Трима бандити под шапката на „Вътрешна сигурност” сготвиха ченге само по показания

Трима „анонимни” свидетели, единият от който с 9 висящи дела, другият незнайно как пожален от първа инстанция с ефективна присъда от 7 години на втора – в условно, а третият с угодно нему прокурорско споразумение, ползвани от „Вътрешна сигурност”, докараха на оперативния полицай Георги Кленовски ефективна присъда от три години и половина. Взел бил пари от тях. Пари обаче по делото няма. Има абсурдно противоречащи показания, както и СРС-та, които са от 2 април 2009 година, при положение, че „подкупът” е бил даден „на неизвестна дата” в периода февруари – средата на март 2009 година. Създава се порочна съдебна практика, на позоваването, на която утре всеки избран за мишена, гори.

 Георги Кленовски е разузнавач 5 степен в 01 група „Тежки престъпления” към сектор „Криминална полиция” при 5 РУ – СДВР. Назначен е през 2004 година на работа в МВР като разузнавач 1-ва степен в същата група към сектор „Криминална полиция” в 5-то РУ – СДВР.

На популярен език Георги Кленовски е оперативен работник.

На 17 юли 2009 година Георги Кленовски е арестуван и лежи в ареста до 15 септември 2009 година след като мярката му за неотклонение е сменена в „домашен арест” до 21 декември 2009 година, а впоследствие променена в парична гаранция от 3000 лева.

Три дни преди ареста на оперативния Георги Кленовски – на 14 юли 2009 година протокол за разпит подписва в Следствен отдел при Софийска градска прокуратура АНОНИМЕН СВИДЕТЕЛ №1. Анонимен свидетел №1 е Мартин Матев, който заедно с останалите двама други анонимни свидетели №2 и №3 по –късно в съда ще се явят като ЯВНИ свидетели с имената и лицата си.

На 14 юли 2009 година анонимният Мартин Матев подписва показания, в които твърди, че „случаите с даване на подкупи от мен на полицаи, чрез Методи Димитров /б.а. – другият анонимен свидетел, впоследствие явен/ започнаха преди около една година и половина. Първият път бе във връзка с побой в ж.к. Левски пред едно квартално кафене. По този случай ми образуваха прокурорска преписка в 5 РПУ – СДВР. Един полицай от 5-то РПУ – СДВР се свързал с Методи Димитров и му заявил, че трябва да дам 600 – 700 лева на него чрез Методи Димитров за да се прекрати преписката и за да няма последици за мен.”

Анонимният свидетел №1 не посочва кой полицай се е свързал с Методи, но казва, че „срещата между мен и полицая, на когото аз лично дадох парите се състоя на бензиностанция „Шел” до моста „Чавдар”. Полицаят се казва Георги и е цивилен, среден на ръст, с много къса коса”.

„Дадох му 500 евро, които ми изпрати майка ми от Испания и около 600-700 лева, които взех от Методи и Трайчо. При предаването на парите с мен беше Трайко, приятел на Методи Димитров”, реди още анонимният №1 Мартин Матев. Кога са дадени парите, как са изпратени от майка му от Испания по никакъв начин не е обяснено. Нататък в обясненията си анонимен №1 твърди, че „преди около седмица или две, полицаите отишли в заложната къща на Методи и Трайчо и казали на персонала да им предаде да се свържат с тях…. Още един или два пъти тези полицаи са търсили контакти с Методи и Трайчо…”

Никъде в обясненията на анонимен №1 не се описва кои са „тези полицаи”, няма и помен кога изобщо се е случило събитието с дадения „подкуп”.

На следващият ден – 15 юли 2009 година същият анонимен свидетел №1 дава показания пред съдия от Софийски градски съд. Там пак говори за „полицаи”, не посочва време на случката, казва „не знам имената на полицаите” и още: „Аз съм присъствал един път, когато са дадени 500 евро от Трайко на единият от полицаите, който се казва Георги. Това стана на бензиностанция „Шел” в кв. Хаджи Димитров, ПРЕДИ ГОДИНА”.

Още в първите два разпита на анонимен свидетел №1 лъсват притеснителни противоречия: на 14. юли твърди, че лично е дал 500 евро, на 15-ти – говори, че ги е дал на Трайко. На 14-ти твърди, че всички пари, които е давал на полицаите му ги пращала майка му от Испания, а на 15 –ти, че са давани суми от приятелите му Методи и Трайко.

На разпита на 14-ти Мартин казва, че майка му била изпратила 500 евро, които е дал на полицая Георги, но другият анонимен свидетел – Трайчо казва, че след като са дали на полицая 500 евро, един или два дни след това майката на Мартин е изпратила 400 евро, като в разпита си пред съдия на 15-ти юли Трайчо пояснява, че те мислели, че майката на Мартин е изпратила 500 евро, но всъщност на практика била изпратила 400 евро, които са изтеглили от бюро на „Форекс”.

Следващият разпит е на анонимен свидетел №2 Методи Димитров и е датиран отново на 14 юли 2009 година. Очевадна е обаче „грешката” и буди съмнение дали този разпит е въобше с актуалната юлска дата. Анонимен №2 Методи вече посочва дата – 1. февруари 2009 година, когато се е случил побой в кафене, в който се забъркват Мартин Матев и Николай Кръстев. „Три дни по-късно /б.а. което би трябвало да означа 3 февруари 2009/ Николай отишъл в Пето РПУ и дал показания по случая. Кленовски /б.а. – тук вече се споменава за първи пълното име на Георги Кленовски/ му казал да предаде на Мартин също да се яви за разпит за да оправят нещата. Мартин не се явил и в продължение на двадесет дни се крил…”

И сега, внимавайте как продължава разпита от 14 юли 2009 на анонимен №2: „В НАЧАЛОТО НА МИНАЛАТА СЕДМИЦА /б.а. – което би трябвало да означава 7 юли, а не февруари 2009!/ три последователни дни Кленовски и един негов колега с фамилията Стоев са идвали в заложната къща да ни търсят за да им дадем пари за да се оправят нещата с Мартин”.

На 15 юли анонимен свидедетел №2 Методи Димитров дава показания пред съдия като там казва: „Дадохме 1000 евро един път, после 500 един път, 400 и един път 200 лева. Георги Кленовски получи парите от Трайко. Последните 200 лева ги дадохме заедно на бензиностанцията „Шел” в „Хаджи Димитър”…ТОВА БЕШЕ МИНАЛАТА ГОДИНА /б.а – според тези показания пък случката е станала явно лятото на …2008!/, МОЖЕ БИ КРАЯ НА ЛЯТОТО…”

Противречията в разпитите на анонимен №2 са фрапантни: на 14-ти юли той не говори за никакви 1000 евро давани на части, като има времево разминаване. На 14-ти се казва, че със Стоев искали пари за побой в кафето им в „Левски”, а на 15-ти – че искат 1000 евро за побой на „Дондуков”.

Пълно разминаване има и как са били давани парите. Методи казва, че майката на Мартин му изпраща 400 евро, докато Трайчо казва, че парите теглени от Мартин са давани преди около пет-шест месеца. Методи казва, че последните 200 лева са дадени на бензиностанцията на Шел, а Трайчо казва, че са дадени в заложната къща. Описват се по странен начин два случая с абсолютно еднакви порции на даване на пари – първо 500 евро, после 400 евро, а накрая – 200 лева.

Третият анонимен свидетел №3 – Трайко Стоянов минава по същата схема на разпит – на 14 юли 2009 и на следващия ден – 15 юли пред съдия. Противоречията в двата разпита са видими. На 14-ти Трайко говори, че Георги Кленовски му иска 1000 евро за грабеж на телефон, в разпита на 15-ти пък, че Мартин му бил казал, че купил някакъв телефон от някой си и този телефон бил откраднат, той го подарил на гаджето му и Кленовски поискал 2000 лв. На 14-ти твърди, че е звънял на Кленовски от неговия номер /б.а. – на Трайко/, на 15-ти пък казва, че Кленовски му бил оставил телефон, от който да му звънят. Мартин казва, че бил само на една среща, когато давали пари на Георги Кленовски, Трайчо казва, че Мартин присъствал два пъти. В разпитите на Трайчо се акцентира, че Кленовски искал по четири – пет пъти пари, а в СРС-тата по делото, които изобщо не обхващат този период,  ще стане ясно, че всъщност тримата „анонимници” склоняват и провокират Кленовски като му звънят за срещи и нарочно говорят за пари.

Така по показанията на аномните свидетели оперативният полицай Георги Клееновски е арестуван и срещу него е предявено обвинение по чл.304б ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК за търговия с влияние и по чл.387 ал.3 пр.1 вр. ал.1 пр.3 вр. чл.26 ал.1 от НК за злоупотреба със служебно положение. Пари за даден „подкуп” няма, а обвинителния акт се гради върху показанията на анонимните плюс СРС-та, които обаче НЕ са от описвания период от „анонимните”, който е седем месеца по-рано.

Обвинителният акт е писан върху  твърденията на тримата „анонимни свидетели” Мартин Матев, Методи Димитров и Трайчо Стоянов.  Навсякъде в него се говори за „началото на месец февруари 2009 до средата месец март 2009 година” като обвиненията за взимане на подкуп са отразени навсякъде „на неконкретизирана дата”, „вечерта на неуточнена дата в началото на февруари 2009”, „срещата се е състояла на неизяснена от следствието дата”, „известно време след деянието на неизвестна дата от края на февруари до средата на март 2009”.

Според обвинителния акт срещу ченгето Георги Кленовски „след като получил парите, обвиняемият заявил на двамата свидетели, че проблемът на свидетеля Матев свършва и няма повече проблеми по случая / свързан с разследването на грабежа по ДП №ЗМ-2506/08 по описа на 5 РУ СДВР, пр. №52527/08 на СРП/.

По същото дознание, по което уж Кленовски поискал парите за да влияе на хода му, обаче свидетелят Матев получава присъда от година и шест месеца при три години условно след сключване на споразумение с прокуратурата и затова Кленовски по никакъв начин не е могъл да повлияе.

В съда при гледане на делото лъсва и лъжата на първоначално анонимните, а после явни свидетели за въпросните 400 евро, които били изпратени от майката на Мартин от Испания. Справка от преводите изплатени в офис на дружество „Форекс 2002” показват, че 12 март е единствената дата в описания период, на който Мартин получава от майка си … 50 евро! А не 400 евро, които били дадени на Кленовски!

 По-късно в произнесените мотиви по присъдата на Кленовски обаче съдът ще счете, че това нямало никакво значение, понеже все пак Мартин бил получавал пари от майка си от Испания. Получавал – да, през всички други месеци на годината, а и тримата твърдят, че 400 евро са платени от превода от Испания!

В съдебния процес става ясно и че СРС-тата всъщност са несътносими към периода, за който е обвинен Кленовски, а в тях Методи Димитров провокира Кленовски с въпроса: „Какво стана с ония 1000 евро, които ти дадохме?” като ченгето отговаря, че не знае за какви пари става дума.

В съдебния процес срещу Кленовски тримата „анонимни” свидетели вече са явни. Показанията им отново са противоречиви и несмаслени в сравнение с онези, които са давали като „анонимни” свидетели пред прокуратурата.

Пред съда Мартин Матев пак твърди, че майка му изпратила от Испания 400 евро и тоя път казва: „Мисля, че беше 2008 /?!?/, мисля, че беше зима, беше студено тогава”. Той описва надлежно и от кое чейнджбюро на „Форекс” е теглил парите – 400 евро, даже си спомня, че сумата била 500 или 450 евро и като дал 400 евро му останали дребни пари.

Справката направена обаче показва, че единствената дата, в периода за който е обвиняван Кленовски, че е взел тези пари, на която е преведен превод на Мартин е 12 март 2009 година и то от 50 евро!

Трайко казва същото пред съда, че на Мартин майка му е изпратила 400 евро и „изтеглихме ги и пак отидохме на Шел и му ги дадохме”.

На въпрос към Мартин в съда от защитата на Кленовски, че три пъти е разпитван и три пъти твърди, че парите са били 400 евро и лично той ги е дал, а защо сега твърди коренно различно нещо и на какво се дължи това, Мартин отговаря: „Дължи се на къса памет. Просто съм се объркал. Не сме давали веднъж пари, не си спомням точно къде и на кой момент. Точно трябва да си припомня какво съм писал и какво съм обяснил.”.

Пред съда дознателят Светослав Димитров категорично свидетелства, че не е имало случаи, в които Кленовски да е искал да оказва влияние, да ходатайства или да меси по делата: „Аз съм в съвсем друг сектор. С него не съм работил по случаи”.

Дознателят казва, че познава лицата Трайко Стоянов и Методи Димитров, защото „сме водили не едно и две дела срещу тях”. Всички са за хулиганства, леки телесни повреди като едното дело за телесна повреда на служител от ДАНС, а друго – за телесна повреда срещу „наш служител, разследващ полицай”.

Двамата герои са познати с измами, грабежи, масов побой. Срещу Мартин Матев делата са около ДЕСЕТ!

Шефът на Втора криминална група в Пето РПУ на СДВР Бисер Моллов също твърди, че срещу Мартин се водят около седем дела за кражби, две леки телесни повреди, хулиганство и други. Той също отрича Георги Кленовски да е оказвал въздействие върху него по който и да е от тези случаи.

Дознателят Борислав Георгиев също се явява пред съда и също твърди, че Кленовски по никакъв начин не му оказвал давление по делото с Мартин Матев, за което е обвиняем, че е взел пари „за да го оправи”.

Разследващите полицаи Иво Боев и Милен Ласкин също отричат Кленовски да е оказвал въздействие върху тях по отношение на лицето Мартин Матев.

Адвокат Ганчо Ганев дава много интересни показания, тъй като е бил адвокат на лицето Светослав „Костилката”. Адвокат Ганев твърди пред съда:

 „В личен разговор със задържания тогава, той ми сподели, че работи за „Вътрешна сигурност” и ми даде телефон на лице, с което да се свържа с цел да му помогнат да не стои в ареста….

След като не му потвърдиха мярката Светослав ме помоли за го заведа в т.н. наречената сграда на „Вътрешна сигурност”, която се намира на бул. Мария Луиза. Аз го попитах: „Откъде знаеш това?”, тъй като малко са хората, които могат да знаят това. Той ми обясни, че многократно е провеждал разговори със служители на „Вътрешна сигурност” и че се намира в сградата на „Гранична полиция”. Заведох го там. След около 4 часа той излезе и аз го закарах до тях”.

Адвокат Ганев продължава: ”Светослав, но много по-късно, след като престанах да го представлявам, го попитах как върви цялата история. Той каза: „Абе тука, някакви оперативни ме тормозят. Кленовски има нещо общо”. Попитах го как е убеден, каква е връзката с това име? Той ми отговори, че „Сигурността” така му била казала. Не ми е казал в какво се изразява този тормоз.

Единственото нещо, което сподели, че го ползват службите, „Вътрешна сигурност” за някаква тяхна си работа и нищо повече.”

Методи Димитров пък казва в съда самосиндикално: „Аз не съм агент на Вътрешна сигурност. Аз отидох да пусна жалба във Военна прокуратура и оттам ми обясниха, че МВР не е под тяхната юрисдикция и да отида на бул. Мария Луиза в „Паспортна служба” и да питам за служба „Вътрешна сигурност” и по този начин пуснах жалбата. Аз не съм агент на Вътрешна сигурност.”

Методи Димитров обаче признава, че освен срещу Кленовски имало и „двама катаджии срещу които давал показания, имаше и срещу една госпожа от КАТ, която искаше пари от един мой служител в заложната къща”.

Така човекът, който „не е” на „Вътрешна сигурност” все в неговата заложна някой давал и искал пари от някого. И все ченгета.

Самият Кленовски изобщо не отрича, че е познавал и тримата. В качеството си на оперативен той е подържал контакти с тях. Очевидно е, че „Вътрешна сигурност” ги е използвала за да провокират Кленовски, но си е свършила работата като кучето на нивата.

Софийският градски съд дава три години и щест месеца ефективна присъда на оперативния Георги Кленовски. Софийският апелативен потвърждава присъдата и сега тя се обжалба пред Върховния съд.

В неформални разговори по-късно членове на съдебните състави признават, че са били натискани да бъде осъден Кленовски.

В жълт вестник, контролиран от вътрешния министър Цветан Цветанов, пък излиза цветуща статия как Кленовски едва ли не бил „капо ди тути капи” на организираната престъпност и как се къпел в имоти и купища пари.

За АФЕРА Георги Кленовски коментира изумено пропагандната атака: „Имам само една ипотека. Нищо повече”.

Така Мартин Матев с девет досъдебни производства, заедно с аверите си Методи и Трайко, в услуга на „Вътрешна сигурност” сготвиха Георги Кленовски да лежи три години и половина в затвора.

СРС-тата по делото се отнасят за период, следващ инкриминираният, и присъдата на практика се основава на показанията на крими-лицата, ползвани като „анонимни свидетели” в началото, а после като явни. СРС-тата по делото са от … 2 април 2009 година. Как са възстановили картинката от обвиненията за „неизвестните дати” от периода февруари – март 2009 година, не става ясно!

„Анонимните”, „съвестни” граждани се оказват бандити в много топли отношения с „Вътрешна сигурност” и до този момент очевидно се ползват с плътен чадър. Някак така, между другото, присъда на Трайко Стоянов от седем години на втора инстанция се префасонира в … условна. Методи пък се ползва от споразумение с прокуратурата и минава условно, Мартин пък си „виси” със седем – осем дела.

Преди време на служителка от кафето в Министерски съвет крадат колата същите тези „съвестни граждани”, и когато ги хващат, единият започва да звъни на човека си от … „Вътрешна сигурност”.

Така от цялата тази кална история злокобния извод е и, че се създава порочна съдебна практика, на която утре да се позове всеки съд, ако трябва да сготви друга нарочена „мишена”.

Afera.bg