и през 1944 станал шеф на групата. “Убийство ООД” е отговорна за между 400 и 700 убийства. През 50-те Анастасия се изкачва до поста лидер на фамилия Лучано, но Карло Гамбино също искал този пост. Въпреки че не е официално потвърдено, той е поръчал убийството на Анастасия в бръснарница през 1957г.

Номер10
Винсент „Ченето” Гиганте (1928-2005)

Роден в Ню Йорк през 1928, Винсент Гиганте е интересен образ. Напуснал училище след девети клас и започнал кариера на боксьор, печелейки 21 от 25 мача в полутежка категория. На 17г вече се издържа от престъпления, което води до седем ареста преди да е навършил 25г.
Първият голям удар на Гиганте като гангстер и член на фамилията Геновезе е опита за убийство на Франк Кастело, но куршумът му пропуска целта. Той продължава да се издига в йерархията и става консилиери и капо през 80-те години.
Тогава, когато мафиотския бос Тони Салерно е осъден, Гиганте става големия шеф. Той става известен с това, че бяга от затвора пледирайки невменяемост. След като подкупва психиатри да свидетелстват, че е невменяем той решава за достоверност да се вживее в ролята и често се разхожда по улиците на Ню Йорк по хавлия. Заради тези му навици получава прякора „Царя на пешкирите”. Осъден за рекет, едва през 2003 в затвора той признава, че не е луд.
Гиганте умира в затвора на 19 Декември 2005г от инфаркт. Семейството му съди щата за липса на здравни грижи.

”Милионер”