Трима могат да пазят тайна, ако двама са мъртви
Карлос Марсело, крал на „Коза Ностра” в Луизиана, беше закачил табела с този култов надпис на вътрешната страна на вратата на офиса си. По това златно правило на „Коза Ностра” в България класическата омерта няма големи традиции. Някои казват, че поради това няма и „мафия”, а само сенчести бизнес подразделения на паралелни схеми на корумпирани политици, ченгета и магистрати. Тук всички са наясно с всичко и всеки. Имената на „кокаиновите крале” греят в газетите. Наскоро меверейците обещаха, че ще разкрият някакви „кокаинови крале”, които не били известни на медиите. И какво стана – да не би такъв като Брендо да е по-малко известен от Таки?
Да не говорим, че никой от тях не е „кокаинов крал”. Колумбийските босове ще се пукнат от смях, ако някой им прочете подобен хедлайн на наш вестник.
Меверейците няма как да изкарат наяве „кралете от партньорските служби”, които движат мощен бизнес покрай врътките с контролираните наркопратки – техните имена не са в родните газетки. Нима не е известно, че част от „черните бюджети” на някои от най-мощните спецслужби в света се захранва от схеми с наркотрафик? Нима следенето на трафиците до Холандия не пълни джобчетата на някои западни спецове, превърнали се в истински „кокаинови крале” в сянка? Преди години един от тях (чиканос) дори се издигна на висок пост в Службата. На кого ли са се отчитали „братята от Холандия”, за да бъдат в сянка толкова години? Но и те са се увлекли. Забравили са, че в „мафията” плащането на дългове е не по-малко важно от събирането им.
Както и спазването на оперативното правило (и на мафията, и на службите) – винаги говори така, сякаш онзи отсреща те записва. Брендо не го ли записаха? Трактора не го ли записаха? Борисов не го ли записаха? Какво изводче трябва да оформим и за тримцата – явно никой от тях не е истниски „мафиот”. Наистина има фигури в Голямата Сянка. Но те не говорят, когато могат да кимнат, не кимват, когато могат да мигнат, не мигват, когато могат само да гледкат прострелващо. Колко ли „мокри поръчки” са били задействани само с едно кимване от истинските босове в Голямата Сянка? Най-тиражните седмичници никога не са писали имената им – по това ще ги познаете. Всъщност газетите отдавна са пропагандно-оперативни отдели на меверейците. Ицо Исуса бил убит, шушнат оперативни за връзка с „нашите медии” – газетите го редват моменталически. Исуса бил покрит на тайно място от Таки, „коригират” се оперативните медийни сводници – газетите го изстрелват тутакси. Да не кажете, че това е „медийно-меверейска мафия” – по никой начин. Това си е публично-частно партньорство. Но то съществува, защото в България такива като Карлос Марсело не са се пръквали.
В България нарочените за гастролиращи „мафиоти” в медиите до един, ама наистина до един, са вързани с меверейците. Извеждат ги от терена, когато стане напечено. (Е, с Поли и Самоковеца ги изработиха.) Ползват ги на караминьол като илюстрации пред ЕК. Насъскват ги един срещу друг в оперетъчни медийни свади. Градят им рейтинг. Правят ги медийни звезди. Поръчват ги, когато за самите ченгеджийски босове стане горещо. И почти никой от „бигбосовете” у нас не помни прословутия „урок на Феранте” – „Най-често тялото на един мафиотски дон рухва заедно с рейтинга му на одобрение.”.