Трябва ли да има дебат Станишев-Борисов?
Доста закани се чуват от двата противникови лагера, а публиката може да остане с онова жалко дебатче, което се проведе преди няколко месеца по държавната телевизия. Тогава Борисов с помощта на служители на ДАНС и Прокуратурата успя да отбие атаките на напористата червена фурия Илияна Йотова и да прикрие управленската некомпетентност в присътвието на действащия премиер. На всичкото отгоре тогава публиката предпочете да гледа маладите айдъли на Иван и Андрей вместо спорчето между „първите мъже в държавата“. Възможно ли е за тези избори да останем само с тази жалка дискусия между двамата кандидати, които се явиха пред стъписаните журналисти с по трима свои „телохранители“ за всеки случай?
Кампанията за европейските избори върви доста вяло и избирателите очакват нещо по-специално, което да ги ориентира и да им даде начална скорост преди ходенето до урните следващата неделя. Правя избори от десет години и не помня истински лидерски дебати през последните няколко президентски и парламентарни избори. През 2001 година Царят въбоще не обърна внимание на Костов. После Първанов тактично пропусна дебата по btv между Петър Стоянов и Богомил Бонев, който го направи президент. През 2005 година нито Царят, нито Станишев имаха намерение да развалят дослука с някой скучен спор по между си. Тогава всички знаехме, че Симеон не е готов на чудеса от храброст и червено– жълтата коалиция е в кърпа вързана. През 2006 на изборите за президент действащият глава Първанов реши, че му е под достойнството да се кара пред камерите с националиста Волен Сидеров, който го причакваше на балотажа да го обижда на „Гоце“. Останаха ни едни кметски избори, на които Бойко Борисов юнашки отбиваше с голи гърди атаките на другарката Татяна Дончева и колегата си Бриго Аспарухов. Тази кратка ретроспекция на досегашните изборни дебати показва, че нашите млади политици нямат необходимата култура как да се държат с избирателите в едно демократично общество. Азиатската хитрост да се скатаеш и да гледаш сеира на останалите заменя уважението към тяхно величество гражданите на Република България. Нашите политици не уважават правото на гражданите да бъдат информирани за техните намерения за използване на властта. Това означава, че нашите политици въобще не уважават своите граждани и своите избиратели. Само нашето общество няма право на информиран избор за кого и как да гласува. Тази традиция през последните години беше наложена от емблематични лица на българската политика като Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. Не случайно те двамата биват величани от медиите като „най-големите играчи“ в българската политика. Така ние, журналистите, величаем техниня модел за правене на политика. На тъмно, скришом и под формата на ориенталския пазарлък – аз на тебе, ти на мене.
Дано Станишев и Борисов осъзнаят колко е важно да излязат очи в очи с хората на дебати. Негативните послания не могат да бъдат достатъчни за едни толкова важни избори. Сутрин Станишев обвинява Борисов, че легитимира Костов, на обяд Бойко гълчи от Банкя по Станишев, че му взима боклука и че много слушка Доган. Както върви, до края на изборите лидерът на ГЕРБ ще превърне Банкя в непревземаем бункер за властта и за избирателите. Време е медиите да извадят политиците от тяхната удобна летаргия. Тези, които искат властта, трябва да излязат на светло още преди европейските избори и да обяснят на хората какво смятат да правят с нея. Заради тяхното мълчание доверието в България се печели все по-трудно. Май само Доган още може да пълни цели стадиони в провинцията все едно ще играе с Барселона. Нашите хора Сергей и Бойко обаче не са Ахмед Доган, нито ние сме предани като неговите избиратели. В Абсурдистан може и без дебати, но в Бълтгария не може. Ако искат нашето уважение, моля те двамата, Станишев и Борисов, поне да излязат на сцената, за да ги видим как изглеждат на светло. Публиката обещава, че няма да ги изяде.
Николай Бареков