Трактора да внимава какво си пожелава

Вероятно А.П. е щудирал формалната логика по „Синята книга” на Лудвиг Витгенщайн, но всичко е забравил в ареста – „Всички факти, които ни засягат, лежат открити пред нас.”. Година и кусур след протръбеното твърдение, че премиерът бил „подведен”, месец след усуквацията, че бил „принуден”, Петров внезапно го обяви за Самодържец – останалите били инструменти. Карл Попър разказва на едно място как Витгенщайн почти го заплашил с ръжен, защото не му харесали тезите на бащата на „отвореното общество” – според А.П. досега „ръженът”-инструмент Ц.Ц. е манипулирал държателя си. Впечатляващи школи са завършвали бившите милиционери, които сега се правят на академични корифеи. Трактора едва ли би трябвало да забравя – даже Б.Б. не държи „ръжена”, който най-много го засяга, но постоянно е пред очи на боса на „трактористите”.

Отричането от собствените тези е стар трик. Инкяр. Изплъзване. Усуквации. След толкова много врътки кой може да е сигурен, че като казва, че ще се „яви в екип”, А.П. няма пред вид да бъде колега на Ц.Ц. – шеф на щаба?! Но пък яви ли се като един съвършен мъж „под прикритие”, командос, антитерорист, антимафиот и т.н, дали някой му гарантира, че точно Б.Б. ще му е проблемът? Как се вижда срещу язвителна евромадама като Меглена Кунева. Тя ще му рецитира „Залезът на мъжете” на Лайънъл Тайгър с такава присмехулност, че на колегата-мачо ще му остане след това да си пусне „Тигре, тигре…” в кавър на „онази Надка”. Какво да се прави – нерядко огорчението отваря пътя към насладата…

Нека сме великодушни в първия ден от страстната седмица – страданията са път към спасението, а всеки „тракторист” има своето право на спирка по пътя. Но нима не е речено – човек може да си поръча панихида, но не може да си купи спасение на душата. Но пък нима вината не е „измислена и институционализирана само заради опрощението”? Все едно Б.Б. и А.П. да си простят взаимно, а страстите да останат само за Ц.Ц. – другият е брат, но и братът е просто един от другите. За майсторите на инкяра от епохата на „улицата” всеки „брат” става за предател.

Но междувременно Трактора вероятно няма да сбърка, ако се вгледа във встрастяването на Б.Б. към постигането на успехи – не просто в обсебването му от властническите инстинкти. При такива като него постиженията наистина водят до пристрастяване. Дали Трактора разполага с ефективни ресурси, които да използва в точния момент и да докаже, че „партньорът-опонент”, в когото очевидно се е фиксирал, се е увлякъл и си е навлякъл „зависимости”?!

Вероятно публиката за пореден път ще остане разочарована – Трактора е достатъчно опитен вече, за да знае, че не е важно какво ще се каже, а какво може да се докаже, когато става дума за решаващата схватка. Трактора едва ли си я пожелава наистина – но кой знае…Може пък да е решил да прави Бойко Борисов президент, за да се цани за премиер, както бяха реднали, преди да го проснат по очи. Както редеше Л.В. в „Кафявата книга” – „Да предположим, че някой описва игра на шах, без да споменава съществуването и действията на пешките.”.

www.versia.bg