« Върни се назад Публикувано на 28.05.2012 / 20:58

Трусове в мъртвото време. Да тичаш с телевизор

В нощта на земетресението нито една телевизия не си вдигна дебелия и ояден задник, за да бъде близо до зрителите – каквото е предназначението на истинската телевизия. Да бъде плътно до тях, точно тогава, когато те имат нужда от успокояване, от предупреждаване и от всичко останало. Да си близо до тях – но навреме, да дотърчиш веднага, като потиснеш безразличието си.
Не да сплетничиш с помощта на някакви гадателки – това е най-лесното, а да предложиш на зрителите един разумен глас. Никоя телевизия я нямаше в този момент – отсъстваха, останаха си спокойно сънливи.

Никоя не пожела да направи нещо извънредно – а това беше напълно възможно. Някакъв репортер можеше да прояви безразсъдство, да отиде в телевизията си и да каже: „Чакайте, бре, разкарайте тези повторения, тези глупотевини!“
Сетне да включи една камера, междувременно и да се обади на Валери Тодоров, шефа на националното радио, за да съобщят по „Хоризонт“, че и една телевизия се е събудила най-после и се е дотътрила до поста си.
Ето какво са излъчвали в нощта на 21 срещу 22 май – по време на земетресението трите национални мастодонта. Нова и Би Ти Ви са повтаряли новините си от 19 часа предната вечер, с което са теглили една присъда срещу тях.

А пък държавната телевизия, тази разглезена държанка, е излъчвала
нещо си, което  е озаглавено  „В час ли си“!

Много хубаво попадение: Е, добре, в час ли сте, в час ли е тази държавна телевизия, за която се харчат толкова пари? Как може държавното радио да реагира веднага, в момента на земетресението, а тези да се лигавят по този начин?
Финансовият министър Дянков сега трябва да си вземе обратно парите – мисля, че бяха около 7 милиона лева, които преди време доста нелогично отне от бюджета на радиото и ги даде на телевизията – на същата, която я караше така чорбаджийски дори в драматичната нощ.
Но БНТ е специализирана в това отношение и има забележителни постижения в историята си. Няма друга телевизия, която да не е успяла да излъчи слънчево затъмнение, за което се е готвила седмици наред.
Така че дори предварително да е обявено някое земетресение, съвсем не е сигурно, че БНТ ще го съобщи.
Същото се случи и когато руският президент Елцин подаде оставка – сещам се за тази история, понеже по онова време кореспондент в Москва беше Валери Тодоров. Тогава държавната телевизия го накара да чака час и половина с новината, защото не можела да прекъсне програмата си.
А това пък е едно от най-простите неща в нашия занаят, макар и невинаги толкова безопасно. 
Така на 26 август 1990 година наредих, като програмен директор на БНТ, да прекъснат вечерния игрален филм и да включат на живо Радой Ралин и депутата от СДС Йосиф Петров – доайена на Великото народно събрание, за да съобщят от екрана на властите, че един от протестиращите от „Града на истината“ се готви да се самозапали на площада – затова да бъдат любезни да свалят най-после проклетата звезда от Партийния дом.
След призива им площадът буквално за минути се изпълни с хиляди хора – а аз и досега си мисля, че това даде възможност на подпалвачите да изпълнят по-добре замисъла си в навалицата. После известно време ни разследваха като подбудители на пожара на Партийния дом. Но това е съвсем друг случай.
Сега телевизиите не проявиха воля и не се включиха своевременно в драмата – и по този начин всъщност показаха колко ги интересува публиката. А си беше страшничко, поне за софиянци, много повече, отколкото през 1977 година, по време на земетресението във Вранча.
Стана ясно и друго. Страхът се увеличава. През годините – близо 35 от тогава – телевизиите продаваха, извън всичко друго, и все повече и повече страх – показваха го все по-изобретателно и зрелищно.

Правеха драматургия с главен герой Страха

Така постепенно и познанието се превръщаше и в страх.
Но когато злото потропа на вратите ни, телевизиите останаха безучастни в най-важния за тяхната репутация момент.
Очевидно е, че и Третата световна война да започне, нашите телевизии няма да я обявят навреме.
В сутрешния блок на Би Ти Ви, сутринта след земетресението, сеизмологът доцент Ботев каза нещо, което трябва да бъде бързо осмислено – в института нямали нужната техника, за да се свържат своевременно със съответните държавни институции и заради това радиостанциите трябвало да импровизират. Това признание е повече от стряскащо.
От института трябва да направят само едно – не да търсят началствата, за да ги успокояват, а да се свържат най-напред само и единствено с „Хоризонт“, с никой друг. 

Няма какво да търсят Бойко примерно – той едва ли ще им каже да намалят с една-две степени силата на земетресението, надявам се, да е все още така.

В подобни случаи трябва да съществува само една-единствена приоритетна връзка – тази между Геофизичния институт и националното радио, още повече че то покрива цялата страна, предвидено е да функционира и като един от най-важните инструменти на националната сигурност. Това е жизненоважното трасе на истината – а не мъглявините, които ще ни сервира някоя Теодора.
Бойко няма какво толкова да глези държавната телевизия, вместо това по-добре да отпусне нужните средства за едно радио на Геофизичния институт. То може да прашасва 364 дни в годината, но в драматичния момент гласът му ще бъде спасителен. То може да бъде асоциирано по сателит към „Хоризонт“, техническите подробности Валери Тодоров най-добре ще ги уточни, той открива една след друга радиостанции в страната, за него това ще бъде лесно решение. Това ще бъде радиото на спокойствието, гласът на приятеля, който ще те води за ръка в бедата. Един трезв глас оттам ще свърши най-добре работа – тогава, когато хората са изоставени на слуховете и преувеличенията. Онези, които ще се присмеят на тази идея, преди да се захилят, нека си представят следната картина: Една самотна старица от който и да е български град, изпаднала в паника, понеже е сама в скромното си панелно жилище, примерно на 12-ия етаж. Изобщо, когато земята заръмжи под нозете ти, се сети, че сме „сами заедно“.
Идеята за полицейските патрулки, която вече разпореди Бойко, не е лоша, обаче изглежда недостатъчно ефективна. Представете си как те ще огласяват с мегафони нощта на паниката.
Колкото са бавни телевизиите, и дори безучастни – тогава, когато сърцата им трябва да са най-широко отворени –  в същата степен са и наивни и доверчиви.

Тяхното късно разкаяние сякаш отприщва доверчивост в слонски дози

Изобщо не може да се обясни с какъв акъл телевизионните водещи се доверяват на разни гадателки и охотно ги включват в предаванията си.
Ако някой направи антология на техните предсказания само през последните 6 месеца, ще бъде смаян. Това се отнася и до прозренията на неуморимата Теодора Стефанова – за която от години се допуска по медиите, че е личната гадателка на Берлускони. Той, разбира се, вече е с толкова акъл, че може и да й се доверява, обаче нашите водещи? Изповедта на Патриция д’Адарио „В легло с премиер“ убеждава, че умът на Берлускони е зает непрекъснато и единствено със секс – при това състояние гадателките могат да свършат някаква работа, обаче да ги ползваш за земетресения се иска голяма смелост.
Във въпросния сутрешен блок коментарът на доц. Ботев, който бе очакван с огромен интерес, напълно ненужно бе гарниран от късните провиждания на Теодора Стефанова. Когато казаното от истинските специалисти се поръсва с шарената сол на гадателките, те се чувстват неуютно, публиката – също. Много медии останаха в плен на желанието да се направи сензация, макар и дребна – гадателките са ти под ръка, давай.
Ролята на социалните мрежи в подобни критични моменти също не бива да бъде надценявана, защото те са поле предимно на предположенията и фантазиите – които пък очевидно изобщо не са лекарство срещу страховете и паниката. И поначало тяхната философия може да се изчерпи с фразата „Колкото – толкова“. Любителите на мрежите тепърва ще имат любопитни кризи на доверието, грижите на акционерите на Фейсбук вече ни го подсказаха, но това е друга тема.

6 милиона и половина души са извън това поле и бяха оставени на произвола на съдбата от телевизиите. За тях радиото си остава великият инструмент.

Валери се пошегувал с една своя колежка, която гледала само телевизия. И той й рекъл: „Добре, но като се случи земетресение, вие с телевизора си ли ще бягате?“  
Хубава шега, макар че тъй или иначе телевизиите ги няма в това състезание.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта
www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg,
който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт

«