Трябва един Бойко и за тази история, трябва!
През миналата седмица в България се случи нещо невиждано не само в най-новата ни демократична история, а въобще. Премиерът на страната се ядоса с основание на министрите си и всякакви други чиновнички и чиновничета. Без да се интересува от ничие мнение, публично, той ги заклейми и задължи да върнат веднага, това което са взели от народната пара. Такова чудо бе непознато досега в родната ни история. Всички се стреснаха. За взелите пари е ясно – те само вземаха и не връщаха. А сега няма как – за да си запазят службичките, трябва да връщат. Ужас! Останалите – всички ние, си казахме: Браво Бойко ! Така трябва! Дори и мораво – червените стари сърчица на всички противници на ГЕРБ, трепнаха във възторг от тези нови думи. Обръщайки за момент гръб на червената партийна сянка – куртизанка, те също казаха: Така трябва! Дори и това е нещо. Нищо, че Първанов бе много зает да обикаля страната и да копае дълбок гроб на новия Председател на ПЕС – Станишев. При куртизанката – столетница е така – партийният ти другар копае за теб!
Всички казаха браво, но Бойко е един, а лапачите на бонуси са много – дори и в ГЕРБ. Думата ни е за един от тях – лапачът с главно „Л” от Девня, който за съжаление е неизвестен за Бойко.
До съвсем скоро, този човек бе ярко червен политик – да ме извинят сериозните политици, че го наричам така. Като стар кадър на БСП, той четири години се упражнява във властта , като кмет на Девня. Катастрофално, но само за Девня! В ръководената от този червен кмет община Девня, не влезе нито едно евро европейска субсидия. Нито един нов завод не отвори врати в долината на голямата химия – то старите фабрики затвориха, какво да си мечтаем за нови. Нито една нова детска градина не прие малчуганите на Девня, нито един нов апарат не бе купен за болницата. Старо, старо, като самата столетница, изтикала на върха на местната политика това политическо недоносче – кмета Кузев. Син на червената куртизанка, кмета Кузев бързо мина в редиците на ГЕРБ и обеща гръмко ново начало. С неговото управление, нови са само борчовете на общината. Нови дупки зейнали по пътищата в Девня наред с останалите незапълнени дупки. Нови стотици безработни девненци се наредиха отчаяно на опашките за социални помощи, ама пари няма. Пропуснахме важното – новата служебна кола на кмета. Ако ви е втръснало да четете тези изтъркани думи, сега идва връзката със заглавието.
Новата луксозна кола на кмета иска гориво – много гориво. Решаването на тази проста задача е лесно за кмета. Той сключва от името на община Девня договор с голям доставчик на горива. Общината плаща – кмета кара. Хоп и бонусът е готов.
Ако бе дума за някой друг лев – карай да върви. Ама става дума за бонус по-голям от този на министър – над петнадесет хиляди лева за цялата година – пари на девненци, влезли в джоба на кмета. Без закон, без заповед на някого, без решение на общински съвет да се харчат тези пари за кмета. Да викнем на помощ простата аритметика. За тези пари, кметът Кузев е закупил повече от седем хиляди литра гориво. С това гориво и служебната си кола, той е изминал общо над шестдесет хиляди километра из страната. За да измине тази пълна обиколка на екватора, кметът е употребил най- малко 80 работни дни – над една четвърт от цялата работна година. Излиза че една седмица от месеца, кметът Кузев е работил цял ден в служебния си автомобил. Въпросът е какво е работил. Самият той записва, че има разходи за командировки от няколко стотин лева за тази година.
Значи не е бил по работа. Къде ли е бил? Има ли кой да го запита? Ще го пита ли Бойко за този бонус и ще накара ли крадливия кмет да го върне?
Или ние да викаме – „Кажи си кмете”! Общинският съвет не е разрешавал на кмета този бонус. Не е разрешавал , ама той също е ползвал. С такава карта е разполагал и бившия председател на общинския съвет – г-н Койчев. Не само че е разполагал, ами е ползвал юнашки – почти колкото кмета. Бонус и за него, без колегите му общински съветници да знаят за това. Председателят Койчев не е сам на тази редичка. На нея има и други местни политически лидери от най-висок мащаб! Да, говорим за местния политически герой известен като Каламука . И той ползвал горивни бонуси от общината. Колко не се знае. Не се знае и за какво. Не се знае и кой му е разрешил на кмета, да раздава щедро горива за сметка на девненци, живеещи в една от най-закъсалите общини на България. Изобщо, цялата тази история, за разлика от бонусите в София, намирисва на чиста кражба. Тя се случва под благия поглед на местната прокуратура, която пази ревниво законността в Девня. Прокуратурата знае за тези факти – пардон, тя е сезирана. Но резултатът е нулев – пострадал е само Каламука и то май за друго. Така тази историйка започва да прилича все повече на мафиотска – власт, престъпления, правораздаване .
От къде тръгнахме – бонусите, та къде стигнахме – девненска мафийка. Трябва един Бойко за тази история, трябва! Най – малкото Кузев, Койчев, Каламука – има и още „ К”-та, веднага да върнат парите на девненци и да яхат личните си коли. Че както са я подкарали през 2012 година тези трите „к” – та, ще отскочат до Марс, разбира се за сметка на девненци.
Стефан Петров