ТО ИЛИ ДА СЕ НАПИЕШ, ИЛИ ДА СЕ ГРЪМНЕШ Е РАБОТАТА. НАЧАЛОТО НА ДНЕШНИТЕ ГЛУПОСТИ ПОСТАВИ МИНИСТЕРА НА ОВЦЕТЕ
Началото на днешните глупости постави министера* на овцете. Така обясни селскостопанските работи, че и Ади и драгите зрители останахме безмълвни. Ходил бил, вика, на крак при „големите вериги“, предполагам Била-Лидъл и пр. и ги молил, по корем се влачил, да земат да продават овчи неща, ма те не и не. Не искали, щото овчите неща били скъпи, а са скъпи, щото след Великото Преседателство на българските животновъди им намалили субсидиите, за разлика от такива в други страни, дето не са били преседатели, ама им увеличили субсидията, щото не са били преседатели. Тва стана едно изречение като от „Сто години самота“, щото и тук си стана като в Макондо, дето Банановото дружество разгони фамилията на Хосе-аркадиевите хора.
А съвсем наш си принос, без помощ от Европа, е присъствието на Марешки в парламента. Ся ще ви разкажа, ама трябва много да внимавате! Начи, Марешки е против един закон, щото е лобиски и тъп, но ще го подкрепи, та тия, които ги засяга да видят колко е гадно с такъв закон и после, като го изберат Марешки за премиер и въобще, той ще го махне и ще настане всенародна радост. Много е хитър тоя, възхитена съм! Чудя се как да приложа тоз гениален ход в бита… Ще измисля аз някоя гадория на мъжа ми, та да види той колко съм готина, няма начин.
Насам-натам се подмята една снимка на жените на НАТО, много елегантни, натокани, напарфюмирани и доволни. Ся там в това НАТО не са ли едни генерали и полковници, нали не бъркам? Представих си ги тия генерали на учение в пустинята или, не дай Боже, на война нейде в Сибир, а жените им, около окопите джуркат боб. А пък един там, особено доволен, съпруга* на някакъв, прави чай с билки, брани с вълшебна песен за победа от самия него, по изгрева на Слънцето… С песен я, цяла армия зад гърба му/й, не съм сигурна как да го/я наричам.
Е, как ся Юнкер да не се напие? То или да се напиеш, или да се гръмнеш е работата.
А ние се вълнуваме за едни няколко иляди офсе….
––
*Прибрала се катеричката запъхтяна в хралупата.
– Къде се моташ, бе Катеричке? – питал я мъжът й
– Ми срещнах в гората едни зайци-хулигани и те три дни и три нощи ме таковаха…
– Е как, бе жено глупава, ти закъсня само два часа? – учудил се катеричокът.
– А, аз дойдох само да хапна нещо и пак се връщам…
Виктория Тинтерова