„Три в едно“ made by ББ

Затова и последният преценява друго, склонявайки на ЕДИН военнопленник и прехвърляйки “горещия картоф” на парламента да решава дали да даде мандат за ЕДИН човек от Гуантанамо!

Дали ще бъде климатичният фонд на ЕС или усилията около затварянето на лагера в Гуантанамо – България постоянно излъчва навън сигнали какъв партньор е в голямото евроатлантическо семейство.

Всичко това щеше да е много смешно, ако не беше тъжно
Тъжно е по няколко причини. Първо: Искането за трима военнопленници от Гуантанамо е външен атестат за страната като партньор в северноатлантическото семейство. И по-точно – атестат за българския принос в кризисни ситуации. И това е добрата новина – че в конкретния случай САЩ оценяват този български принос на трима човека, които страната би могла да приеме. Лошата е (и това е по-тъжното), че България сама признава, че е била надценена.

Но следва и още по-тъжно: с това България всъщност казва на партньорите си, че иска да бъде солидарна с тях, но не може. Защото единият затворник от Гуантанамо не е никаква солидарност, нито дори проява на съпричастност към проблема, а отбиване на номера. Нещо като българския “принос” в европейския фонд в борбата срещу климатичните промени със сума, колкото струва най-евтината кола в автопарка на Министерския съвет. Така България всъщност демонстрира отказ от участие в един глобален процес. Същото сега се повтаря и по въпроса за приютяването на задържаните в Гуантанамо. 

Вярно, никоя държава не е длъжна да приема затворниците на Вашингтон. Но като член на НАТО България има отговорности, това първо, и второ – тези хора бяха задържани в резултат на операция, в която участваха и много други страни. Да припомня, че в България имаше междинни кацания на самолети на път за Гуантанамо. И повторението на епизода с климатичния фонд по запитването за Гуантанамо би вписало втората черна точка в българската сметка от масата, на която София седи, яде и пие заедно със северноатлантическите си партньори.

С един куршум – няколко заека
Но може да стане и още по-лошо. Ако например по формулата за Гуантанамо премиерът Борисов реши да действа и в Афганистан. Например да остави там един единствен български офицер за свръзка. Сигурен съм, че това би се харесало на мнозина в България, това първо, и второ – никой не би могъл да упрекне България, че не участва в Афганистан.

Така с апломб и без да сваля любимата си героична поза на защитник на националните интереси българският премиер би изпълнил програмата-максимум по три от най-горещите теми в момента – климатичните промени, Афганистан и борбата срещу тероризма.

Накратко – "три в едно" made by ББ.
 
Емилиян Лилов
DW